На този ден преди 33 години е отменена забраната за излизане от Германската демократична република (ГДР) и това бележи края на разделението на Германия, а малко по-късно – и на Студената война. Дълги години Берлинската стена с височина от 3,6 метра и дължина от над 150 км разделя германците. Но как и поради какви причини се появява стената, съществувала почти 30 години?
Годината е 1945 г., а мястото – дворецът Цецилиенхоф в Постдам, Германия. На проведената трета и последна конференция на „Тримата големи“ – лидерите на САЩ, Великобритания и СССР – Хари Труман, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, се вземат решения за уреждането на следвоенното положение на Стария континент. Именно там се решава и Германия, виновната държава за световния конфликт, да бъде разделена на зони на влияние на четирите големи държави от Антихитлеристката коалиция. Решението е взето – Германия ще бъде разделена на 2 части. На 25% от територията ѝ , която попада под съветски контрол, ще бъде създадена социалистическата Германска демократична република, а на останалите 75% – Федеративна република Германия под американско, английско и френско влияние.
В първите години след разделението се забелязва изключително голяма миграция от Източна към Западна Германия. Търсенето на икономически възможности и по-висок стандарт на живот, а и липсата на свобода, подтикват около 3,5 милиона души до 1961 г. да напуснат ГДР и да заживяват във ФРГ. След мащабни опити на ГДР да спре огромната миграция се стига до идеята да бъде построена стена, която да направи бягството невъзможно – според тогавашния лидер на Източна Германия- Валтер Улбрих това бил единственият начин за справяне с проблема. Стената е построена буквално за една нощ – бодлива тел, ограждаща Западен Берлин, като в следващите месеци е разширена и превърната в бетонна стена. Стените били разделени от коридор , наречен „ивица на смъртта“ и били под постоянно наблюдение на въоръжени граничари.
Статистиките на официалния берлински сайт показват, че между 1961 г. и 1989 г. са убити или са загинали по други начини, пряко свързани с граничния режим на ГДР, най-малко 140 души, включително 100 души, които са били застреляни, убити по невнимание или са се самоубили, когато са били хванати при опит да преминат стената; 30 души, които не са се опитвали да избягат, но са били застреляни или са загинали при злополука; 8 граничари от ГДР, които са били убити по време на служба; и най-малко 251 пътници от Изтока и Запада, които са загинали преди, по време или след проверки на контролно-пропускателните пунктове в Берлин.
Стената разделя семейства и близки, слага граници на любовта между влюбени и оставя хората да бъдат измъчвани от чувство на затворничество в собствените си къщи. Берлинското заболяване -Синдром на стената, диагностицирано през 1973 г. от психиатъра в източноберлинска болница Дитфрид Мюлер-Хегеман, се изразява в липса на цел и изразена апатия, породени по неговите думи от „много депресиращата житейска ситуация след 13 август 1961 г.“. Докторът забелязва, че колкото по-близко до физическата стена живеят пациентите му, толкова по-остри са техните разстройства. Той прогнозира, че отчаянието и големият брой самоубийства ще продължат, докато стената съществува. Единственият лек за болестта на стената е тя да бъде разрушена. Това се случва на 9 ноември 1989 г., когато по погрешка западните медии неточно съобщават думите на говорителя на Източна Германия – Гюнтер Шабовски, че границата е отворена и тълпи бързо се събират на контролно-пропускателните пунктове от двете страни на стената. След серия от протести в Германската демократична република, Берлинската стена „пада“, забраната за излизане от ГДР е отменена и това бележи края на разделението на Германия като събира жителите на Източен и Западен Берлин отново. Също толкова внезапно, колкото е и издигната стената, тя пада и слага край на един режим, една система, съградила стени не само в града, но и в съзнанието на хората.
Но какво научи светът от тази история и защо след падането на Берлинската стена се появиха още такива и далеч по-мащабни? Ето и малка част от тях:
Израел-Западен бряг
Израелската разделителна стена, изградена през 2002 г., е дълга 700 км и се простира от северния до южния край на Западния бряг. Израел твърди, че стената е необходима за сигурността на страната, но за палестинците тя е опит на окупационната власт да заграби едностранно по-голяма част от родината им и те протестират: „Тази стена трябва да падне също като Берлинската стена.“ Стената, висока 8 метра, се врязва дълбоко в палестинската територия и има особено опустошителен ефект върху палестинските села, които се намират непосредствено на пътя ѝ, където строежът е унищожил домове и маслинови горички и води до откъсването на хиляди палестинци от социални услуги, училища и земеделска земя.
В Белфаст, Северна Ирландия, „стените на мира“ все още разделят улиците
В Северна Ирландия съществуват километричните бариери между кварталите на католици и протестанти. Ето как изглежда мирът в Северна Ирландия – общности, разделени от стена, висока до шест метра; порти по цялата ѝ дължина, които все още се заключват през нощта и отварят отново на сутринта. Тези бариери са едновременно ярък спомен за конфликта и неразделна част от живота на хората и чувството им за безопасност. „Факт е, че те все още са вдигнати, защото хората смятат, че служат за нещо; че са необходими, за да ги предпазят от физически нападения“, казва Дейвид Мичъл, професор в училището за конфликти, разрешаване и помирение към Тринити Колидж Дъблин в Белфаст. „Съществува тази главоблъсканица, тъй като те функционират, за да защитават хората, но също така имат ефекта да ги разделят.“ .“Невероятно е, че хората все още живеят зад стени“, казва той, „а за един град е много трудно да процъфтява, когато има стени, които го разделят. “ Берлинската стена падна – продължава Мичъл-но още не знаем кога ще падне тази.“ През 2013 г. правителството на Северна Ирландия предприема инициатива за премахването на всички бариери до 2023 г., но приблизително 116 бариери остават „като видими символи на сегрегация и разделение на общността“, съобщава Международният фонд за Ирландия.
Корейската „Берлинска стена“
Северна и Южна Корея споделят общ език и традиционна култура, но в политическо отношение съвременната им история е изпълнена с конфликти и разделение. Корейската демилитаризирана зона (ДМЗ) е ивица земя, преминаваща през Корейския полуостров, която служи като буферна зона между тоталитарния Север и демократичния Юг. Тя е създадена от края на Корейската война през 1953 г. – дълга около 250 км и широка 4,5. Наричана от вестник “Дъ Хил” –„майката на всички гранични стени“, тя съвсем не отговаря на името си, а всъщност е най-силно милитаризираната граница в света и служи за напомняне, че двете страни все още са технически в състояние на война. Десетки хиляди войници от двете страни охраняват ДМЗ – лабиринт от електрически огради, бодлива тел, бетон, камери за наблюдение и противопехотни мини. Докато германците възприемат годишнината главно като празник на щастливия обрат в историята, някои южнокорейци се надяват един ден да видят свой собствен еквивалент на падането на Берлинската стена.
„Изграждането на стени“ се превръща в популярна тенденция днес, а от 7 през 1989 г., стените към днешна дата наброяват 77. Изграждат се за предотвратяване на имиграцията, тероризма или спиране на потока от незаконни наркотици, за отбрана или сигурност. Но общото във всички тях е, че разделят хора, защитават привилегии на властта и лишават други от човешки права и достойнство, създавайки днешния ограден свят от стени на неразбиране и страх, стени от омраза и несправедливост. Не трябва ли ние да се поучим от историята и да разрушим стените, които ни разделят днес?
Автор: Габриела Никова
