Ново изследване на Организацията за образование, наука и култура на ООН анализира и обяснява 12 ключови заплахи срещу журналистиката в дигитална среда, озаглавено “Изграждане на цифрова безопасност за журналистиката: изследване на определени аспекти”(Building digital safety for journalism: a survey of selected issues).
Изданието е четвърто по ред от серията на ЮНЕСКО за свободата в интернет пространството и е част от изпълнението на плана за действие на ООН за безопасност на журналистите и въпроса за безнаказаността на престъпленията срещу тях. С цел подобряване на глобалното разбиране за възникващите заплахи, свързани с развитието на дигиталните технологии, ЮНЕСКО изготвя това изследване в рамките на продължаващите усилия на организацията за насърчаване на свободата на словото он- и офлайн.
Докладът разглежда заплахи вариращи от хакерски атаки срещу кореспонденцията и комуникацията между журналистите, до “атаки за отказ на услуга” на сайтове на медии, или т. нар. “Denial-of-Service attacks” (компютърно престъпление, което цели даден сайт да стане недостъпен за потребителите от интернет).
Паралелно на положителното развитието на журналистиката в цифрова среда, което носи безпрецедентни ползи за двете страни – на създатели и ползватели, се появяват изключително притеснителни тенденции, които носят заплаха за свободата на словото и безопасността на журналистите.
Публикацията посочва част от многото заплахи като:
- незаконното и произволно следене в мрежата;
- проследяване на местоположението на даден журналист;
- софтуерни и хардуерни “подвизи”, без знанието на мишената им;
- похватът за получаване на важна информация, наречен “фишинг” (примамване на потребители към въвеждане на лични данни в определен сайт или чрез електронна поща);
- атаки от типа “човек по средата” (Man-in-the-Middle attacks), което представлява форма на подслушване на съобщения между комуникиращи си машини и пр.
Проблемите засегнати в доклада са свързани не само с журналистиката, но и със защитата на човешките права като цяло. Много от хората, практикуващи като журналисти, не са на пълно работно време или са на свободна практика. Някои от тях са просто граждани, ангажирани с определени каузи, които са подложени на същите цифровите заплахи.
При разглеждането на случаи в световен мащаб, докладът може да послужи като ресурс на различни кръгове от участници в информационния поток в мрежата. С две думи, изследването проучва новите видове заплахи, превантивните мерки, които могат да бъдат предприети за защита на безопасността в мрежата. То показва, че цифровата сигурност обхваща, но също така и надхвърля техническото измерение на нещата. Публикацията дава преглед на инициативите свързани с дигиталната сигурност, идентифицира пропуските в знанията на участниците в информационния процес, също така призовава към повишаване на осведомеността по тези въпроси. Направени са и полезни препоръки към правителствата, журналистите и техните сътрудници, новинарските организации, обучаващите институции, корпорациите и международните организации. Идеите, които споделя публикацията са ценни за политици, граждански организации, медийни компании, както и за всички участници в медийния процес, като им предлага по-широко разбиране за новите предизвикателства пред сигурността на журналистиката
Изследването е осъществено с помощта на Кралство Дания и ще бъде представено на редица международни събития, част от които са: 3 май 2015 г. – Отбелязване на „Деня на свободата на пресата“ в Рига и 10-13 ноември 2015 г. – „10-ти Форум за управление на Интернет“ в Бразилия.
Източник и снимка: UNESCO
Изготвил: Гергана Янчева
