Среща на върха за Нов глобален финансов пакт

Франция се стреми да даде политически тласък за реформиране на световната финансова система.

0
139
Домакинът на срещата Еманюел Макрон, отправящ своето откриващо слово. /Снимка: UN News/

Над 50 държавни глави, както и представители на международни правителствени и неправителствени организации, финансови институции и частния сектор се събират на двудневна среща в Париж (22-23 юни), свикана от френския президент Еманюел Макрон. Обсъжданията са съсредоточени върху създаването на нова световна парична система, чрез която да се преборят едновременно бедността и климатичните промени.

Макрон съобщи за намерението си да проведе Среща на върха за Нов глобален финансов пакт още през ноемрви, 2022 г. в Египет – по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP27), на която беше създаден фонд за борба с климатичните промени, насочен към развиващите се страни. Първоначалната идея на настоящата среща беше да се установят конкретни мерки за финансирането на този фонд.

Целите на срещата

„Не може да има избор между борбата с бедността и борбата за климата“. Това изявление на Еманюел Макрон от 21 май добре обобщава целите на конференцията тази седмица.

„Ще настояваме за програма за реформиране на Международния валутен фонд и Световната банка, за да се осигури по-голямо финансиране на страните, които се нуждаят най-много от него“, каза той на откриването на срещата, като определи този проект като „финансов шок“, който ще положи основите на нова глобална архитектура, съчетаваща няколко основни теми: климат, развитие и дълг.

Целите на Срещата за Нов глобален финансов пакт се разглеждат в контекста на Програмата до 2030 г. на ООН, която е приета от 193-те държави-членки на ООН през 2015 г. Тя включва 17 Цели за устойчиво развитие, насочени към изкореняване на бедността, насърчаване на икономическия просперитет, равенството, достъпа до образование и здравеопазване, опазването на околната среда и много други.

Разделението „Север – Юг“

С тази категоризация работят присъстващите на срещата, опитвайки се пространствено да отграничат различията и проблемите между развити и развиващи се страни.

Според Сътрудничеството за загуби и щети (група, която работи за осигуряване на подкрепа за развиващи се страни, търпещи загуби от изменението на климата) около 97 % от хората, засегнати от екстремни климатични явления, живеят в развиващите се държави, въпреки че тези страни са най-малките причинители на въглеродни емисии. В същото време „все повече южни държави смятат, че от тях се изисква да полагат усилия в областта на климата, докато не им се оказва достатъчна помощ в борбата с бедността в един все по-труден контекст“ – това съжаление изрази Еманюел Макрон на срещата на върха на Г-7 през ноември 2022 г.

Фокус върху Африка

От Елисейския дворец представиха събитието като продължение на срещата на върха за финансиране на африканските икономики от май 2021 г. и обявиха, че е необходимо „да се построи нова договорка между Глобалните Север и Юг“.

На срещата присъстват редица представители на африканската диаспора, от които държавните глави на Сенегал, Нигер, Гана, Бенин, Мавритания, Република Конго, Тунис и Чад, както и висши представители на финансови институции като изпълнителния директор на Световната финансова корпорация, специалния пратеник на Африканската банка за развитие и др.

Африка е на преден план по отношение на изменението на климата. В същото време повечето страни от африканския континент са изправени пред финансови затруднения.

По време на срещата главният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че много африкански държави харчат повече за изплащане на дългове, отколкото за отчаяно необходимото здравеопазване, и че над 50 държави се намират в неплатежоспособност или са „опасно“ близо до нея.

Гутериш сподели, че „близо 80 години по-късно световната финансова архитектура“, изградена след Втората световна война, „е остаряла, нефункционална и несправедлива“ и че три четвърти от днешните държави не са присъствали на масата в Бретън Уудс.

Ръководителят на ООН призова за създаването на механизъм за облекчаване на дълга, който да позволява отсрочване на плащанията, по-дълги срокове за отпускане на заеми и по-ниски лихви, с цел заемането да стане по-достъпно за бедните държави. Гутериш призова още развиващите се страни да получат по-голям достъп до ликвидност чрез Специалните права на тираж (СПТ) на Международния валутен фонд.

Какви са предложенията за реформи?

Според изчисления Световната банка и Oxfam до 2030 г. страните с ниски и средни доходи ще се нуждаят от около 3,9 трилиона долара годишно, за да се справят със загубите и щетите, свързани с климата, с мерките за адаптация и смекчаване на последиците, както и с нуждите си в областта на здравеопазването, образованието и социалната защита. Това прави общо 27 трилиона долара до 2030 г. За да се посрещнат тези нужди, срещата на върха в Париж трябва да предложи структурни и устойчиви решения.

Сред тях са спазването на поетите през 2021 г. ангажименти на страните от Г20 да отделят 0,7 % от богатството си за развиващите се страни, изплащането на 100 млрд. долара за климата и разпределението на 24 млрд. от тях в Специални права на тираж. Предвижда се провеждането на реформи в рамките на многостранните банки за развитие. Към настоящия момент средният срок на заемите на този тип финансови институции е 465 дни, като възможностите за финансиране са недостатъчни в сравнение с реалните нужди.

И накрая, ще бъде поставен акцент върху иновативните източници на финансиране. Беше предложено въвеждането на нов данък върху финансовите транзакции. От известно време се смята, че такъв тип нисък данък би имал минимално въздействие върху пазарите, докато положителният му ефект върху публичните финанси ще е значителен. Проектът е на бюрото на Европейската комисия от години и този данък вече съществува в някои страни. Според неправителствената организация „One“, ако бъде приложен в страните от Г-20, данъкът би донесъл общо 162 млрд. евро годишно при номинална ставка от 0,3 % (прилагана понастоящем във Франция) и 270 млрд. евро при ставка от 0,5 % (каквато е ставката в Обединеното кралство).

 

 

Източници: Tha Africa Report, France 24, UN News