За пета поредна година икономическият растеж в Латинска Америка и Карибския басейн (ЛАК) се очаква да намалее и да падне под 1% за 2015 г. Това заключи Международният валутен фонд в регионалния си икономически преглед за Западното полукълбо.
Краткосрочните перспективи за Южна Америка остават скептични с очаквания за свиване на три от най-големите икономики за 2015 г.- Аржентина, Бразилия и Венецуела. Минимален растеж се очаква само в Перу и Чили.
Стабилен растеж се предвижда за Централна Америка и Карибския басейн, както и укрепване на Мексико, благодарение на по-ниските цени на вносния петрол и укрепване на икономическите отношения със САЩ.
През първото десетилетие на новото хилядолетие растежът в Латинска Америка и Карибския басейн получи голям тласък от Китай. Това се дължи пряко на нарастваща търговия, преки чуждестранни инвестиции и стоково-пазарни взаимоотношения, което в последствие води и до взаимосвързаност на бизнес циклите в двата региона. От друга страна, косвено икономическата експанзия на Китай води до по-високи цени на суровините в глобален мащаб и съответно повишаване на приходите от износ към трети страни на много страни от ЛАК.
Бързият растеж в Китай съвпадна с рязкото увеличение на търговията с ЛАК. Между 2000 г. и 2013 г. делът на износа от региона към Китай се е увеличил десетократно. Влиянието на Китай върху износа на Аржентина, Бразилия, Колумбия,Перу и други южноамерикански държави е особено голямо, въпреки че има известна разлика във вида на продуктите в отделните страни. Аржентина, Уругвай и Парагвай и изнасят предимно селскостопански продукти в Китай, докато Чили и Перу изнасят основно метали, а Колумбия и Венецуела- петрол. Бразилия изнася голяма част от земеделското и минералното си производството в Китай. В следствие от тези процеси може да се каже, че макар и все още активни, връзките със САЩ отслабват.
Всичко това съвпада и със зараждането на така наречения „розов прилив“ в Южна Америка. Политически леви партии в Бразилия, Венецуела, Куба, Боливия, Еквадор, Уругвай и други страни се обединяват на регионално ниво с обща цел за борба с неравенството и неолибералната икономика. Тази „розови“ идеали се приемат за по-балансиран вариант на „червения“ комунизъм и отдалечават търговските отношения и дипломацията от САЩ, насочвайки я към Китай, Русия, Иран, Турция и Индонезия.
Допреди няколко години те намираха силна подкрепа и изглеждаше, че благодарение на тях, икономиката в региона е останала слабо засегната от глобалната финансова криза. Днес обаче, тези политики срещат обществено недоволство и губят популярност, поради икономическата стагнация и опозиция от страна на медиите и финансовите елити.
Въпреки постигнатия напредък през последните десетилетия, в региона все още са необходими много подобрения- устойчиво развитие, повече инвестиции в инфраструктурата, по-качествено образование, условия за създаване на бизнес, борба с корупцията. Пред ЛАК региона стоят предизвикателствата за справяне с бедността и неравенствата за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.
Източници: World Bank, IMF , The Guardian
Снимка: Wikipedia
Изготвил: Деница Георгиева
