Повече от три години след инвазията на Русия в Украйна, енергийната сигурност на Европа остава крехка.
Американският втечнен природен газ помогна да се запълни празнината от руски доставки в Европа по време на енергийната криза през 2022–2023 г.
Но сега, след като президентът Доналд Тръмп разклати следвоенните отношения с Европа и превърна енергията в разменна монета в търговските преговори, бизнесите се притесняват, че зависимостта от САЩ е нова уязвимост.
На този фон ръководители на водещи фирми от ЕС започнаха да изказват нещо, което до преди година би било немислимо: че вносът на определено количество руски газ, включително от държавната Газпром, може да е добра идея.
Това би изисквало съществена промяна в политиката, тъй като след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г., ЕС се ангажира да спре вноса на руска енергия до 2027 г.
Възможностите на Европа са ограничени. Разговорите с газовия гигант Катар са в застой, а въпреки ускореното въвеждане на възобновяеми източници, скоростта не е достатъчна, за да се гарантира енергийна сигурност.
“Ако има разумен мир в Украйна, бихме могли да се върнем към доставки от 60 милиарда кубични метра, може би дори 70 милиарда годишно, включително и втечнен газ,” казва Дидие Холло, изпълнителен вицепрезидент на френската Engie.
Френската държава притежава дял в Engie, която преди войната беше сред най-големите купувачи на газ от Газпром. Холло заявява, че Русия би могла да покрие около 20-25% от нуждите на ЕС — спрямо 40% преди войната.
Патрик Пояне, изпълнителен директор на TotalEnergies, предупреждава Европа да не разчита прекомерно на американски газ:
„Трябва да диверсифицираме – много маршрути, а не да разчитаме само на един или два,“ казва той. Total изнася американски втечнен газ, но също така продава руски LNG от частната фирма Новатек.
„Европа никога няма да се върне към внос на 150 млрд. куб. м. от Русия, както преди войната… но бих заложил на 70 млрд.,” добавя Пояне.
Политиците в Германия, която преди беше най-големият клиент на Газпром, също усещат напрежението.
Регионалните индустрии — особено в източната част на страната — усещат ефектите от прекъсването на доставките.
„Искаме сигурност на енергийните доставки на достъпна цена“, казва Франк Хютеман, който ръководи индустриалния клъстер InfraLeuna в Лойна, където се намират химически заводи, консумиращи огромни количества газ.
„Това означава и преразглеждане на доставките от Русия, ако политическата ситуация позволява.“
Той и други представители от индустрията в региона са се срещали с германския канцлер Олаф Шолц и са настоявали, че Германия трябва да обмисли подновяване на руските доставки по газопровода „Северен поток“, въпреки че съоръжението беше повредено от експлозии през 2022 г.
Украйна, както и източноевропейски държави като Полша и балтийските страни, категорично се противопоставят на всяка идея за завръщане към руски газ.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба предупреди миналата седмица, че „всяка стъпка към възстановяване на енергийна зависимост от Русия е стъпка към нова криза“.
Газпром в момента е обект на арбитражни дела в ЕС за нарушени договори. Компанията е отказала да коментира.
Висши дипломати от ЕС заявиха, че няма планове за официално възобновяване на газовите сделки с Русия, но признават, че някои страни членки водят неформални разговори.
„Никой не иска да бъде първият, който ще признае, че има нужда от руски газ,“ каза един от тях.
„Но ако Тръмп отново направи САЩ ненадежден партньор, някои правителства ще предпочетат прагматизма пред принципите.“
По статия работи: Анна-Мария Николаева
Източник: www.Reuters.com
