Половината от човечеството живее в страни, които са принудени да харчат повече за обслужване на дълговете си, отколкото за здравеопазване и образование, което не е нищо друго освен катастрофа за икономическото и социално развитие. Това заяви в сряда генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Според новия доклад на Групата на ООН за реакция при глобални кризи, озаглавен „Светът на дълговете“, общо 52 държави – почти 40% от развиващия се свят – са в „сериозни дългови проблеми“. Това заяви Гутериш, подкрепяйки призивите тези държави да получат спешни фискални облекчения.
Миналата година световният публичен дълг достигна рекордните 92 трилиона долара, от които развиващите се страни поемат 30 % – „непропорционална сума“, подчерта ръководителят на ООН.
Той предупреди, че 3,3 милиарда души страдат от това, че техните правителства са принудени да приоритизират изплащането на лихвите по дълговете си пред „съществените инвестиции“, които биха могли да направят за постигането на Целите за устойчиво развитие или в енергия.
„Още повече, тъй като тези неустойчиви дългове са концентрирани в бедните страни, не се преценя, че те представляват системен риск за световната финансова система“, добави генералният секретар на ООН.
Остаряла финансова система
Гутериш подчерта, че катастрофалните равнища на публичния дълг в развиващите се страни са „системен провал“. Причината е неравенството, наследено от времето на колониалната епоха и вградено в съвременната „остаряла финансова система“.
В доклада се посочва, че развиващите се страни са силно изложени на външни сътресения (като пандемията, кризата с разходите за издръжка и измението на климата), защото трябва да обслужват изплащането на дълговете си в чуждестранна валута.
Африка плаща четири пъти повече
Ръководителят на ООН подчерта, че средно разходите за заеми в африканските страни са четири пъти по-високи от тези в САЩ и осем пъти по-високи от тези в най-богатите европейски икономики.
Бедните държави разчитат все повече на частни кредитори, които налагат „извънредно високи“ лихви, в следствие на което се оказват принудени да теглят още повече заеми „за икономическото си оцеляване“.
От важен финансов инструмент дългът се е превърнал в „капан, който просто генерира още повече дълг“, изрази със съжаление г-н Гутериш.
Спешни реформи
В новия доклад на ООН се предлагат редица спешни мерки, включително „ефективен механизъм за преструктуриране на дълга“, който да подпомага спирането на плащанията, по-дългите срокове за отпускане на заеми и по-ниските лихви, „включително за уязвимите страни със средни доходи“, заяви ръководителят на ООН.
В доклада се призовава за „масирано“ увеличаване на достъпното дългосрочно финансиране чрез реформиране на начина, по който функционират многостранните банки за развитие, като те се преструктурират така, че да стимулират устойчивото развитие и да привличат частни ресурси.
Времето настъпи
Гутериш припомни, че Програмата от Бриджтаун, ръководена от министър-председателя на Барбадос Миа Мотли, и неотдавнашната среща на върха за Нов глобален финансов пакт в Париж са произвели и „други важни предложения“ относно облекчаването на международния дълг. Той изрази надежда, че на предстоящата среща на Г-20 през септември ще се даде ход на някои от тези идеи.
