Исландия се стреми да използва 100% от рибните си отпадъци

0
135
Източник: Zoonar Gmbh/Alamy Stock Photo

Глава на риба, нейните люспи или кръв – няма значение! Каквото и да е, Исландия е поела инициатива да го превърне в продукт с висока стойност и да намали количеството отпадъци.

 

Сънен пътник, напускащ летището в Исландия рано сутрин, е стъписан от гледка, която на пръв поглед е трудна за разбиране. Пред него стояла оргомна реклама, показваща мъж без риза, държащ бебе. Тялото на мъжа и дясната му ръка са с набръчкана кожа. Пътникът го помислил за супергерой, но се оказва, че мъжът, който държи бебето, е Питър Одсън и е работник в електроцентрала.

През 2020 г. Питър претърпява електрически удар със сила 60 000 волта, който оставя почти половината му тяло покрито с дълбоки изгаряния. Толкова дълбоки и много на брой могат да бъдат фатални – кожата, увредена по този начин, не може да създаде нови клетки, които да се регенерират, и инфекциите могат лесно да се развият. Животът на Питър е спасен от гениална употреба на кожа от рибата треска – цели 7000 квадратни сантиметра от нея. Спасяващата процедура оставя горния слой на кожата му с постояннен и видим отпечатък от люспи.

| Източник: Kerecis

Употребата на кожа от треска в случая на Одсън е истинско чудо на медицината. Също така, обаче,  тя е и рядък случай на амбициозен експеримент, насочен към подобряването на екологичната ефективност в Исландия. Кожата на треската е само един от множеството продукти – включително капсули Омега-3, спрейове против настинка и лакомства за кучета – направени от някога считаните за отпадаци остатъчни части от риба в Исландия. Голяма част от тях е употребена благодадарение на проекта „100% Риба“, чиято основната цел е да преустанови употребата на вторичните продукти от морския сектор на страната на стойност 2 милиарда щатски долара.

Предприемчивите исландци вече са намерили употреба за почти 95% от треската – доказателство за впечатляващ напредък в справянето с отпадъци. До 2003 г те намирали приложение на само 40% от рибата.

Старшият съветник на клъстера и бивш министър на рибарството на страната Арни Матисен споделя, че проектът „100% Риба“ е създал работни места и е засилил местното производство. Ръководителката на отдела за изследвания и иновации Александра Липър добавя, че проектът е осигурил рибно брашно, което има значително по-ниско негативно въздействие върху околната среда и се използва за подпомагане на разрастващата се аквакултурна индустрия.

Идеята зад „100% Риба“ е тя да се разпространи и над други видове отвъд треската. Компанията „Nordic Fish Leather“, преработва кожата на сьомга в кожа за аксесоари, а пък компанията „Primex“ извлича хитозан от черупките на скариди, който може да се използва за съсирване на кръвта. Употребата на кожа от треска е идея на химика Фертрам Сигуронсон, основател на компанията „Kerecis“, която подпомага проекта „100% Риба“. Лечебната кожа се предлага в няколко размера – широки ленти за големи рани, във формата на ръкавици за ръце, и гранули, които действат като мехлем при по-малки рани и са били използвани при хиляди жертви от изгаряния, пациенти с диабет с отворени рани и при жени след инфектирано секцио.

Лекарите могат да извършват част от тези процедури използвайки кожата на прасе, специално отгледано за целта. Следователно, специалното на кожата от треска е, че тя е уловена за да бъде консумирана от хората, но има и допълнителни приложения.

В момента „Kerecis“ обработва едва 0,01% от кожите на треската в помощ за изгаряния. Поради голямото търсене, обаче, както и намирането на допълнителни ползи от кожата, компанията е амбицирана да развие употребата, дори и за реконструкция на гърди.

Кожата е около 8% от цялото тегло на треската. Освен иновативното ѝ приложение за третиране на изгаряния, тя е много богата на колаген, полезен за здравето на човешката кожа, сухожилия и кости. Кожата на треската лесно отделя този протеин, когато се вари във вода с ензими, споделя основателката на компанията за енергийни напитки „Feel Iceland“, използваща колаген, получен от 700 тона рибена кожа годишно.

Костите представляват поне 35% от теглото на треската. Исландски компании от дълго време изсушават рибени глави и шипове и ги изнасят в Нигерия, където те са основата на богата протеинова супа. Маргарет Герсдотир споделя, че непредсказуемостта на този пазар е накарала изследователите да търсят нови приложения – например извличане на калций за добавки. Тя добавя, че до сега най-трудни за пълна употреба са кръвта и очите на треската.

Рибешка кръв, представляваща 10 процента от теглото на рибата, може да бъде използвана за производство на продукти като тези, направени от кръвта на сухоземни животни. Например, пълнител за колбаси, храна за риби или тор. Въпреки това, Герсдотир казва, че най-трудната част от работата с рибена кръв е нейното събиране.

След залавяне в  рибарска лодка треската бързо се обезкръвява, за да запази свежестта си. Убеждаването на скептично настроените рибари да инвестират в съхраняването на рибата непокътната означава доказване, че начинанието си заслужава. Съществува, обаче, много оптимистичен прецедент – някога рибарите изхвърляли зад борда черния дроб на треската, а сега той е скъп деликатес, който рибарите с удоволствие запазват. Какво се е променило? Преди години, казва Герсдотир, рибарите започнали да получават големи печалби от продажбата на черен дроб на треска, съответно така започнали да виждат стойността в запазването му.

Превод: Рая Георгиева

Източник: https://hakaimagazine.com/news/icelands-quest-to-use-100-percent-of-its-fish-waste/