По света много общества продължават да разпознават домашното насилие като значим социален проблем. Българското общество не прави изключение и в началото на 21-ви век държавата започна да работи все по-активно с цел създаването на координационни механизми за защита на пострадалите от домашно насилие.
Не съществуват определени предпоставки, които създават условия за възникване на домашно насилие. Това означава, че случаи на домашно насилие може да има в семейства от всякакъв тип, между съпрузи с високо образование или липса на образование, при нисък или висок стандарт на живот.
Подобно на всички държави членки на Европейския Съюз, България ангажира държавните си институции с проблема за домашното насилие през последните две десетилетия и започна да се изгражда политика за противодействие на домашното насилие. Началото на тази политика в България, е поставено с Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2005 г., приет от Министерския съвет на 9 декември 2004 г. Точка 7 е посветена на борбата с домашното насилие и предвиждат мерки за борба с него, както и провеждане на информационни кампании.
През март 2005 г. Народното събрание приема Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН). Приемането му отговаря на поетите международни ангажименти от държавата, които задължават да не се нарушават правата на човека. ЗЗДН определя видовете насилие като физическо, сексуално, икономическо, емоционално и психическо. Защитени са сключилите брак, родствено свързаните, разведените и тези във фактическо съпружеско съжителство (двойки, които не са сключили брак, но живеят на семейни начала). Жертва на домашно насилие може да бъде жена, мъж, български гражданин или чужденец, пълнолетно или непълнолетно лице.
Процесуалната защита от домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, представлява особено съдебно производство, чието начало се поставя с писмена молба от жертвата или неин близък. Ако тази молба бъде уважена, съдът издава заповед за защита. В много случаи е необходима незабавна защита и съдът издава тази заповед в рамките на 24 часа.
Тя налага на извършителя се въздържа от извършване на домашно насилие; отстранява го от съвместно обитаваното жилище с жертвата за определен срок; забранява му да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице; временно определя местоживеенето на детето при пострадалия родител; задължава извършителя да посещава специализирани програми; насочва пострадалите лица към програми за възстановяване; налага глоба на извършителя в размер от 200 до 1000 лв.
По статистически данни повече от 90% от подадените молби биват уважени от съда и той издава тази заповед, тъй като спазва принципа, че е по-добре този, който няма нужда от защита, да бъде защитен пред това този, който има нужда от защита, да бъде пренебрегнат. Законът е изграден върху принципа на бързина, спешност и неотложност.
Българското наказателно право също предлага защита от домашно насилие. Тя преследва посегателствата, които са прераснали в престъпления. Възможно е посегателството да е пубийство, извършено в състояние на физиологичен афект. В този случай извършителят се е намирал в състояние на силен гняв, който е провокирал действията му. Наказанието по този състав е лишаване от свобода от една до осем години.
Друг състав на престъпление е този против телесната неприкосновеност. Действащият Наказателен кодекс разделя телесната повреда на лека, средна и тежка и наказанието следва да бъде от 3 до 10 години лишаване от свобода.
Престъпленията против свободата и волята обикновено включват закани между съпрузите. Примери за такива престъпления са затваряне на потърпевшия в стая или помещение, без той да има възможността да излезе. Наказателният кодекс предвижда и престъпления против половата неприкосновеност на личността и против половия морал, които включват изнасилване, принуда за сексуален контакт, заснемане и разпространяване на сексуален видеоматериал без знанието или съгласието на потърпевшия. Всички тези престъпления подлежат на наказателно преследване и наказание, което се определя от съда.
В България съществуват неправителствени организации за защита от домашното насилие. Фондация “Асоциация Анимус” е основана от психолози, психотерапевти и социални работници. Тя работи в подкрепа на хора, преживели насилие. Фондацията разполага с център за възстановяване на жени, юноши и деца, 24-часова гореща телефонна линия, 24-часово кризисно звено, програма от грижи за жени, преживели домашно насилие, програма от грижи за жени, преживели сексуално насилие, програма от грижи за жени, оцелели от трафик, социална програма, програма за кореспонденция, програма за юноши – свидетели и преживели насилие, програма за консултиране на семейства на юноши, свидетели и преживели насилие, програма за двойки с проблем на насилие, социална програма за деца, програма за овластяване, включваща лобиране, превенция и израждане на мрежи от съмишленици и партньори, учебен център, обучаващ в областта на психичната травма след преживяно насилие и изграждането на програми за помощ за пострадалите, работа в общността и организационно консултиране.
Тези обучения са насочени към студенти и доброволци и целят да се разпрострянява осъзнатостта за домашното насилие в обществото.
Друга българска фондация за защита от домашно насилие е “Джендър Алтернативи”. Тази фондация се намира в град Пловдив и предлага специализирани и безплатни програми в помощ на жертви на домашно насилие и дискриминация. Те включват консултации с психолог, консултации за намиране на работа, настаняване в кризисен център, специални програми за работа с извършители на домашно насилие и правна защита както на национално, така и на международно ниво – Европейският съд по правата на човека в Страсбург, Франция.
Българското и международното право осигуряват ефективна защита на пострадалите от домашно насилие. Посегателствата срещу личността са криминализирани и подлежат на търсене на наказателна отговорност от посегателите. Неправителствените организации предлагат безплатна и достъпна помощ, а извършителите все по-често получават справедливо наказание.
