През декември 2022 г. Китай обяви, че ще купува петрол и газ от Саудитска Арабия в юани. Това е неофициалното название на китайската валута ренминби (RMB). Започнаха спорове дали такава стъпка може да разклати глобалното влияние на долара и ако да, в каква степен. Може ли петродоларът да бъде изместен от петроюан?

Какво е петродолар

Американският долар е основната валута, в която се търгува суровият петрол. Поради това приходите от износа на петрол се наричат петродолари. Този термин става популярен в средата на 70-те години на XX век, когато рязко покачващите се цени на петрола генерират големи търговски излишъци в американска валута в икономиките на държавите износителки на петрол.

Днес щатският долар е най-широко използваната валута в световен мащаб. Причината за това се крие в историята.

История на петродолара

Връзката между долара и петрола

През февруари 1945 г. американският президент Франклин Рузвелт се среща със саудитския крал Абдул Азис и поставя началото на силните военно-икономически отношения между САЩ и Саудитска Арабия, като по този начин закрепва връзката между долара и петрола.

Паричната система след Втората световна война

По време на Втората световна война държавите от Европа и Азия натрупват дълг, най-вече към САЩ, за да финансират войната и ще се нуждаят от още, за да възстановят щетите. До 1947 г. САЩ натрупват близо 70% от световните запаси на злато. Златният стандарт е в сила, т.е. САЩ се задължават всеки американски долар да е обезпечен със злато. Това прави долара най-търсената валута в света. На конференцията в Бретън Уудс през юли 1944 г., която поставя началото на съвременната световна икономическа система, курсът между долара и златото е фиксиран, като 35$ се равняват на една унция злато.

През следващите десетилетия САЩ поддържат дефицит, т.е. харчат повече пари навън, отколкото вътре в страната, което създава ликвидност от долари на световния пазар.

Следвоенната световна икономика расте и нуждите от пари все повече се увеличават. Държавите се нуждаят от все повече долари и се оказва, че парите в обръщение превишават наличното злато по света, предимно концентрирано в американските банки.

Започва активно да се търси нова резервна единица, която да замести златото и долара. Така през 1968 г. Международният валутен фонд създава Специалните права на тираж (СПТ) – кредит, който МВФ отпуска на държави в нужда. СПТ се създават на база една „кошница“ от най-използваните валути.

СПТ не променят световната парична система. Проблемът си остава: въпреки положените усилия за стабилизирането на паричната система, търговският дисбаланс на САЩ продължава да се увеличава. Започват спекулации, че американското правителство ще девалвира валутата си. По този начин доверието към долара се понижава и през 1967 г. частните пазарни играчи започват да обръщат своите долари в злато. Само след година САЩ обявяват, че повече не могат да посрещат търсенето на злато. Единствено централните банки все още могат да получават златната равностойност на доларите си, но и това приключва през май 1971 г., когато централните банки започват да изкупуват доларовите си резерви срещу все по-големи количества американско злато. Американските златни резерви започват да изчезват.

Краят на „Златния стандарт“

На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън обявява, че САЩ повече няма да изкупуват долари срещу злато от резервите си. Това прекъсва закрепената в Бретън Уудс връзка между долара и златото. Новите пари стават ценност сами по себе си, която се изразява в правото на вземане срещу тяхната равностойност. Вече валутните курсове започват да се определят единствено от пазара. Международната общност възприема системата на „плаващите“ валутни курсове: стойността на всяка валута се повишава или понижава в зависимост от международното търсене и степента на доверие в икономиката на съответната страна.

Така доларът поевтинява. Петролът обаче следва долара, тъй като договорните цени на петрол се определят в щатски долари. Печалбите на държавите износителки на петрол намаляват, а разходите им за внос се увеличават, тъй като са вече деноминирани в други валути. Тогава ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) решава да покачи цените на суровия петрол.

Същевременно през 1973 г. избухва поредната арабско-израелска война и САЩ започват да помагат на Израел. Наскоро създадената през 1968 г. ОАПЕК (Организация на арабските страни износителки на петрол) налага ембарго на износа на петрол към САЩ и неговите съюзници във войната.

