„Жените, животът, свободата“ – Какво се крие зад избухналите протести в Иран?

0
173

Протести в Иран не стихват вече близо два месеца, след като бяха предизвикани от трагичната смърт на млада иранка от кюрдски произход – Махса Амини. На 16 септември 2022 г. Амини е била арестувана от т.нар. „морална полиция“ заради неправилно носене на хиджаб. В участъка Амини е подложена на побой от страна на служителите на реда и след удар по главата изпада в кома, а по-късно умира в болница в Техеран. Според властите в Иран, Амини е починала в следствие на епилептичен пристъп или сърдечни проблеми. Инцидентът дава начало на нова вълна протести в страната, както и по-късно в много държави по света. Иранските лидери обвиняват за протестите и бунтовете в страна враговете на Републиката като Саудитска Арабия. В опит да спрат размириците властите арестуват хиляди протестиращи, а поне 328 са убити, според базираната в Техеран организация „Активисти за правата на човека“. Но хората реагират на стрелбата на полицията и проправителствените милиции с хвърляне на коктейли „Молотов“ и нападения с нож, така че сред силите за сигурност също има много убити и ранени.

За да се ограничат протестите още на 21 септември е ограничен достъпът до двете най-популярни международни социални мрежи в Иран – Instagram и WhatsApp. Блокиран е достъпът и до чуждестранни уебсайтове. Иран е в състояние да раздели глобалния от вътрешния интернет трафик до голяма степен благодарение на скъпия национален телекомуникационен проект, известен като Национална информационна мрежа (NIN). Подобни действия последно са предприемани от режима на Иран през 2019-2020 г., когато мнозина иранци протестират срещу рязкото поскъпване на горивата.

Сегашните протести отразяват състоянието на иранското общество и нуждата от промяна. Нарастващият народен гняв и недоволство, както и чувството за лишения и несправедливост, несъмнено ескалират в действия срещу режима. Освен  това, неотдавнашните вълнения подчертават увеличаващата се пропаст между правителството и неговата самопровъзгласила се идентичност, която то се опитва да наложи на хората чрез репресии. Иранският народ се стреми да се освободи от ограниченията, наложени от държавата, особено когато става въпрос за специфичен кодекс на поведение и облекло, които хората трябва да следват в личния си живот.

 

Религиозните и културни закони на Иран

Въпросът за носенето на хиджаб се превръщаа от религиозен символ в политически инструмент. Всъщност, малко след като Аятолах Рухоллах Хомейни е обявен за официален лидер на Ислямската република през 1979 г., той обявява, че жените ще могат да влизат на работните си места, само ако носят хиджаб. Наказанието за нарушителите на закона е въведено през 90-те години на миналия век и варира от глоби до лишаване от свобода. Твърдата линия по този въпрос се приписва на стратегиите за насърчаване на културата на целомъдрие, които правителството приема през 2006 г. по време на мандата на бившия консервативен президент Махмуд Ахмадинеджад. На тях се основава правното създаване на моралната полиция, чиято дейност е основно насочена към контролирането на жените. Стига се до там, че 7000 тайни агенти следят за спазването задължителното носене на хиджаб в 80-милионната страна. В книгата си от 2011 г. „Хиджабът и интелектуалците“ изтъкнатата активистка Нушин Ахмади Хорасани показва как дори най-светските и либерални политически дисиденти последователно избягват да признаят систематичното потискане на свободата и достойнството на жените от страна на режима. Тя също така се фокусира върху задължителното забулване като фундаментален проблем на обществото.

Протести срещу отношението на правителството към жени, които не желаят да носят хиджаб, се случват периодично през последните 4 десетилетия. Смъртта на Махса Амини обаче доведе до крайна ескалация на напрежението. В знак на протест жените подстригват косите си и свалят забрадките си – в някои случаи дори ги изгарят – за да демонстрират противопоставянето си на режима в Ислямската република. В допълнение към феминисткия протест, кюрдските корени на Амини будят етническа солидарност извън иранските граници и обединяват зад тази кауза различни кюрдски политически партии и правозащитни групи, включително в Сирия и Турция. Всички тези знаци на недоволство набират изключителна популярност в социалните мрежи, което играе огромна роля за информиранео на света за това какво се случва в Иран.

Икономическа и социална криза

Социалноикономическата криза в Иран напоследък нараства – има безработицата, хроничната инфлация и фискален дефицит на правителството. Това се изостря през последните четири месеца. Правителството на Ебрахим Раиси, който е 8-мия президент на Ислямската републикалиминира субсидирания долар, отпуснат за внос на основни храни. Това накара цените на храните в Иран да скочат до нива, невиждани от десетилетия. Увеличението на цените достига 70%, включително на основни храни, които са главен компонент в менюто на бедните хора и тези с ниски доходи, които представляват значителна част от иранското население (повече от две трети).

Също така, най-малко един на всеки трима образовани млади мъже в Иран е безработен, а тези, които работят, не печелят достатъчно, защото стойността на националната валута се обезценява с всеки изминал ден, подкопавайки покупателната ѝ способност. В резултат на това много хора са принудени да работят на няколко места, за да свържат двата края. Тези фактори играят голяма роля в недоволството от управляващите и правят избухването на протести и размирици често явление.

С какво обаче тези протести се различават от предишните?

Ислямската република през последните години често се е сблъсквала с гнева на обществото. Тъй като легитимните механизми за справяне със социалните проблеми, нужди и искания към политическата власт са ограничени, масите са склонни да търсят правата си по улиците. Най-големият протест е предизвикан от масови измами на президентските избори през 2009 г., които изкарват милиони хора на улицата, докато властите не отстраняват лидерите на движението.

Причината за настоящите протести не е нито икономическо събитие, нито конкретно политическо решение. Основният лозунг на протестиращите досега е „Жена, живот, свобода“, което показва по-генерализирана и дълбока опозиция на цялата система на Ислямската република. Други призиви, които се разпространяват на протестите, са „Долу Ислямската република!“, „Смърт на диктатора“ – като цяло това са либерални апели. Тези, които подкрепят протеста са всъщност хора, които не подкрепят режима в страната и обратното. Това създава поляризация в народа, но в същото време и ясно огласява целта на движението. Следователно човешкото достойнство и свободата са в основата на настоящите искания на движението, съсредоточени върху признаването на жените като основни жертви на патриархалната традиция на режима и авторитарната ислямистка идеология.

Много млади протестиращи изглеждат изграждат свой собствен път далеч от съществуващите политически опозиционни групи и фигури – независимо дали са реформисти вътре в страната или в чужбина. Един от най-удивителните аспекти на сегашното движение е, че то е съставено предимно от млади иранци на възраст под двадесет и пет години, които се идентифицират като нещо повече от противници на ислямистката идеология – те също така са очевидно чужди на мисленето на по-старото поколение, включително политиците, които са в опозиция на режима. Това показва, че силите на промяната могат да се появят и да се самоорганизират без намеса на познати отцепнически групи или личности.

Въпреки това, докато противниците на системата показват желанието си да свалят върховния лидер Аятоллах Али Хаменеи и Ислямската република, те все още не са успели да нанесат ефективен удар на управляващите. Макар и бъдещето за края на протестите да изглежда неясно, това е борбата на хората в Иран: битка за справедливост, свобода и права на жените. Това е борба за даване на свобода. Това е борба срещу потисничеството и борба за бъдещето на една нация.

 

Автор: Елена Цанкова

Източници