„Заличават ни.“
Така Махбуба Серадж описва живота на жените в Афганистан, след като талибаните поеха управлението на страната през август 2021 г. Седемдесет и четири годишната активистка и правозащитничка избира да остане в родината си въпреки опасенията, че нищо в нея няма да е както преди. Най-страшното за Махбуба е да види как всичко, за което е работила през последните двайсет години, се разпада пред очите ѝ за ден.
Овладяването на Афганистан от едно радикално движение, чиито висши кадри са санкционирани от ООН заради връзките им с „Ал-Каида“ и са известни с консервативните им религиозни и политически възгледи, предизвика безпокойството на международната общност. Затова не е изненадващо, че скоро след като талибаните влязоха победоносно в столицата Кабул, Върховният комисар по правата на човека (2018-2022 г.) Мишел Башелет определи отношението към жените и момичетата в Афганистан за „важна червена линия“, която не бива да бъде прекрачвана.
Както често се случва в тази част от света обаче, червените линии никога не са окончателни, а последствията от тяхното нарушаване са оставени за неопределен момент в бъдещето.
Потикнати от желанието да търсят международна легитимност и поради тежката зависимост на афганистанската икономика от чуждестранна помощ (по данни на Световната банка за 2020 г. тя достига до близо 45% от БВП на страната), условието за която е спазването на правата на човека, талибаните първоначално обявиха обща амнистия за държавните служители и потвърдиха, че жените ще са част от състава на правителството в съответствие с шариата. На 17 август 2021 г. говорителят на движението Забихуллах Муджахид съобщи на пресконференция, че жените няма да бъдат дискриминирани, ще им бъде позволено да работят и учат, а правата им ще бъдат гарантирани, но в рамките на исляма.
Година по-късно изглежда, че тези думи са само част от дългия списък с обещания, които талибаните не спазват.
Ситуацията днес е обобщена от Ричард Бенет, Специалният докладчик на ООН за Афганистан. В речта си пред Комитета по правата на човека на ООН от септември тази година той заяви: „Макар правата на жените и момичетата в Афганистан никога да не са били зачитани в пълен обем, никъде другаде в света не е имало толкова повсеместно влошаване на положението, както след идването на талибаните на власт.“
Още в края на август 2021 г. движението призова работещите жени да останат по домовете им и поясни, че ограниченията ще са за кратко, докато не се изработят механизми да се гарантира сигурността им. Това беше първата стъпка, с която на практика бяха нарушени правото на свободно придвижване и правото на труд на афганистанките.
Следващият знак за влошаването на ситуацията не закъсня. На 7 септември беше обявен съставът на временното правителство и в него не присъстваше нито една жена. Жени не бяха назначени и сред заместник-министрите, чиито имена бяха оповестени две седмици по-късно.
Вместо това, в кабинета има лица, санкционирани от Съвета за сигурност на ООН и отделни национални държави заради връзките им с „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и „Ал-Каида“. Правителството на талибаните не е признато от ООН, затова в редица документи и доклади на Организацията то е наричано „де факто властите“ в Афганистан. (вж. например тук)
Символично или не, на 18 септември старото Министерство по въпросите на жените беше закрито, а в неговите помещения беше настанено новосформираното Министерство на повеляване на одобряемото и възбраняване на порицаемото, начело на което стои духовник. Тази институция е съществувала при предходното управление на талибаните (1996-2001 г.) и тогава е била свързвана с редица репресии срещу жени (наред с други провинения и затова, че чорапите им не са достатъчно плътни) и мъже (затова, че подстригват брадите си). На 19 септември властите издадоха указания за медиите, в които обявиха и дрескода за жените журналисти, и наредиха на жените да не участват във филми.
В следващите месеци нарушенията на правата на афганистанките не стихнаха. Едно от най-сериозните е забраната на момичетата на продължат образованието си след шести клас. Още през септември 2021 г. талибаните издадоха нареждане само средните училищата за момчета да отворят след едномесечно прекъсване. Момичетата обаче бяха оставени вкъщи. Така Афганистан се превърна в единствената държава в света, която блокира достъпа до средно образование на половината от населението си.
