Съединените щати имат по-малко влияние върху Израел, отколкото смятате

0
124

Администрацията на Байдън е изправена пред безмилостни критики за неуспеха си да спре репресивната кампания на Израел в Газа. Твърди се, че президентът на САЩ Джо Байдън и неговите помощници са разтревожени от растящия брой на жертвите (в момента над 35 000 души) и разочаровани от отказа на Израел да позволи хуманитарна помощ да достигне до стотиците хиляди невинни палестинци, които са били принудени да бягат от своите домове. И все пак Байдън не е спрял потока от американски оръжия, а САЩ наложиха вето на три резолюции на Съвета за сигурност на ООН, призоваващи за прекратяване на огъня. За разлика от Канада, САЩ все още не са отменили решението си да спрат финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане и работа (United Nations Relief and Works Agency – UNRWA), въпреки че обвиненията, че персоналът на UNRWA в Газа е бил пълен с поддръжници на Хамас, сега изглеждат съмнителни.

Критиците на Байдън предполагат, че САЩ имат огромна мощ на влияние над тази ситуация и че една твърда дума от президента в съчетание със заплахи за ограничаване и спиране на помощта от САЩ бързо би принудила Израел да промени курса. Това предположение обаче трябва внимателно да се разгледа, тъй като по-слабите държави често отказват да се съобразяват с изискванията на САЩ и понякога се отклоняват от правилата. Сърбия отхвърли изискванията на НАТО на конференцията в Рамбуйе през 1999 г.; Иран и Северна Корея търпяха санкции от десетилетия и продължават да остават непокорни; Николас Мадуро все още е на власт във Венецуела; и Башар ал-Асад все още управлява Сирия въпреки по-ранното настояване на САЩ, че той „трябва да си отиде“.

Тези лидери успяха да се противопоставят на натиска на САЩ, защото не бяха зависими от американската подкрепа и всеки от тях вярваше, че може да загубят повече, като се подчинят, отколкото като се държат твърдо. Но близките съюзници на САЩ  понякога също се противопоставят  на натиска, както направи Германия, когато продължи да строи газопровода „Северен поток 2“ въпреки възраженията на САЩ. Дори силно зависими клиенти могат да бъдат изненадващо упорити: афганистанските лидери многократно не успяха да изпълнят  реформите, изисквани от американските официални лица, а според съобщенията украинските командири отхвърлиха съветите на САЩ, когато планираха злополучната контраофанзива миналото лято. Кабул и Киев бяха почти напълно зависими от материалната подкрепа на САЩ, но Вашингтон не можеше да ги накара да направят това, което искаше. По подобен начин израелските лидери от Давид Бен-Гурион до Бенямин Нетаняху са устоявали на натиска на САЩ в много случаи, което предполага, че силата, която СЪЩ притежава във всеки един даден момент, зависи от нещо повече щедростта на страната. Не трябва автоматично да приемаме, че едно телефонно обаждане от Байдън и заплаха за прекъсване на помощна от САЩ ще накарат Израел да изпълни заповедите на Америка.

Откъде обаче идва силата на САЩ? Предоставянето на икономическа и военна помощ, дипломатическа защита и други предимства на държави-клиенти дава на покровителите значителна мощ, когато те имат почти монопол върху предоставената помощ; те се грижат почти толкова, колкото и клиентът за разглеждания проблем; и няма вътрешни пречки за манипулиране на нивото на помощта с цел клиентът да се съобрази. Силата намалява, ако клиентът може да получи подобна помощ от някой друг, ако го е грижа много повече от неговия патрон за спорните проблеми и следователно е готов да плати цената на намалената поддръжка или ако патронът не може да намали подкрепата си поради вътрешни или институционални ограничения.

Тези условия обясняват защо и как някои държави клиенти могат и желаят да се противопоставят на предпочитанията на покровителите. Ако покровителят вярва, че по-слабият съюзник е ценен във вътрешен план или ако успехът на клиента е свързан с репутацията и престижа на неговия покровител, тогава покровителят няма да желае да прекъсне връзката с клиента, дори ако той предизвиква патрона. Съветският съюз имаше много проблеми с поддържането на различните си арабски клиенти например, защото те бяха критични за влиянието му в Близкия изток, но Кремъл не искаше те да се провалят. По същия начин САЩ не можеха да оказват натиск върху южновиетнамските или афганистанските лидери, като заплашват да оттеглят подкрепата си, защото знаеха, че тези клиенти ще рухнат, ако го направят. Президентите Нгуен ван Тиу на Виетнам и Хамид Карзай на Афганистан разбираха това доста добре, разбира се, поради което Вашингтон намери за почти невъзможно да контролира поведението им.

