Втората световна война е тежко изпитание за всяка държава намесена в конфликта. В първите и години доминират страните от Тристранния пакт. След поредицата от германски победи започват да се организират конференции с цел обрат във войната. Една от първите е тази от 14 август 1941 г. между американския президент Рузвелт и британския министър-прецедател Чърчил. Атлантическата харта установява виждане за света след Втората световна война, въпреки че САЩ все още не са участници във войната. За първи път се появат идеите, които по-късно прерастват в ООН, Общо споразумение за митата и търговията и независимостта на британските и френските колонии след края на войната:
1. САЩ и Великобритания не се стремят към териториални или други завоевания.
2. Те няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи.
3. Те уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят; те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин.
4. Като спазват съществуващите си задължения, те ще се стремят да осигурят такова положение, при което всички страни, големи и малки, победители и победени, да имат достъп на равни основания до търговията и световните суровинни източници, необходими за икономическото процъфтяване на тези страни.
5. Те се стремят да постигнат пълно сътрудничество между всички страни в икономическата област с цел да осигури за всички по-високо равнище на живот, икономическо развитие и социално осигуряване.
6. След окончателното унищожаване на нацистката тирания те се надяват да се установи мир, който ще даде възможност на всички страни да живеят в безопасност на територията си, а също да осигурят такова положение, при което всички хора във всички страни биха могли да живеят без страх и нужда.
7. Този мир трябва да даде на всички възможност свободно, без препятствия да плават по моретата и океаните.
8. Те смятат, че всички държави в света трябва де се откажат от използуването на сила по съображения от реалистичен и духовен хараткер, тъй като никакъв бъдещ мир не може да бъде запазен, ако държавите, които заплашват или могат да заплашват с агресия извън границите си, продължават да използват сухопътните, морските и въздушните си въоръжени сили. Чърчил и Рузвелт смятат, че занапред до установяване на по-широка и надеждна система за обща сигурност такива страни трябва да бъдат разоръжени. Великобритания и САЩ ще подпомагат и ще поощряват всички други осъществими мероприятия, които ще съдействуват на миролюбивите сили да се избавят от бремето на въоръженията.
Тази харта случи по-късно за основа на Декларацията на Обединените нации и на Хартата на Обединените нации.
Източник: http://www.un.org/en/aboutun/history/atlantic_charter.shtml
