Докато поривите на вятъра и дъждът преливат през ледниковото езеро Йокулсарлон, млечнобели и светлосини айсберги бавно се носят към Атлантическия океан, заобиколени от видри и птици. Тълпи от зрители с дъждобрани позират за селфита. Други, нетърпеливи да зърнат отблизо ледените образувания, се качват на лодка-амфибия.
На няколкостотин метра от него на брега са изхвърлени парчета лед, които се открояват като кристали на фона на черния вулканичен пясък. Фотографите, предпазвайки фотоапаратите си от завихрящите се пясък и дъжд, пренареждат ледените блокове в търсене на идеалния кадър.
„Глобалната температура на повърхността се е повишила средно с около 1 градус по Целзий от прединдустриалните времена насам, а в Арктика – значително повече“, според надпис на информационна табела, илюстрираща как ледниците около езерото са се оттеглили от 1890 г. насам. През последните 50 години езерото близо до югоизточния бряг на Исландия е увеличило размера си четири пъти.
С разцвета на туристическия сектор, точно тази природа претърпява необратими промени, които принуждават острова да преосмисли начина, по който привлича туристи – и управлява въздействието им.
Тази година Исландия очаква около 2,3 милиона туристи, като почти всички ще пристигнат със самолет на единственото й международно летище, построено от американските военни по време на Втората световна война. Очаква се този брой само да нарасне в така наречената земя на огъня и леда, в която се намират едни от най-активните вулкани на земята, но пък по-малко от 400 000 души население.
В същото време топенето на ледниците по света се ускорява поради изменението на климата. Северноатлантическият остров, който някога е бил изцяло покрит с лед, е особено засегнат от ледените покривки, които обхващат около 11% от повърхността му. От началото на века Исландия е загубила около 750 кв. км ледници – с площ колкото азиатската държава Сингапур.
„Хората идват, за да посетят природата, да се насладят на уникалните пейзажи и да видят, че особено ледниковата среда тук е силно засегната от изменението на климата. Виждате го още сега“, казва Ханс Велинг, изследовател от Исландския университет, който проучва как изменението на климата се отразява на туристическата индустрия в Исландия.
Климатични промени
Любопитството към исландските водопади, гейзери и горещи извори привлича туристите в страната. В северния град Хусавик, който почти докосва Северния полярен кръг, може да се възхищавате на гърбатите китове. Само допреди 10-20 години видът не се е срещал в местните води, като е мигрирал само поради промени в океанската хранителна верига.
На изток, могат да се видят полета с лилаво-сини цветя, които въпреки очарованието си изглеждат не на място в неравния терен. С помощта на приложение за разпознаване на растения скоро откриваме, че лупината от Аляска, която първо е била приета като приятно покривало за ерозиралите земи, сега се смята за инвазивен вид, застрашаващ исландските екосистеми.
Вахтнайокутъл, най-голямата ледена шапка в Европа, се топи с рекордна скорост. Това води до ускоряване на отдръпването на нейните ледници. В Йокулсарлон, който започва да се формира едва преди около 90 години, този ефект се ускорява допълнително от солената вода от океана, която се влива в лагуната.
Туристическата индустрия реагира, като все по-често преминава от популярните походи по ледниците към обиколки с лодка около ледниковите лагуни – доколкото те все още са възможни.
Само през миналия уикенд поне един човек загива, след като ледена пещера, която група туристи проучва, частично се срутва. Макар да е грешка този инцидент да се свързва само с изменението на климата, „вероятно в бъдеще ще има повече такива инциденти“, казва Уелинг.
Организация на туризма
Въздействието на изменението на климата върху туризма в Исландия е различно: очаква се екстремните метеорологични явления да зачестят и да станат по-тежки, като изменението на климата ще играе „значителна роля“, казва Уелинг. Но по-топлите температури също ще направят дейностите на открито по-приятни, добави той.
И макар че Исландия печели много от туристическия си бум – който през 2023 г. представлява 8,5% от нейния БВП – тя е наясно с въздействието на сектора върху все по-крехките си екосистеми.
В стремежа си да набере средства за програми за устойчивост и да намали въздействието на масовия туризъм върху околната среда, в началото на годината правителството възстанови туристическия данък. Новият министър-председател Бярни Бенедиктссон обеща да се бори с негативните последици от свръхтуризма, като въведе туристически данък, събиран на определени места.
„Бихме искали да се насочим повече към система, при която потребителят плаща. По начинът, по който аз го виждам, бихме искали да се насочим по-скоро към такси за присъединяване към магнитите, както ги наричаме, в цялата страна“, каза той през юни.
Превод: Християна Маринова
