Америка на разединението – част II

0
238

Кое поляризира демократи и републиканци и как може да се възстанови диалогът между тях?

Първата част на материала можете да откриете ТУК

Американското общество е поляризирано както идеологически, така и емоционално, а предизборният антагонизъм и реторика и „ехо-камерите“ в социалните медии, които разгледаха в първата част на нашата статия, далеч не изчерпват списъка с потенциални причини за този феномен. Двете други основни такива произтичат от расовите различия на населението и от избирателната система в САЩ.

Класово или расово разделение?

В последните три десетилетия в САЩ се забелязва все по-голямо расово и етническо разнообразие, в следствие на мащабния имиграционен поток от Латинска Америка и Азия, и по-високата раждаемост в расовите и етническите малцинства. В някои от най-оспорваните в изборите щати като Флорида и Аризона делът на белите жители е с 13% по-малък през 2018 г. в сравнение с 2000 г. Тази демографска промяна провокира и промяна в политическите нагласи на обществото. Споделяйки общи нужди и проблеми, и подкрепяйки политики като по-добри системи за социална защита и приобщаване, малцинствата се насочват към Демократическата партия. Белите, от друга страна, се чувстват застрашени от имиграционния поток, а Републиканската партия ги привлича с реторика, базирана на този страх. С времето именно расата, етносът и религията, а не доходът или социалният статус, стават определящи за партийната принадлежност на американците.

Докато от едната скамейка се чува силна антиимиграционна реторика, от другата идва загриженост за същността на американската мечта, според която всеки трябва да има равен шанс за развитие в Щатите. Този ценностен конфликт води до дълбоко разделение и между белите гласоподаватели – все по-голяма част от консервативните бели в Юга подкрепят Републиканската партия, докато умерените и либералните бели в североизтока, Средния Запад и на западното крайбрежие подкрепят Демократическата партия. Партийното разделение на база раса, етнос и религиозна принадлежност прави диалога между републиканци и демократи по-труден, тъй като политическите убеждения на гражданите са силно свързани с тяхната идентичност. Ако при различията на база на идеология разбирателството е въпрос на рационален дебат и компромис, то когато различията се базирани на идентичност, дебатите единствено задълбочават поляризацията.

Избирателната система

Друг виновник за поляризацията между демократи и републиканци е системата на първичните избори, чрез които се излъчват кандидатите за президент и кандидат-конгресмените в САЩ. Много малка част от гражданите гласуват на първичните избори, а тези които гласуват, са тези с най-крайни виждания, и следователно най-силен интерес в излъчването на кандидат. Тези два фактора правят първичните избори непредставителни за политическите убеждения на мнозинството. Доналд Тръмп, например, е избран за кандидат за президент на републиканската партия през 2016 г. с гласовете на по-малко от 5% от американците, а Александрия Окасио-Кортес, един от най-гласовитите демократи, печели първичните избори за 4-ти конгресен район в Ню Йорк през 2018 г. при само 13.9% гласоподавателна активност. По този начин механизмът на първичните избори води до излъчване на по-крайни кандидати както за президентското място, така и за местата в конгреса.

Друг фактор, който допринася за разделенията, е и разделението между партиите на база раса, социален статус, образование и място на живеене, което води до географско дистанциране на членовете на двете партии. Забелязва се тенденция градските части да са населени предимно с демократи, притежаващи висше образование, докато живеещите в предградията и по-отдалечените райони са предимно републиканци. Това обособяване на предимно републикански и предимно демократични райони позволява на кандидатите да са по-крайни в своите виждания. Знаейки, че партията им със сигурност ще спечели  при парламентарни избори в силно демократичните или силно републиканските райони, кандидатите се фокусират върху това да спечелят номинацията в първичните избори. А за да постигнат това, те трябва да се харесат именно на най-крайните гласоподаватели.

Избирателната колегия

Самото естество на избирателната система обаче също води до повишена поляризация между демократи и републиканци. Тя е малко по-особена, защото гласоподавателите не определят директно кой е победителят в президентската надпревара.

От една страна, това се дължи на нежеланието на бащите-основатели на САЩ да оставят избора на държавен глава в ръцете на обикновените и политически неинформирани хора. От друга страна, тя е такава, за да се уравновеси тогавашната влиятелност на северните и южните щати върху изборния резултат. Макар броят на населението в тях да е бил почти идентичен, то броят на гласоподавателите не e бил – 33% от хората в южните, робовладелски щати нямат право на глас, тъй като са роби. Накратко, южните щати са искали да прибавят тези 33% към своя вот, но не като разрешат на робите да гласуват, а като създадат избирателна колегия, коята да го прави вместо тях.

Тя е общност от електори, представляващи отделните щати. На всеки щат са отредени определен брой електорални гласове, с които електорите избират следващия президент. Колкото по-голямо е населението в дадения щат, толкова повече електорални гласа му се полагат. Аналог на това у нас са мандатите, които даден избирателен район може да излъчи – те се определят от големината на населението там спрямо това на цялата държава.

Победителят в даден щат обикновено взема всички местни електорални гласове. Те не се разпределят пропорционално между кандидатите. Вместо това, електорите ги дават за този политик, който е получил по-голяма подкрепа. Така на практика няма значение дали ще имаш един или един милион гласа повече от противника си. Стига да имаш преднина, електоралните гласове от дадения щат се прибавят в твоя полза. С други думи, проблемът се крие в това, че минимални разлики в гражданския вот водят до големи разлики в електораните гласове, които от своя страна решават изхода от надпреварата.

