Докато войната в Газа между Израел и палестинските бойци наближава 100-те дни, ООН работи на пълни обороти, за да посрещне тежките нужди на стотици хиляди разселени цивилни „през една врата“ на пропускателния пункт Рафах – ограничение, наложено от Израел, което трябва да се промени, заяви в събота новоназначеният координатор на ООН.
Нужни са поне 200 камиона всеки ден и въпреки „изключителните“ усилия на националните и международните партньори хуманитарните работници на ООН трябва да пренасят всички доставки през един-единствен пресечен пункт на южната граница на Газа с Египет, изграден като пешеходен преход, каза Джейми Макголдрик. Ветеранът в областта на хуманитарната помощ на ООН говори ексклузивно за UN News в събота, в първото си интервю, откакто стана временен постоянен координатор в окупираната палестинска територия в края на миналия месец. Ирландският гражданин изпълняваше същата роля, като между 2018 и 2020 г. е и заместник-специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес. Преди това той е бил хуманитарен координатор и координатор по въпросите на пребиваването на ООН в Йемен в разгара на жестокия граждански конфликт там, започнал през 2015 г. Работил е и с Международния червен кръст. Г-н Макголдрик наскоро се завърна от Газа и разговаря с Еззат Ел-Фери от Йерусалим, където се намира седалището на Службата на специалния координатор на ООН (UNSCO), с други офиси в град Рамала на Западния бряг и в ивицата Газа.
Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и яснота:
UN News: Току-що се върнахте от Газа и сте били в тази роля и преди. В предишни години сте описвали ситуацията там като тежка. Каква беше първоначалната Ви реакция, когато за първи път влязохте в Газа по време на тази война?
Джейми Макголдрик: Ситуацията явно се е променила драматично, откакто за последен път бях там. Нещото, което те поразява най-много, е броят на хората. Веднага щом пристигнете през Рафах, веднага ви поразява огромният брой на разселените хора: всяка улица, всеки тротоар. Има и импровизирани палатки, построени отстрани на сградите, които навлизат в пътищата. Много е трудно да се придвижваш. Мястото е много, много претъпкано.
Второто нещо, което мисля, е фактът, че тази пренаселеност е причина за липсата на услуги, които хората имат. Защото това се случи толкова бързо, този брой хора, които идват на юг (от Газа). Те смятат, че в Рафах, който преди е имал население от около 250 000 души, живеят 1,7 или 1,8 милиона души. Хората са заели места в болници, в училища на UNRWA… и когато отидете на тези места, виждате условията, в които живеят хората, мизерията, пренаселеността и импровизацията. Никой нямаше време да планира нищо. Хората бягаха оттам, откъдето бяха дошли: от средната област, от северната област, и идваха с много малко. Трябвало е да се опитат да създадат място за себе си в една много трудна, хаотична среда. А също и фактът, че там е зима. Така че всичко това го прави много, много трудно. Това ни претоварва, тъй като имаме много ограничена роля за този вид работа там и трябваше да се опитаме да увеличим мащаба си, опитвайки се да отговорим на нуждите. И дори когато бях там преди осем дни – върнах се само преди два дни – разликата за това време беше фактът, че тълпите все още продължават да идват… Отчаянието става все по-дълбоко, човешкото страдание се засилва.
СЗО: Близо 600 нападения на здравни заведения в Газа и Западния бряг от началото на войната
Превод: Албена Томанова
