На изборите за президент на Бразилия на 30 октомври един срещу друг се изправят досегашният президент Жаир Болсонаро и бившият президент Луис Игнасио Лула да Силва. На първия тур Лула получава 48,4% от гласовете, а Болсонаро – 43,2%. Лула получава доверието на над 57 милиона души, но не успява да премине прага от 50%, а Болсонаро надминава прогнозите на анализаторите за подкрепата за него.
Вотът е задължителен за грамотните бразилски граждани на възраст между 18 и 70 години, а тези, които отказват да го упражнят, рискуват санкции като глоба и отнемане на статута на избирател при три поредни неявявания. Тази година над 2 милиона избиратели между 16 и 18-годишна възраст се регистрират за изборите благодарение не активна кампания на Върховния избирателен съд, който се занимава активно с премахването на дезинформацията и фалшивите новини относно избирателната система и урните, за да избегне сценария от 2018 г.
Изборите, наричани от наблюдатели ,,сблъсъкът на Титаните”, са ключови за бъдещото развитие на страната. Шеста по население в света със своите над 212 милиона жители, тази година Бразилия се нарежда и сред държавите с най-голям брой жители с право на глас – около 156,4 милиона. От години страната е изправена пред тежка икономическа криза и дълбоки социални неравенства между различните региони и етнически групи. Над 33 милиона души живеят под прага на бедността, около 10 милиона са безработни, а през 2021 г. инфлацията достига 12% (при средни 3,4% по света).
Индексът на човешко развитие на ООН е икономически показател, който взема под внимание продължителността и качеството на живота, достъпа до образование и жизнения стандарт във всяка държава. Страните са разделени в четири категории – нисък, среден, висок и много висок, като Бразилия попада в третата категория. Въпреки задоволителния резултат регионалните несъответствия отново оказват влияние – така региони като Рио де Жанейро и Сао Пауло се равняват на държавите членки на Европейския съюз и Русия, а нивото на развитие в северните щати се приближава по-скоро до северноафриканските държави.
Положението с безработицата е сериозно – тя надхвърля 9 на сто, и е най-висока в Амазония и североизточните щати, за разлика от южната част, която включва мегаполиси като Сао Пауло, Бразилия и Бело Оризонте. Над 93% от населението на страната над 15-годишна възраст е грамотно, но съществуват вътрешни различия. Така в в някои щати на страната (Мараняо, Параиба) над 15% от жителите не могат изобщо да четат и пишат.

Политическата кариера на Лула да Силва е резултат от дългата му синдикална дейност: през 1975 г. става председател на металургичния синдикат – дейност, заради която няколко пъти е лежал в затвора и заради която е бил шпиониран от Volkswagen в края на военната диктатура. Това не е първият път, в който Лула се включва в надпревара за президентския пост. Амбициите му датират от 1989 г. и въпреки общо три загуби през 1994 г. и 1998 г., той е избран два пъти, през 2002 г. и 2006 г., до идването на власт на Дилма Русеф, която той самият подкрепя, тъй като Конституцията не позволява повече от два последователни мандата. Тя повтаря примера му, като печели изборите два пъти, но е свалена от власт през 2016 г. заради бюджетни нарушения и е заменена от вицепрезидента си Мишел Темер до 2018 г., когато започва ерата Болсонаро.
През 2002 г. Лула получава 46,4% на първия тур и 61,3% на втория, а по време на мандата си съхранява макроикономическата политика на предшественика си Фернанду Кардозу от Бразилската социалдемократическа партия. През първото десетилетие на XXI век Лула разработва семейна политика, която позволява на 12 милиона семейства да получават допълнителен месечен доход, при условие че децата са редовно записани в училище. Смята се, че това е периодът, в който социалното неравенство в Бразилия достига най-ниската си точка за последния половин век : между 1994 и 2010 г. нивото на бедността спада с 67,3%, като 50% се случват по време на мандатите на да Силва.
Въпреки постиженията, името на Лула е в центъра на редица политически и корупционни скандали, сред които ежемесечни възнаграждения на членове на малки партии в знак на благодарност за ,,лоялността”, незаконно финансиране на избирателни кампании чрез офшорни сметки.
Болсонаро получава военно образование и се присъединява към бразилската армия на 22-годишна възраст. Остава там до 1994 г., когато вече заема ранга капитан, и паралелно с това развива политическата си кариера като конгресмен първо от Християн-демократическата партия до 2018 г., когато се включва към Социаллибералната партия и застава начело на Бразилия за първи път. Той поддържа близки отношения с Доналд Тръмп по време на мандата му, а пренебрежителното му отношение към правата на малцинствените групи в страната е повод за критика от страна на световната общественост.
Предложенията на кандидатите
- Икономика
Партиите на Болсонаро и Лула, съответно Либералната и Работническата партия, се различават коренно в своите предложения. Лула настоява основна роля в икономическото и общественото развитие да имат държавата и държавните предприятия, и цели да мотивира предприемачеството, като улесни вземането на заеми за малкия и средния бизнес от държавните банки. Той възнамерява да подобри покупателната способност на бразилците, като раздаде ваучери за 115 евро на бедните семейства, както и да увеличи минималната работна заплата, без да уточнява с колко (за справка, тя в момента е равностойна на 240 евро), да реорганизира данъчната система, като таксува по-прогресивно средната класа и по-твърдо най-богатите домакинства.
