Николай Кръстев: Днес Босна и Херцеговина е „болният човек“ на Балканите

0
405
Изображение: natanaelginting - www.freepik.com

Николай Кръстев е журналист-международник и специалист по Западните Балкани. Има богат опит в отразяването на геополитически теми и е работил като кореспондент на БНР за Западните Балкани и в Москва.

Пред UNA News той коментира ситуацията в Босна и Херцеговина

Може ли ситуацията в Босна и Херцеговина да се опише като най-сериозния конфликт на Балканите след Босненската война?

Ставащото в Босна и Херцеговина е много голям тест за стабилността в Западните Балкани и въобще в балканския регион, защото за първи път след 26 години приблизително ставаме свидетели на много дълбока политическа и етническа криза в страната, която може да ескалира и да се стигне до негативен развой на събитията. Явно е, че напрежението, на което сме свидетели през последните поне 3 месеца в активната фаза, говори, че ставащото в Босна и Херцеговина не е толкова лесно преодолимо. Напрежението е индикатор, че незавършените процеси от края на войната през 1995 г. сега се отразяват като бумеранг не само върху вътрешната политическа стабилно, но и върху международната общност, която се опитва да стабилизира, да умиротвори ставащото вътре в страната.

Стремежът на Дейтънското споразумение за демократично представителство на трите етнически групи, не прави ли невъзможно тяхното обединяване, тъй като всяка си има свой президент?

Точно това е проблемът, който сега се развива като една снежна топка и е на път да стане снежен човек. Виждате поведението на Драган Чович, който е лидер на основната партия на босненските хървати Хърватски демократичен съюз (ХДС). Те се заиграват заедно с босненските сърби за промяна в изборното законодателство, като искат да вкарат и хърватите да могат да избират свой представител с гласовете на босненските хървати. Всъщност изборното законодателство там е точно елементът, в който се пречупват интересите на трите етнически общности.

От една страна, босненските мюсюлмани казват, че Дейтънският мирен договор е създал всичко необходимо, за да може да функционира държавата. От друга страна, сърбите казват: „Ние искаме да си върнем половината или част от правомощията, които сме делегирали на властите в Сараево“. В същото време лидерът на босненските сърби Милорад Додик, от една страна, и Драган Чович подкопават стабилността вътре в страната, защото пък Драган Чович казва, че е време да има и хърватски ентитет (независима административно-териториална общност).

Днес (в четвъртък, 27.01.2021 г.) в босненските медии например се появи позицията на един босненско-хърватски политик, сравнително млад човек, който казва, че сегашното младо босненско-хърватско население и елитът, който се е формирал през последните 26 години, може да работи в посока на даване на повече правомощия на хърватите, тоест да има хърватски ентитет, т.е. кантоните, населявани от хървати в Босна, да бъдат реорганизирани и се сведат до два. Според него създаването на такъв хърватски ентите ще служи като елемент за стабилността в Босна. Чович дори казва, че трябва да има босненска хърватска банка, която да обединява паричните постъпления на всички обществени предприятия на хървитет.

Ключовият проблем в момента в Босна и Херцеговина, от една страна, е сръбското искане за връщане на част от правомощията към босненската Република Сръбска или към Баня Лука, който е техният регионален център, а местните хървати искат и дават сигнал, а и те са подкрепяни от съседна Хърватия да получат отделен ентитет, което вече звучи не много добре от гледна точка на стабилността в Босна и Херцеговина.

Мислите ли, че проблемът е донякъде в по-възрастното поколение, което създава бариери пред общуването между различните етноси още в детска възраст, примерно съществуват училища за мюсюлмани и католици?

Босна и Херцеговина отдавна не е това, което беше по времето на Югославия. Тогава трябва да кажем, че страната беше един символ на мултиетничното, но етническият конфликт от началото и до средата на 90-те години, създаде твърде много недоверие, изрови твърде дълбоки ями между трите етнически общности, които днес наистина водят до това, че всяка една от етническите общности има свои отделни учебни заведения и проблемите не се решават, хората не живеят заедно, смесените бракове са повече от рядкост, доколкото имам представа, и това безспорно се отразява на вътрешно етническите отношения във времето. Но сериозни открити конфликти няма на тази основа, това трябва да се каже, но има недоверие, което е крачка в посока към дестабилизирането на страната.

