Китайският президент Си Дзинпин ще посети през тази седмица три европейски държави – Франция, Унгария и Сърбия, като се очаква визатата му да извади на показ различните позиции на страните от Стария континент по отношение на Китай.
Според анализатори посещението на Си е възможност за Европейския съюз (ЕС) да изгради стабилни икономически връзки с Пекин, тъй като китайската икономика в момента е изправена пред трудности поради факта, че САЩ се затварят за китайските фирми. Европа обаче, изглежда, не е готова да предприеме решителната стъпка към по-близко сътрудничество с Китай поради опасения, свързани с търговията и китайската подкрепа за Русия.
Европейските страхове
На първо място, недоволството на Европейския съюз се дължи на ограничения му достъп до китайския пазар и нелоялната конкуренция там, която се изразява в субсидиране от страна на китайското правителство на местното производство, като това понижава цените на собствените стоки и съответно ги прави по-предпочитани от китайските потребители спрямо вносните. Според проучване на Института за световна икономика в Кил субсидиите, които Китай предоставя на своите фирми, са между три и девет пъти по-големи от тези, които другите големи икономики осигуряват за собствените си производители.
Възгледите на отделните държави членки на ЕС относно това как да се подходи спрямо китайските субсидии за собствената икономика обаче се различават. Президентът на Франция Еманюел Макрон се стреми към по-агресивна политика на ЕС по въпроса и предупреди, че блокът рискува да изостане, ако не разреши изключения от собствените си правила за конкуренция по отношение на „свръхсубсидиите“ от страна на Китай за местните му производители.
Au moment de célébrer le 60ème anniversaire de nos relations diplomatiques avec la République populaire de Chine et pour votre troisième visite d’État en France,
Président XI Jinping,
Bienvenue ! pic.twitter.com/DJu5RhKWq6
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) May 6, 2024
Германският канцлер Олаф Шолц обаче не споделя вижданията на Макрон, като смята, че ЕС трябва да се въздържа да провежда протекционистична политика в ущърб на Китай. Въпреки това Шолц миналия месец настоя за по-добър пазарен достъп за германските фирми на китайския пазар.
Другото основно опасение на ЕС е обвързано с китайската подкрепа за Русия две години след началото на военната ѝ кампания в Украйна. Миналия месец редица европейски държави призоваха Китай да спре износа за Русия на стоки с „двойна употреба“, които се използват предимно в руската военна индустрия.
Целите на Китай
Лин Джиан, говорител на китайското външно министерство, заяви, че посещението на президента Си Дзинпин се стреми „да внесе стабилност в развитието на китайско-европейските отношения и да даде нов принос за мира и стабилността в света“.
Също така изборът на Си да посети Сърбия и Унгария не е случаен. Според експерти китайският президент цели да сближи позициите на двете европейски държави спрямо Китай, както и да договори условията за предоставянето финансова помощ от страна на Китай, която да служи за изграждането на железопътна линия, свързваща Белград с Будапеща.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че за него е чест да приеме визитата на Си и че очаква споразумението за свободна търговия между Сърбия и Китай, подписано през октомври миналата година, да влезе в сила на 1 юли 2024 г.
Шън Динли, учен по международни отношения от Шанхай, пък е на мнение, че посещението на Си в Сърбия и Унгария цели посредством привличането им към Китай да задълбочи разделението между западните държави.
По текста работи: Доротея Янкова
Източник: Reuters