Болсонаро обещава да приеме мерки, окуражаващи предприемачеството, намаляването на бюрокрацията, както и да запази настоящото трудово законодателство. Настоящият президент е привърженик на приватизацията на големите държавни предприятия, като например националният електрически производител, което е в унисон с неговото вярване, че икономическата свобода на фирмите е ключът към социалното благополучие. Противно на Лула, той иска да освободи много бразилци от данъка върху доходите, но обещава да запази помощта от 100 евро на месец за гражданите в неравностойно положение. През 2019 г. Болсонаро закрива Министерството на културата – тема, която и тази година не присъства в неговите приоритети.
- Вътрешна сигурност
Дипломираният от една от най-големите военни академии в страната Болсонаро предлага да направи достъпа до огнестрелни оръжия много по-лесен, за да осигури фундаменталното право на « самозащита и лична свобода », да увеличи бюджета на полицията и армията, както и да приеме закон, който да забрани подвеждането под наказателна отговорност на полицаите и военните, когато извършват престъпления, в това число и убийство, надвишаващи допустимите граници на неизбежната отбрана. Неговото досегашно управление се характеризира със засиленото присъствие на бивши военни на министерските постове.
Лула си поставя за приоритет превенцията и разследването на случаите на насилие срещу жените, цветнокожите и хората, определящи се като ЛГБТ+, както и по-твърда политика срещу организираната престъпност, като увеличи бюджета на разузнавателните служби.
- Международни отношения
Лула обвинява Болсонаро за това, че е изолирал Бразилия на международната сцена, и обещава да засили сътрудничеството между латиноамериканските държави, както и с Африка. Приоритет за него е развитието на МЕРКОСУР – общ пазар, който обединява Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Венецуела. Той функционира по подобие на Европейския съюз, тъй като установява свободна зона за търговия и митнически съюз, както и специално мито за трети страни.
Болсонаро си поставя за приоритет влизането на Бразилия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна с това, че обединява тридесет и пет държави, считани за най-икономически развитите страни. Процедурата по кандидатстване е комплексна и изисква от страните да докажат, че прилагат коректно редица икономически и правни принципи. Организацията често изготвя политики и препоръки към отделните членки за борба с корупцията, спазването на върховенството на закона и опазването на човешките права.
- Околна среда
Лула предлага да сложи край на нелегалната сеч и горските пожари, като увеличи финансирането на природозащитническите институции, чийто бюджет е значително съкратен по време на мандата на Болсонаро. Той предлага и да създаде Министерство на местните народи, за да защити племената и техните земи, както и да работи за прехода на страната към възобновяемите енергоизточници.
В случай че бъде преизбран, Болсонаро ще работи върху увеличаването на продуктивността на минния и земеделския сектор, като подчертава ролята на Бразилия в световното хранително производство. Досега той неколкократно е показвал подкрепата си за експлоатацията на защитените зони и териториите на коренното население с цел добив на суровини.
Прогнози за втория тур и очаквания в дългосрочен план
На няколко пъти досега Болсонаро изказва съмненията си в обективността на избирателната система и заявява, че няма да признае резултатите, ако не излезе победител от тях.
Две от основните бразилски социологически агенции анализират потенциалното преразпределение на гласовете, дадени на първи тур за Сиро Гомес (лявоцентристката Демократична работническа партия) и Симоне Тебет (дясноцентристкото Бразилско демократично движение) – кандидатите, заели трето и четвърто място в надпревара. Genial/Quast отчита, че 39% от избирателите на Сиро ще гласуват за Лула, а 26% за Болсонаро, докато 35% от гласувалите за Симоне Тебет ще подкрепят Болсонаро, а едва 25% Лула. Проучването на другата агенция, Datafolha, сочи подобни съотношения, но в противоположната посока – предполага се, че избирателите на Сиро ще се пренасочат към Болсонаро, а тези на Тебет – към Лула. Тези противоречащи резултати показват объркването и обясняват защо кампанията да се спечели благоразположението на бразилците, които не подкрепят нито един от кандидатите, преди балотажа беше особено активна.
Бразилия е по-разделена от всякога, а Хорхе Кастаниеда, бивш външен министър на Мексико между 2000 и 2003 г. и настоящ професор в Нюйоркския университет, твърди, че Латинска Америка подценява процента на десния си електорат. Пободен феномен е забелязан в Чили във връзка с референдума за новата конституция в началото на септември 2022 г., където социологическите проучвания отново посочват по-малък от реалния брой консервативно настроени избиратели. Според него това се дължи на факта, че десните и крайнодесните гласоподаватели се въздържат да споделят на анкетиращите какви са истинските им нагласи, от срам да разкрият, че възнамеряват да гласуват за политик, определян като фашист, екстремист, расист и т.н. Този синдром се нарича ефектът на Брадли (Bradley effect) в Съединените американски щати и е описан по време на губернаторските избори в Калифорния през 1982 г. Тогава социологическите проучвания са опровергани, а изследователите предполагат, че голяма част от местните се срамуват да признаят, че не биха гласували за чернокож, и по този начин отричат присъщия си расизъм.
Професорът предупреждава, че в случай че Работническата партия спечели, Лула не трябва да има илюзии: подкрепата за него ще бъде несигурна в двете камари на Парламента, където, в резултат от парламентарните избори, съвпадащи с президентските, партията на Болсонаро постига по-добър резултат от предвидения. На пръв поглед това е учудващо предвид слабото представяне на Болсонаро в икономически план, неумелото овладяване на пандемията и защитата на околната среда и минимизираната международна роля на Бразилия. От друга страна, Лула говори повече за това, което е свършил за осемте си години като президент, отколкото за това, което ще направи при следващ мандат. Препоръчително за него е да съобрази амбициите си в екологично, външно- и вътрешнополитическо отношение и да вземе под внимание силната бразилска десница, въпреки че неговата коалиция включва ляво крило, което не би се примирило с центристки позиции от негова страна.
Автор: Лиа Лазариди