Предоставянето на помощ намалява нечия сила в краткосрочен план, защото няма начин тази помощ да се върне обратно след като е дадена. Хенри Кисинджър улови тази динамика перфектно, когато каза пред журналист: „Моля [израелския премиер Ицхак] Рабин да направи отстъпки, а той казва, че не може да направи отстъпки, защото Израел е слаб. Затова му давам повече оръжия и той казва, че няма нужда да прави отстъпки, защото Израел е силен.“ И ако един съюзник е подкрепен от ключови политически кръгове у дома, неговият покровител ще бъде още по-малко вероятно да използва мощта, с която разполага.

Въпреки че Израел не е толкова зависим от подкрепата на САЩ, както беше в по-ранните епохи, той все още силно зависи от достъпа до американско оръжие като модерни оръжейни системи и прецизно насочвани бомби и артилерийски снаряди. САЩ не са единствената страна, която произвежда модерни оръжия, разбира се, и Израел има собствена развита отбранителна промишленост, но превъоръжаването му в малко вероятния случай на прекъсване на подкрепата от страна на САЩ би било труден и скъп процес. Израелските стратези отдавна вярват, че е жизненоважно да се поддържа качествено предимство пред потенциалните противници и загубата на подкрепата на САЩ би застрашила способността им да го направят в дългосрочен план. Като добавим към това стойността на дипломатическата защита на САЩ – независимо дали под формата на вето в Съвета за сигурност на ООН или натиск върху други държави да се въздържат от критика към Израел – ясно е, че подкрепата, която получава Израел от САЩ, ще бъде трудна, ако не и невъзможна за заместване. Ето защо много наблюдатели смятат, че всичко, което Байдън трябва да направи, е да заплаши да намали подкрепата на САЩ и Нетаняху няма да има друг избор освен да се съгласи.

Второ, въпреки че е трудно да се окаже натиск върху по-слабите клиенти, когато те имат повече интерес по даден проблем, балансът на решимостта сега може да се замества по начини, които укрепват силата на САЩ. Съединените щати успяха да накарат Израел да промени поведението си, когато собствените му интереси бяха по-силно засегнати, както често се случваше по време на предишни конфликти в Близкия изток. Президентът Дуайт Д. Айзенхауер успешно оказа натиск върху Израел да се оттегли от Синай след Втората арабско-израелска война през 1956 г., а американски служители успяха да помогнат за убеждаването на Израел да приеме споразуменията за прекратяване на огъня по време на войната през 1969-1970 г. и арабско-израелската война от 1973 г. Гневно телефонно обаждане от президента Роналд Рейгън до израелския министър-председател Менахем Бегин също сложи край на мащабната израелска бомбардировка в западен Бейрут по време на нахлуването му в Ливан през 1982 г. Във всеки от тези случаи лидерите на САЩ действаха решително и успешно, защото вярваха, че широките интереси на САЩ са изложени на риск.

Трудно е обаче да се каже коя страна има по-голяма решителност сега. Въпреки че Нетаняху е все по-непопулярен у дома, общественото мнение подкрепя военната кампания в Газа и дори най-големите политически съперници на Нетаняху го подкрепят досега. Като добавим към това и противопоставянето на Нетаняху на решение, свързано със създаването на две държави, желанието му да избегне съдебно преследване за корупция и зависимостта му от крайно десни членове на кабинета, за да остане на власт, резултатът е израелски лидер, който може да се противопостави на откритата заплаха на САЩ да спре помощта. Заявявайки, че Израел „не е бананова република“, Нетаняху вече настоя, че израелската армия ще продължи да атакуват претъпкания град Рафах в Газа, въпреки ясните предупреждения на САЩ.

Превод: Лилия Атанасова

Източник: Foreign Policy