Дали недоверието е в по-възрастното поколение? Честно казано, не съм много убеден, че то е в основата на това да има недоверие. По-скоро мисля, че младите, които израснаха, и по време на войната, и след военния период, и тези 26 години в дейтънска Босна и Херцеговина всъщност това са тези хора, които днес са свикнали да живеят капсулирано, отделно. Те не търсят контакт със своите връстници от другите общности. Всички си мислехме, че след войната ще тръгне лека-полека възстановяването, но виждате, непрекъснато имаме знаци, които показват, че нестабилността стои отдолу на чисто човешко ниво. Нещата са доста лоши, бих могъл да ги определя.

Това, че и Босна не беше функционална държава още от самото начало, всичко това води до руиниране вътре в Босна и Херцеговина. Тя е много специфична държава, където си дават срещи три религии, три народа и напрежението от това може да се отрази доста сериозно и негативно.

Снимка на Николай Кръстев от TV-екрана

На 14 октомври 2021 г. Милорад Додик заявява, че ще накара босненската армия да се оттегли от Република Сръбска и, ако Западът се намеси военно, той има приятели, които са обещали да подкрепят сръбската кауза (вероятно препратка към Сърбия и Русия). Може ли конфликтът в Босна и Херцеговина да прерасне до нещо по-голямо, което да противопостави за пореден път силите на Запада и Изтока?

Може, това е точният проблем, че всъщност в Босна и Херцеговина се пречупват не само вътрешните проблеми в Босна и Херцеговина, но и регионалните проблеми. Виждате ролята на Хърватия и Сърбия, но не трябва да подценяваме по никакъв начин и ролята на Турция. От друга страна е Русия, която стои зад Сърбия и помага в реализацията на концепцията за сръбския свят на Балканите. Тези остри изказвания от Милорад Додик всъщност създават много сериозно напрежение.

Какво означава да се оттегли босненската армия от територията на Република Сръбска вътре в Босна и Херцеговина? Тя е интегрална част от страната, при положение че вие сте делегирали тези правомощия на централните власти. Докато работех в Белград, следях как течеше този процес. Той беше много сложен процес на прехвърляне на редица правомощия от Република Сръбска към централната власт в Сараево. Нещата не бяха толкова лесни, но когато вече сте се съгласили и сте решили, че Босна и Херцеговина е вашата държава, тогава аз не виждам кое наложи Милорад Додик да поиска да се оттегли армията на Босна и Херцеговина от територията на Република Сръбска.

Нещо повече той дори каза, че искат да знаят за прехвърлянето и предислоцирането на части на босненската армия вътре в Босна и Херцеговина. На кого са необходими тези информации? На някого отвън ли, някой проявява интерес за вътрешната стабилност в страната ли? Истината е, че Милорад Додик, който се появи на политическата сцена като символ на мира, на предвидимостта, днес вече отдавна не е този гълъб на мира, който беше в началото и неговите изказвания все повече и повече дестабилизират ситуацията. Той започва да губи вътрешния контрол в процесите в Република Сръбска. На местните избори година по-рано той загуби контрол върху Баня Лука и всичко това го кара да мобилизира гражданите на босненската сръбска част с точно с такъв тип реторика. От една страна, аз ще си върна правомощията, аз мога да ви отделя от Босна и Херцеговина, можем да се присъединим отново към Сърбия. Съвсем неща, които звучат невероятно вкусно и интересно за обикновения човек, но не носят стабилност.

Спомням си един сръбски политик, който беше известен с това, че е националист, който направи големия компромис да се присъедини към прозападната коалиция, и го попитаха „добре, как направихте този компромис, вие, който сте националист, който винаги сте поддържали политиката на Милошевич“, той каза: „знаете ли всъщност национализмът не пълни резервоара на трактора.“ Да оставим настрана трактора, но метафората с резервоара, ако я прехвърлим, наистина национализмът може да я взриви, отколкото да даде сила и мощ на Босна и Херцеговина.

През октомври тази година се очаква да се проведат парламентарни избори, на които ще се изберат бъдещите трима президенти. Дали тези изказвания не са началото на предизборна кампания?