На 3 декември 2021 г. Повелителят на правоверните (т.е. емирът или върховният лидер на Афганистан – Хибатуллах Ахундзада) издаде указ за правата на жените. Той съдържа някои положителни елементи – жените не могат да бъдат принуждавани да встъпят в брак и тяхното съгласие е необходимо, когато се омъжват. В документа се казва още, че жените не са собственост, а достойни и свободни човешки същества и никой не може да ги „дава“ като част от мирен договор или приключването на [междуплеменна] вражда. Текстът съдържа и точки, засягащи положението на вдовиците, в това число и забраната да бъдат повторно омъжвани насила даже и за свои роднини, както и неотменимото им право да наследяват собственост на своя съпруг, деца, баща и роднини. На последно място в документа се урежда статутът на многоженството, като мъжете са задължени да гарантират правата на всичките си съпруги (ако имат повече от една) според шариата и да бъдат справедливи с тях. Върховният съд трябва да издаде указания на всички съдилища да разглеждат жалби, свързани с правата на жените особено когато става дума за вдовици. В указа обаче не се споменава нищо за образованието на афганистанките и правото им да работят, както и да участват пълноценно в политическия живот на страната.
На 26 декември 2021 г. говорителят на Министерството на повеляване на одобряемото и възбраняване на порицаемото Садек Афик Мухаджир издаде инструкции, според които жените, които пътуват на дълги разстояния (по-далече от 72 км), не трябва да бъдат допускани да използват превозни средства, ако не са придружавани от роднина от мъжки пол (махрам), а собствениците на автомобили не бива да качват в тях жени, ако не носят хиджаб. Хедър Бар, заместник-директор по въпросите за правата на човека в правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“, определи тези действия като „стъпка към превръщането на жените в затворници“. Тези инструкции бяха публикувани на 31 декември 2021 г. в акаунта на Министерството на повеляване на одобряемото и възбраняване на порицаемото в „Туитър“. В арабската версия на съобщението се казва, че всяка жена, която вярва в Бог (Аллах) и в Деня на страшния съд, не може да пътува повече от три нощи, ако не е придружена от махрам. Преводът на пущунски уточнява, че става дума за 45 мили (78 км). Това условие важи и за летенето със самолет при вътрешни и международни полети, включително и ако пътуванията са в чужбина с цел образование.
لا يحل لامرأة تؤمن بالله واليوم الآخر أن تسافر ثلاث ليال ليس معها محرم.
متفق علیهژباړه:
یوه ښځينه چې په الله او د اخرت ورځې ایمان لري نه دی ورته جائز چې د درې شپو او ورځو پیاده مزل څخه زیات یواځې سفر وکړي.
همدغه د سفر موده ده چې ۴۵ میله یا ۷۸ کیلومتره کیږي.— د امربالمعروف او نهی عن المنکر وزارت (@MOPVPE1) December 31, 2021
Тези изисквания нарушават правото на жените на свободно придвижване, а оттам – и на възможностите им за работа, които и без друго са ограничени. През изминалите двайсет години афганистанките са избирани за депутати, назначавани са за министри, дипломати, съдии и на други високи държавни постове, председателствали са независими комисии. Нищо от това не е запазено след идването на талибаните на власт. Напротив, на държавните служителки от местната администрация в Кабул например им е заповядано да не ходят на работа, докато не бъде изработен специален план за това, като мерките не важат само за секторите здравеопазване и образование. Пречки има и при други професии. В момента жените могат да станат учители или медицински сестри, нищо друго, а в някои случаи талибаните директно им обясняват, че няма нужда да работят изобщо. Това е огромен проблем за семействата, в които жените осигуряват единствените средства за прехрана. Дори ангажираните в селското стопанство не са допускани да работят на полето, а дейността на цели фирми, в които са ангажирани жени, е блокирана.
Друга рестрикция, която застрашава здравето и живота на жените, е сегрегацията по полов признак. Афганистанка разказва пред „Хюман Райтс Уоч“, че тя и нейна бременна роднина отишли на преглед, но не били допуснати до лечебното заведение, защото нямало махрам с тях, нищо че клиниката била обособена само за жени и лекарят също бил жена. За да влязат в сградата обаче, те трябвало да се регистрират и да получат карта, а отговорникът за тази процедура бил мъж. Талибаните му забранили да общува с жените и настояли да говори само с махрама им. Пациентките чакали един час, докато пристигне братът на едната, който все пак успял да ги регистрира.