Тези две събития водят до четирикратно покачване на цените на петрола, които си остават такива и след свалянето на ембаргото, което продължава само 3 месеца.

„Рециклиране на долари“

Бурното развитие на световната икономика и производство през двете десетилетия след Втората световна война, както и покачването на цените на петрола в началото на 70-те години, допринасят за натрупването на голямо количество долари в държавите износителки на петрол, докато държавите вносителки натрупват дълг към своите продавачи. Именно тези доларови излишъци получават наименованието „петродолари“.

• Вносителките се нуждаят от заеми, с които да покрият разходите си. Ако не заемат, то тогава експортът на държавите от ОПЕК ще намалее, световното производство ще се забави и световната икономика ще се свие.
• Износителките пък натрупват толкова много долари, че не успяват да ги похарчат достатъчно бързо. Населението на някои от тях е малочислено, индустриализацията им е на твърде ранен етап. Ако тези долари не бъдат вкарани обратно в циркулация, то световната икономика ще се свие.

Решението:

Държавите износителки депозират своите парични излишъци в търговските банки. Търговските банки дават заеми на правителствата, които имат нужда да запълнят дефицитите в разплащателния си баланс. Тези страни използват заемите, за да продължават да купуват петрол.

През 1974 г. САЩ и Саудитска Арабия създават Американско-саудитската комисия за икономическа взаимопомощ. Те се споразумяват ценообразуването на петрола да става в долари и рециклирането на долари да се извършва чрез американски компании, които да връщат капитала обратно в американската икономика, както и чрез увеличение на търговския износ на американско оръжие към Саудитска Арабия. В замяна на това американските компании трябва да подобряват инфраструктурата на Саудитска Арабия чрез трансфер на технологии. Този договор от 1974 г. е подновяван на всеки пет години до 2000 г.

Решението на един проблем обаче поражда друг. Наистина все повече пари влизат в циркулация. Но тези нови пари се създават въз основа на едно кредитно правоотношение между износителките на петрол, търговските банки и вносителките на петрол. Дългът се увеличава и заедно с него се увеличава световната циркулация на пари. Най-засегнати от дългове са развиващите се страни, тъй като те са най-големите потребители на кредити от частните банки. За периода 1973-1977 г. външния дълг на 100 развиващи се страни нараства със 150%.

Премахването на златния стандарт означава, че в условията на нарасналия дълг централните банки могат свободно да емитират пари, което поражда инфлация. Тя се задълбочава от покачването на цените на петрола. Западните страни въвеждат редица мерки, стремящи се да ограничат енергийното потребление, което пък води до намаляване на производството и свиване на пазара на труда. Макар потреблението да е намалено, държавите харчат повече за петрол и натрупват все повече дълг. Започва най-голямата световна рецесия след края на Втората световна война.

Как да се пребори инфлацията? Чрез вдигане на лихвените проценти.

През октомври 1979 г. американското правителство възприема антиинфлационна политика. То вдига лихвения процент, като по този начин прави заемането на пари по-скъпо. Високите лихвени проценти привличат чуждия капитал в САЩ.

За да са конкурентноспособни, другите държави също повишават лихвените си проценти. Задейства се верижна реакция, чийто резултат е забавяне увеличението на световния дълг и съответно смаляване на световното потребление.

През 80-те години много развиващи се страни са в затруднение да обслужват повече дълговете си. Започва прилагането на програми на МВФ, чрез които на практика се отписва част от световния дълг.

Днешното рециклиране на долари

Държавите, които имат позитивен търговски баланс, инвестират излишъците си от чужди валутни резерви в „суверенни инвестиционни фондове“. Държавите използват тези фондове за инвестиции, които не са свързани с петрола и печалбите от тях ги правят по-малко зависими от цените на петрола.

Може ли доларът да бъде заменен?

Американският долар е най-често използваната валута в международната търговия с 44%. След него се нареждат еврото с 15 %, японската йена (8%), британският стерлинг (6%) и китайското ренминби (3 %).

