Начините, по които терористичните групировки се финансират, и разработването на ефективни стратегии за борба с финансирането на тероризма са въпроси, които навлязоха рязко в обсега на общественото и медийното внимание след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ. От законодателна и политическа гледна точка, финансирането на тероризма често се разглежда като тясно свързано с проблеми като корупция и пране на пари.
Какво представлява финансирането на тероризма?
Финансирането на тероризма включва действия по набиране или предоставяне на средства с намерението те да могат да бъдат използвани за подпомагане на терористични актове или организации. Средствата сами по себе си могат да бъдат резултат както от законни, така и от незаконни дейности. Според Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, едно лице се счита за извършило това престъпление, ако „по какъвто и да е начин, пряко или косвено, незаконно и умишлено предоставя или набира средства с намерението или знанието, че те трябва да бъдат използвани изцяло или частично” за извършване на някое от престъпленията, посочени в конвенцията.
Как са свързани усилията за борба с прането на пари и с финансирането на тероризма?
Прането на пари е процес по прикриване на незаконния произход на средствата, получени от престъпна дейност. Финансирането на тероризма от своя страна е събирането или предоставянето на средства за терористични цели. В случаите на пране на пари, средствата са винаги с незаконен произход, докато в случаите на финансиране на тероризъм, средствата могат да бъдат резултат и от законни дейности. Следователно основната цел на физическите лица или фирмите, участващи във финансирането на тероризъм, не е задължително да се прикрие източникът на средствата, а естеството на финансираната дейност.
Има значителни сходства между методите, които се използват за пране на пари и финансиране на тероризъм. И в двата случая, извършителят използва финансовия сектор по незаконен начин. Програмите срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм разглеждат и двата въпроса: както предотвратяване, откриване и наказване на влизането на незаконни средства във финансовата система, така и на финансирането на терористи, терористични организации и / или дейности. Също така, стратегиите за борба и с двата проблема целят да атакуват престъпната или терористичната организация чрез нейните финансови дейности и да проследят пътя на средствата с цел идентифициране на различните елементи на криминалната или терористичната мрежа. Това предполага въвеждане на механизми за сканиране на всички банкови транзакции и за идентифициране на съмнителни финансови трансфери.
Защо е необходимо т.нар. „познаване на клиента” (KYC)?
Много от методите, използвани от престъпници за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, включват използването на финансовата система за прехвърляне на средства. Финансовите институции, по-конкретно банките, са най-уязвими към подобни злоупотреби. За да се защитят, е от съществено значение тези институции да имат адекватен контрол и процедури, които да им дадат възможност да познават тези, за които извършват финансова услуга. Адекватната надлежна проверка на нови и съществуващи клиенти е ключов елемент на тези механизми за контрол.
Извършването на стриктна проверка на клиентите от страна на финансовите институции и поддържането на висока степен на прозрачност са от решаващо значение за успешната борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Проверките на клиенти се прилагат при започването на бизнес отношения или при подготвянето на някои видове транзакции с пари в брой, които надвишават определена сума, както и при всички случаи, когато финансовите институции подозират, че клиентът има връзка с канали за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
Основните стъпки на мерките за „познаване на клиента” са подходящо идентифициране на клиента и/или бенефициера, проверка на самоличността, както и събиране на информация относно целта на транзакцията и естеството на бизнес отношенията. Международните стандарти за „познаване на клиента” са създадени както от Базелския комитет за банков надзор, така и от Специалната група за финансови действия (FATF).
Каква е ролята на звената за финансово разузнаване (ЗФР)?
Друг важен компонент на режимите за борба с прането на пари и финансирането на тероризъм е изискването финансовите институции да докладват транзакции, които считат за подозрителни поради възможни връзки с престъпна или терористична дейност. Заради поверителността на финансовите транзакции и тъй като докладващите институции не винаги разполагат с необходимите средства, за да обосноват подозрението, е трудно да се докладва директно на органите, които отговарят за прилагането на наказателните закони. Поради тази причина, правителствата създават специализирани агенции, известни като звена за финансово разузнаване (ЗФР), фокусирани върху обработката на финансова информация, която има вероятност да е свързана с престъпна или терористична дейност.
В най-опростената си форма, ЗФР са агенции, които получават докладите на финансовите институции и други физически и юридически лица за съмнителни сделки, анализират информацията и предават получените сведения на местните правоохранителни органи за борба с прането на пари. Като правителствени агенции, ЗФР трябва да запазят достатъчна независимост, за да извършват възложената им дейност без излишна намеса или влияние.
Според Групата Егмонт, неофициалната международна асоциация на ЗФР, 101 страни в момента са признати за оперативни ЗФР единици, като останалите се намират на различни етапи на развитие. Всички държави членки на ЕС са създали ЗФР със задача да събират и анализират получаваната информация, за да установят връзка между съмнителните финансови транзакции и скритите зад тях престъпни дейности, с цел предотвратяване и противодействие на прането на пари.
Мерки на ЕС, насочени към виртуалните валути
В опит да се противопоставят на финансирането на тероризма след атентатите в Париж, страните от Европейския съюз планират акция срещу виртуалните валути и анонимните плащания онлайн и чрез предплатени карти. Биткойн е най-често срещаната виртуална валута и се използва като средство за прехвърляне на пари по целия свят бързо и анонимно чрез интернет, без необходимост от проверка от трета страна. Електронни анонимни плащания могат да се правят и с предплатени дебитни карти, закупени в магазините като ваучери.
Министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните членки на ЕС ще настояват Европейската комисия да предложи мерки за „засилване на контрола върху небанковите платежни методи като електронни/ анонимни плащания и виртуални валути, както и върху прехвърлянето на злато и благородни метали с използване на предплатени карти.“
Снимка: EESC
Изготвил: Моника Антонова