Условието за напускане на дома само с махрам е непосилно за много жени, които нямат роднини от мъжки пол, съпрузите им са починали или пък работят в чужбина. Новите правила подтикват младите момичета да се замислят за брак само за да могат да излизат навън, но все пак някои признават, че предпочитат да си стоят вкъщи, ако трябва да се оженят насила.
Афганистанската Нова година, която се отбелязва на 21 март, не донесе на момичетата така желаното връщане в клас. Първоначално под международен натиск талибаните се съгласиха да отворят средните училища за всички ученици през пролетта, като условието, което поставиха, беше момичетата и момчетата да бъдат отделени или в различни сгради, или в различни смени. Но на 23 март властите се отметнаха от думите си и за пореден път обясниха на ученичките от горните курсове, че трябва да си останат вкъщи, докато не им бъдат изработени униформи, които отговарят на шариата и афганистанските обичаи и култура.
Ситуацията не е променена и до днес. Много от тези деца са били принудени да започнат да работят, за да подпомагат финансово семействата си, които изнемогват под натиска на тежката хуманитарна, икономическа и финансова криза, обхванала цялата страна.
Висшето образование е достъпно за жените, но има данни, че те не се допускат до лекции при преподаватели мъже, което ограничава значително обема знания, които могат да получат. С намаления брой момичета, които ще могат да завършат средно образование, се очаква в близко бъдеще в университетите да учат само мъже.
През май 2022 г. Хибатуллах Ахундзада издаде нов указ, с който задължи афганистанките да покриват лицата си на публично място и да носят чадор, защото бил традиционното и благочестиво облекло. Най-доброто покривало за лице била бурката, която се превърна в символ на предишното репресивно управление на талибаните. Това е най-строгата мярка, налагана до този момент по отношение на външния вид на жените, още повече че в този случай се предвижда, че ако някоя от тях не покрива лицето си на улицата, властите могат да посетят дома на баща ѝ или най-близкия роднина ѝ роднина от мъжки пол. Наказанието за мъжете е затвор или уволнение, ако са на държавна служба.
Едни от последните забрани, наложени на жените, са да посещават увеселителни паркове и фитнеси.
През юли 2022 г. Мисията на ООН за оказване на помощ в Афганистан публикува доклад, в който описва състоянието на правата на човека в страната след идването на талибаните на власт. Според заключенията на експертите накърняването на правата на жените е една от най-ясно забележимите тенденции на управлението на талибаните. Интересното е, че в документа са включени и становища на „де факто властите“ по отношение на някои от описаните проблеми. Така например, представители на Министерството на повеляване на одобряемото и възбраняване на порицаемото обясняват, че към момента на публикуването на доклада никой от Министерството не е пребил, наранил или насилил някого да постъпва по определен начин. Това се отнася и за случаите, в които жените нарушават изискването да пътуват с махрам на разстояние по-дълго от 78 км и да носят хиджаб. Според талибаните Министерството няма задължението да налага каквито и да било наказания, нито неговите служители могат да действат своеволно.
Най-същественият проблем, свързан с правата на жените и момичетата в Афганистан, остава липсата на средства, с които да се въздейства върху талибаните. Всички съществуващи до 14 август механизми за защита правата на жените – разпоредбите в Конституцията и други нормативни актове, гарантиращи равноправието на половете, Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация, Министерството по въпросите на жените, Афганистанската независима комисия за правата на човека и специализираните институции за подпомагане на жертвите на насилие, базирано на пола – или са разпуснати, или не се спазват. Трудно е да се намери работеща формула, в която отделни влиятелни държави или международни институции да оказват натиск върху властите в Кабул или да ги стимулират, в зависимост от поведението им, особено когато талибаните дават религиозно обяснение и легитимация на някои репресивни практики, които нерядко са резултат от тяхното консервативно интерпретиране на свещените текстове или пък на натрупани племенни разбирания и традиции, които нямат нищо общо с религиозните предписания.
Единственият светъл лъч в тази трудна ситуация са самите афганистанки, които през последните двайсет години са имали възможността да участват активно в културния, политическия и икономическия живот на родината си и това е право, от което те не са готови да се откажат.
Или както казва Махбуба Серадж: Ние сме надеждата, ние сме силата, която крепи Афганистан.“
Автор: Ралица Трифонова