Обратно на очакванията, които съпътстваха победата на Доналд Тръмп на изборите миналия ноември, бързо стана ясно, че прекратяването на войната между Русия и Украйна няма да бъде лесна задача за новия президент, като присъстват поне три фактора, които играят в полза на нейното удължаване. Въпреки това, Тръмп има поне три основания, заради които да се стреми да сложи край на конфликта: те са концептуални, стратегически и практически.
Не става дума само за Тръмп. Обединените щати трябва да преосмислят из основи голямата си стратегията. Мирът, последвал Студената война, не съществува вече. Дългият процес на относителен спад на американската мощ – който бихме могли да наречем криза на управлението, падане на хегемона или дори пренареждане на света- създаде напълно различно разпределение на мощ в световната политика.
През последните 25 години делът на държавите от Групата на седемте, Г-7, в световната икономика е паднал от 40 на 30%, а Китай се превърна в най-голямата икономическа сила в света и центърът на тежестта на световните политически процеси се премести по-близо до Тихоокеанския регион. При тези нови условия, прилагането на стари стратегии, разработени с цел да подсилят американското влияние след Втората световна война и усъвършенствани след Студената война, биха могли да имат катастрофални последици. И това е нещо, което не само Тръмп, но и голяма част от американския елит, академичната общност и обществото като цяло добре осъзнава. Една нова стратегия би изисквала промяна в подхода към руско-украинската война.
Времето изтича
На стратегическо равнище, в момента Америка се фокусира върху това да сдържа Китай – първият конкурент от един век насам, който толкова опасно догонва Съединените щати по отношение на мощта, а в някои области дори ги надминава. Предизвикателството, отправено от Китай, е фатално за влиятелността и сигурността на САЩ и предвид развитието на китайските възможности, времето на Вашингтон може и да изтича. Изглежда, че Тръмп възприема удължаването на войната между Русия и Украйна като риск за САЩ, но като възможност за Китай – което означава, че е в негов интерес да я прекрати.
От по-практическа гледна точка за Вашингтон руско-украинската война е проблем откъм оптимизация на средства и управление на риска. Методът, по който администрацията на президента Джо Байдън се опита да реши този проблем, се възприе като твърде според, затова Тръмп ще предприеме различен подход. Но тази задача е много по-сложна, отколкото изглежда. Съединените щати вече не разполагат с влиянието, на което се радваха допреди 10-15 години и сега се сблъскват със същите предизвикателства като всички останали потенциални посредници.
Най-голямото от всички е липсата на пространство за възможен компромис между Украйна и Русия. Изискванията, които Москва поставя на масата за преговори биха били фатални за всеки от украинските лидери. Даже да оставим най-сложният компонент – въпроса за територията – извън уравнението, все още няма възможност за постигане на споразумение. Ограниченията, които Москва иска да наложи на украинската външна политика и политика за сигурност, са просто неприемливи. И Западът, особено Щатите, очевидно не желае или е неспособен да компенсира уязвимостта на Киев чрез гаранции за сигурност. Това е задънена улица, от която от която едва ли ще се измъкнем чрез заплаха за спиране или дори удвояване на военната помощ, която се изпраща на Киев.
Територията е от съществен значение. За разлика, да кажем от 18. век, в модерния свят, териториалните конфликти са изключително сложни за разрешаване. Територията на една държава е неразделно обвързана с нейната сигурност, статут, национална идентичност, история и митология – и следователно е свещена. Би било политическо самоубийството за една държава да се откаже от част от територията си. Именно затова конфликти, свързани с границите, продължават с десетилетия, дори и да няма мащабни военни действия. Тези сблъсъци на интереси често остават неразрешени, готови да избухнат във всеки един момент. Дори да намерим начин да избегнем Украйна да се съгласи официално със загубата на окупираните територии, кой ще подсигури, че замразеният конфликт няма да ескалира отново до война?
Присъства още един важен въпрос за администрацията на Тръмп. Тя не само че ще трябва да замрази по някакъв начин конфликта, но и да предложи структура за сигурност в Европа, която да балансира високите рискове и увеличените разходи, като същевременно снеме част от двете от плещите на Вашингтон. За да постигне това, Тръмп се нуждае от активното участие на самите европейци – за споделяне на разходите, както и за намаляване на рисковете поради частичното изпълнение на исканията на Москва. И на двата фронта се наблюдават сериозни съмнения.
Съществува пример от учебниците как американската дипломация, под управлението на наскоро починалият президент Джими Картър, успя да насърчи сключването на мирен договор между Египет и Израел през 1979 г. и след това да създаде условия за взаимноизгодни споразумения. Онази война също беше за сигурност и територия, но глобалният контекст и разпределението на силите бяха коренно различни. Освен това, и Египет, и Израел бяха склонни да работят заедно за намирането на компромиси, когато това беше възможно и препоръчително – това беше основно изискване за провеждане на така наречените “интегративни преговори”. Очевидно е, че не съществува подобна възможност за руско-украинската война.
Друга пречка, пред която се изправя Тръмп след обещанието си да сложи край на войната, е това, което теорията за зрелостта на конфликтите нарича, колкото и да е странно, незрялост. Според тази теория, медиаторите могат да бъдат ефикасни в конфликти само и единствено, когато главните актьори искат да намерят решение, вземайки предвид, че продължаването на войната само ще влоши положението им. Много е съмнително, че руското управление вижда ситуацията по този начин. Тръмп вярва, че Владимир Путин иска да сложи край на войната, защото тя не върви, както руският президент би желал. Но тази оценка може да се окаже неточна: няма белези на дълбока криза в Русия, а за режима в Кремъл продължаването на войната може да е най-добрият сценарий, дори и на цената на дългосрочните национални интереси на Русия. Путин, най-вероятно би се съгласил с капитулацията на Украйна при условията на Москва, но е много вероятно да отхвърли всичко останало.
През последните три години, множество държави изразиха готовност да влязат в ролята на медиатори. И всеки път, войната показваше, че нейната логика е по-силна. Продължаването на военните действия увеличава цената, но и двете държави са показали, че са склонни да я платят. Съединените щати имат малко по-големи шансове да осигурят ефективно посредничество, отколкото, да речем, Китай, Саудитска Арабия или Турция. В края на краищата САЩ са основните донори на Украйна и имат потенциала да оказват силен натиск върху политиката на Киев. Вашингтон би могъл – макар и в много по-малка степен- да повлияе и на Москва или да започне по-широки сътрудничество с участието на Китай.
Но Вашингтон вече не е всемогъщ. В реалността на новия двуполюсен свят, е все по-малко вероятно съдбата на руско-украинската война да бъде решена с едностранни усилия.
Статия, написана от: Николай Капитоненко
Николай Капитоненко е украински политолог и експерт по международни отношения, специализиран в областта на конфликтите и външната политика на Украйна
Превод: Зара Филипова