Това създава парадоксални ситуации, в които даден кандидат печели гражданския, но губи електоралния вот – а с него и президентството. Досега това се е случвало не един или два, а цели пет пъти. Най-пресният пример за това е Хилъри Клинтън, която не се увенча с успех, макар да беше събрала близо три милиона повече гласа от Доналд Тръмп. Убедителната победа на демократката в традиционно сините щати на запад и североизток ѝ осигури преднината в общия брой гласове на федерално ниво. Например, тя извоюва 4.6 милиона гласа в нейна полза в Ню Йорк срещу 2.8 милиона гласа в подкрепа на Тръмп. Въпреки това обаче, минималната преднина на републиканеца в оспорваните щати се оказа решаваща. Така 23 000 гласа в Уисконсин костваха на Клинтън 10 електорални гласа. Губейки с малко гласове пред Тръмп в редица други оспорвани щати, тя загуби твърде много електорални гласове, а с тях и президентството.

Подобни парадокси, когато не печели кандидатът, събрал най-голяма гражданска подкрепа, нагнетяват силно недоволство у привържениците на ощетената партия и подклаждат разединение в обществото.

Решения

Избирателна реформа

Възможен начин за преодоляване на обществения разкол е чрез реформа в системата за първичните избори, която да стимулира издигането на по-умерени кандидати за публична длъжност.

Една от алтернативните системи за първични избори е системата на „първите двама”. В тази система, вместо всяка партия да провежда отделни първични избори за да излъчи своят кандидат, се провеждат само едни, общи такива, в които могат да гласуват членове и на двете партии. Към общите избори преминават двамата кандидати, получили най-много гласове, независимо от партията, към която принадлежат. Тази система, използвана в щатите Калифорния, Луизиана и Вашингтон, кара кандидатите да бъдат по-умерени в своите позиции, тъй като за да спечелят, е нужно да привлекат гласоподаватели и от двете партии.

Друга алтернатива е системата на класираното гласуване, още наречена непосредствен балотаж, в която гласоподавателите могат да подредят кандидатите според своите предпочитания. Ако нито един кандидат не получи мнозинството от гласовете, то тогава той отпада от надпреварата и гласовете на гражданите, поставили го на първо място, са преразпределени. Това дава възможност на гласоподавателите в първичните избори, в които често има близо дузина претенденти,  да гласуват за по-умерени или независими кандидати, без да ги е страх, че гласът им ще бъде загубен, ако те не съберат достатъчно подкрепа. Преференциалното гласуване би позволило на повече умерени или независими кандидати да достигат до общите избори.

Възможна реформа е и отварянето на първичните избори за всички граждани. Според сегашните правила в първичните избори в повечето щати могат да гласуват само регистрирани членове на републиканската или демократическата партия. Това ограничава възможността на гражданите, определящи се като независими, да изразят своите предпочитания. Ако изборите бъдат отворени за всички, независимо от това дали са регистрирани членове или не, то тогава те биха били по-представителни.

Реформи на избирателната система с цел намаляване на поляризацията могат да се направят и по отношение на избирателната колегия. Тъй като разпределянето на електоралните гласове така или иначе е подчинено на обществения вот, тя може да бъде изцяло заменена с пряк избор. Чрез нея гражданският вот ще бъде решаващ, а победител ще бъде винаги кандидатът с по-голяма подкрепа в цялата страна. Подобна промяна обаче подлежи първо на обществен дебат, тъй като по-слабо населените щати като Монтана ще имат по-малка тежест в избора на държавен глава за сметка на региони с по-многобройно население като Калифорния.

Друга алтернатива е пропорционалната избирателна система при разпределянето на електоралните гласове. Това ще запази избирателната колегия, но ще замени мажоритарният ѝ елемент на ниво щат. С други думи, всеки кандидат-президент ще спечели точно толкова електорални гласа, за колкото му стига получената подкрепа – нито повече, нито по-малко. Интересен факт е, че при подобна избирателна система САЩ може би щеше да има двама различни президенти от изборите през 2000 г. и 2016 г.

Така например, спечелилият изборите през 2000 г. Джордж Буш-младши щеше да получи 263 електорални гласа срещу 262 в полза на демократа Ал Гор и 13 за кандидата на зелената партия Ралф Нейдър. По този начин нито един от кандидатите нямаше да победи, тъй като никой от тях не преминава прага от 270 гласа за мнозинство. Според „Вашингтон Пост“, това би довело или до провеждането на нови избори, или до сформирането на коалиция между Нейдър и някой от другите двама кандидати. При липсата на подобен тип избирателна система е въпрос на спекулации дали такъв тип коалиция е възможна и как би изглеждала тя. Но намирането на компромис между двама политически съперници би послужило за пример на избирателите им, че общ език може да бъде намерен, независимо от политическите различия.

Преместване на фокуса

Реформата в избирателната система би помогнала за избирането на по-умерени кандидати, но не и за преодоляването на разделението на база идентичност. За да се обедини американското общество, е нужно фокусът върху раса, етнос и религия да бъде изместен и идеологията и практическите политики отново да заемат централното място. Нужно е да се преодолеят погрешните схващания, които двете страни имат една за друга. Местните лидери на политически, религиозни и медийни организации трябва активно да работят за преодоляването на разделенията, а отделните индивиди трябва да се опитат да се поставят на мястото на опонентите си.

Сложността по преодоляването на поляризацията извежда на преден план и значимостта на темата. Докато на САЩ не им остава друго, освен да опитат да разрешат проблема, то останалите демокрации по света следва да устремят взор към неговите първоизточници. Но докато полагат усилия да избегнат подобен тип социално разединение, те не бива да забравят, че умерените разногласия относно политики са необходими за нормалното функциониране както на обществото, така и на политическата система.

Автори: Ива Комсийска, Пламен Дерменджиев