През 2016 г. китайското ренминби е добавено в кошницата от петте валути, която съставлява Специалните права на тираж, което е световната резервна единица, създадена от МВФ.

Предимство на долара е, че повечето централни банки държат голяма част от резервите си в долари. Това всъщност е наследството на златния доларов стандарт, благодарение на който доларът става най-широко използваната валута и запазва позициите си и след премахването на стандарта. Американското правителство продължава да увеличава дефицита си, като за последните 20 години американският публичен дълг се е увеличил петкратно – от 6.5 на 31.5 трилиона долара. За същия период Федералният резерв е увеличил баланса си 12 пъти – от 730 млрд на 8.7 трилиона долара.

Доларът като политическо оръжие

САЩ използват силата на долара като инструмент на своята външна политика. Така те санкционираха Иран за отказа на Техеран да спре ядрената си програма, която Иран настоява, че е само за мирни цели. По същия начин САЩ санкционираха Русия, като конфискуваха нейните доларови резерви. Това притесни не само Китай, но и арабските държави, които биха могли да са следващите, попаднали под американски санкции.

Раздвижване на световната парична система

За последните 20 години делът на долара в резервите на централните банки е спаднал от 70 на 60% и бавно продължава да намалява. Европа и Китай се опитват да направят система за международни разплащания извън доминираната от долара SWIFT система. Индия и Китай не търгуват с Русия в долари. Саудитска Арабия си играе с идеята да започне да ценообразува петрола си в ренминби. Аржентина обяви, че ще започне да плаща за китайския внос в юани вместо в долари.

Китай е държавата с най-големите валутни резерви в долари. Това не попречи наскоро юанът да задмине долара като най-използвана валута във външнотърговския обмен на Китай.

Икономистите обаче са скептични към идеята, че юанът може да задмине глобалната употреба на долара. По-вероятно, казват те, е доларът да бъде разклатен от няколко страни. Стефан Дзен, изпълнителен директор на Eurizon SLJ, твърди, че „по-вероятно ще еволюираме от еднополюсен свят на резервни валути към многополюсен“, имайки предвид нарастващото влияние на еврото и юана. Американския долар няма да бъде изместен от друга валута, а ще се намести в един „триполюсен свят на резервни валути“. Подобна прогноза прави и МВФ. След началото на войната в Украйна и действията на американското правителство, доверието на централните банки по света към долара се е понижило. Наблюдава се постепенно обръщане на резервите им в различни валути, сред които долари, ренминби, канадски и австралийски долари, японски йени и дори шведски крони.

Миналата година Русия и Китай предложиха на страните от БРИКС да развият нова резервна валута. Новата резервна валута би била базирана на кошница от валутите на държавите членки на организацията: Индия, Русия, Китай, Бразилия и Южна Африка. Според бившия американски съветник по икономическите въпроси Джоузеф Съливан една потенциална БРИКС валута би разбила доминацията на долара. Страните от БРИКС също така са най-големите купувачи на злато в световен мащаб. Те се нуждаят от него, за да заздравят валутите си и да ги направят по-малко зависими от долара.

Може ли Китай да заеме мястото на САЩ?

След появата на световната икономическа криза от 2007-2009 г. управителят на централната банка на Китай (за периода 2002-2018 г.) Джоу Сяочуан публикува есе за необходимостта от реформа на международната парична система. В него той излага недостатъците, от които страдат държавите, чиято валута се ползва като резервна от другите държави. Основният проблем е, че държавата, емитираща такава валута, не може да води национална парична политика, като преоценява валутата си, защото нейната валута е самото мерило за това преоценяване. Затова, според Сяочуан, е необходимо създаването на една международна валута, подобна на СПТ на МВФ, която да служи за такова мерило и да замести бретън-уудската система. Тъй като Сяочуан заема поста управител на Китайската народна банка значително време, може да се предположи, че изказаното от него мнение отразява дългосрочната финансова стратегия на държавата му. Китай не иска да се поставя в неудобното и криещо рискове положение, което сега заемат Съединените щати. Целта на Китай е в промяна на самата система, а не на системния играч.

Автор: Мая Ана Антова
Източници: списък