Точно, логиката е тази. Милорад Додик започва да се притеснява, че започва да губи най-големия град в босненската сръбска част – Баня Лука. Започва да мобилизира своя електорат, да го подготвя за предстоящите избори през октомври и да успее да остане на политическата сцена, защото Драган Чович, за когото споменахме, той в момента не е сред политическите представителите на хърватите, защото просто хората не гласуваха за него в необходимата степен. За това говоря, че тази националистическа реторика, всъщност опитът да се създаде за пореден път проблем вътре в страната. Това не означава, разбира се, че няма проблем. Милорад Додик се опитва да се възползва от тази ситуация и чрез национализъм и националистически похвати да оцелее отново на властта, ако не за участник в колективното представителство, където е в момента, то поне да бъде президент на босненската Република Сръбска.

В случай на евентуално разделяне как ще се случи то? Какво ще стане с окръг Бръчко, където бошняците са малко повече от сърбите?

Това е ключовият въпрос. Ако погледнете на картата Бръчко, ще видите, че той играе тази свързваща роля между всички територии на Република Сръбска, защото бошняците могат там да интервенират военно и да спрат този сухопътен коридор, който свързва всички територии на босненските сърби и така те да бъдат разделени. Не знам дали господин Додик, а вероятно се надявам, че той го вижда, защото е бизнесмен и може да чете както географските данни, така и икономическите данни вътре в страната. Това до какво би довело? Така вместо да решите сръбския въпрос в Босна, условно казано, вие ще създаде още един по-малък сръбски въпрос, в зависимост от това коя част гледате.

Всъщност нека да кажем, че босненската Република Сръбска, която беше създадена в Дейтън, получи, смея да твърдя, едни от най-хубавите територии в страната – равнини, които могат да бъдат използвани за земеделско производство. От друга страна, там има доста компании, които могат да бъдат възродени и вече бяха възродени в една определена степен. Така че не знам, поставяйки на кантара, едните и другите аргументи какво би спечелил наистина Додик, ако иска да отдели босненската Република Сръбска. Да, той е казвал, че Босна – докато може, Република Сръбска – завинаги, което означава, че нещата могат да стигнат и до доста негативен развой, въпреки че аз не вярвам дали международната общност ще позволи да се стигне до такъв тип сценарий.

Във връзка с това какво трябва да направят международните организации като ООН и ЕС в този случай?

Те трябва да вложат повече дипломатически усилия и капацитет да работят със сръбския фактор вътре в Босна и Херцеговина. Не под силата на натиска, защото в дипломацията натискът е нож с две остриета. Трябва да се работи и с Белград, и със Загреб, за да могат те съответно да оказват натиск върху своите общности вътре в Босна и Херцеговина. Трябва да инвестират в младите хора, като ги карат чрез различни образователни проекти да не гледат с очите на 90-те години на Босна. Босна след 26 години е много различна държава. Да, тя е запазила своите родилни петна, с които се появи на балканската политическа карта, но Босна и Херцеговина днес има всички шансове да бъде един от стабилните елементи, ако се преодолее това напрежение, на което сме свидетели.

За съжаление, Босна и Херцеговина днес е „болният човек на Балканите“. Това е истинският проблем и тук личат външните влияния на Балканите, именно през Босна и Херцеговина. От друга страна, и Косово не е имунизирано и там може лесно да се взриви ситуацията. Имате два открити въпроса, но разбира се, днес босненският е много по-широк и по-проблематичен.

ООН и Европейският съюз имат инструменти на влияние. Те могат да ги използват доста ефективно и да се види кое е доброто от това, което сърбите искат, имам предвид от отделните им аргументи и въз основа на това да се работи с дипломатически методи, иначе военните решения не са решения. Ето видяхме в Босна, че да, дейтънския мир сложи край на войната в Босна, но процесите не са завършени вътре в нея. Хърватите казват, че не са представени по най-добрия начин, защото за хърватския представител в колективното председателство гласуват повече босненски мюсюлмани, а не гласуват хървати и хърватските гласове се губят. Ето това е големият въпрос, трябва да се намери наистина ефективно работещо решение за Босна и Херцеговина. Това не означава, че трябва да има прекомпозиране в Босна и Херцеговина. Запазването ѝ в този вид вероятно е най-оптималният вариант.

Въпросите зададе: Мартин Марков