„Печалбите трябва да се споделят“

0
82
Източник: Pixabay

С нарастването на инфлацията е изненадващо, че някои реализират огромни печалби. За да се възстанови социалното равновесие, ЕС трябва да настоява за въвеждане на данък върху свръхпечалбите

Автори: Сузане Виксфорт, Каутар Хаддути

 

Държавите-членки на Европейския съюз са засегнати от безпрецедентна инфлация. В Германия инфлацията достигна двуцифрено число от 11%, докато Австрия е близо до нея с 9,3%. Тези темпове могат да бъдат проследени до прекъсванията на веригата за доставки и недостига на изкопаеми горива, причинени от Covid-19 и инвазията в Украйна – доскоро и двете страни бяха изключително енергийно зависими. Сега гражданите на ЕС са изправени пред ценова експлозия не само в енергийните доставки, но и във всички други области на живота, включително прехраната. В същото време компаниите в определени сектори регистрират извънредни печалби, причинени от недостига на стратегически ресурси. Изправена пред този срив на пазарните механизми, държавата трябва да се намеси.

Очаква се американската енергийна корпорация ExxonMobil да регистрира 43 млрд. долара печалба тази година, което е двойно повече в сравнение с предходната година. Същото се отнася и за петролния гигант BP, чиято печалба от 9,1 млрд. долара за първото тримесечие е тройно по-голяма спрямо миналата година. Германският енергиен концерн RWE увеличи печалбите си с една трета през първата половина на 2022 г. до 2,8 млрд. евро. Австрийската компания ÖMV отбеляза ръст на печалбата от 124% през същия период.

“Алчностфлация”

Джо Байдън разкритикува печалбите на ExxonMobil и на всички останали, които печелят от кризата: „Ще се погрижим всички да знаят [за] печалбите на Exxon. Тази година ExxonMobil направи повече пари от Бог“. Подтекстът е, че печалбите на Exxon не са награда за подобрени резултати, постигнати чрез инвестиции и технологичен напредък. Напротив, те затвърждават убеждението, че компаниите от стратегически олигополни и монополни сектори се възползват от зависимостта на потребителите в кризата и изискват непропорционалн високи цени за основни продукти. В Съединените щати това е т. нар. „алчностфлация“ (greedflation). Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви война на това явление в речта си за състоянието на Съюза: „В днешно време не е правилно да се получават извънредни рекордни печалби, резултат от война и са на гърба на потребителите“.

Концепцията за алчностфлация поставя под въпрос традиционния възглед за пазара, основан на балансиране на търсенето и предлагането, според който неограниченото максимизиране на корпоративната печалба в пазарната икономика е напълно естествено и определено не е въпрос на алчност. Алчностфлацията, напротив, повдига въпроса дали високите продажни цени наистина са резултат от по-високи производствени разходи. Това също така поставя под по-внимателно наблюдение самата структура на пазара. Докато моделът на търсене и предлагане разглежда инфлацията като резултат от естествената конкуренция, алчностфлацията я определя като предизвикана от неприкритата ненаситност на големите корпорации и картели.

С други думи, тези печалби не са резултат от подобрена производителност, стимулирана от конкуренцията, а благодарение на монополната позиция на компаниите. На такъв пазар, при липса на алтернатива, цените могат да се повишават по желание. Този вид монополистична пазарна структура е фундаментално проблематична и кара дори привържениците на свободния пазар да се съмняват в жизнеспособността на пазарното саморегулиране.

Корпоративните правомощия за определяне на цените на монополизираните пазари са толкова големи, че ускоряват инфлацията. Такива извънредни печалби почти неизбежно водят до социална криза, когато инфлацията не е смекчена от по-високи заплати. Всъщност от 2020 г. насам се наблюдава “низходяща спирала” на заплатите и цените. В Съединените щати например, докато между 1979 г. и 2019 г. увеличението на заплатите представляваше 61,8% от нарастването на цените, от 2020 г. насам то представлява само 7,9%. В настоящия динамичен период, характеризиращ се с рязко покачване на цените и намаляване на реалните заплати, все повече възниква въпросът как този пазарен ред може да бъде оправдан.

Въвеждане на данък върху извънредни печалби

Наистина са странни времена, когато германските и британските профсъюзи започват преговори с искания за 10-процентно увеличение на заплатите, докато френските индустриални синдикати търсят увеличение на минималната заплата от 25%.

Една от идеите за овладяване на тази спирала на заплатите и печалбите, за да се възстанови социалното равновесие в ценообразуването, е т.нар. данък върху свръхпечалбите. Това може да се нарече по-точно данък върху извънредните печалби. Непропорционалните печалби, които не водят до значително повишаване на производителността или до увеличаване на производствените разходи, следва да бъдат облагани с данък.

През март 2022 г. Бърни Сандърс включи този въпрос в дневния ред на САЩ. Но той не е нов. Данъкът върху свръхпечалбите е наложен в САЩ по време на Първата и Втората световна война, за да се усвоят “неочакваните” корпоративни печалби, получени от извънредните обстоятелства на войните. По-късно това беше приложено по време на петролната криза през 80-те години на миналия век. Междувременно редица европейски държави въведоха данък върху свръхпечалбите. В Обединеното кралство той е в размер на 25%, а Испания очаква през следващите няколко години от него да бъдат събрани 7 милиарда евро. Норвегия очаква 50% увеличение на данъчните приходи тази година. В Австрия има политическо нежелание, въпреки че Австрийската федерация на профсъюзите смята, че подобен данък би донесъл 4 или 5 млрд. евро.

Докато някои правителства се колебаят, Европейският съюз може да се намеси. В своя предложен регламент относно спешните ответни мерки във връзка с високите цени на енергията, Европейската комисия предлага „данък солидарност“ върху свръхпечалбите в сектора на изкопаемите горива през 2022 г. Този данък ще възлиза на 33% от облагаемата печалба. От гледна точка на профсъюзите е ясно, че митът, че компаниите „печелят“ високи печалби, независимо от структурата на пазара, е неустойчив по време на война. Или, както казва Урсула фон дер Лайен: „Печалбите трябва да се споделят“. Профсъюзите ще се доверят на думите на председателя на Комисията и ще гарантират, че това няма да останат празни приказки.

 

Превод: Злата Кула

Източник: IPS Journal