Мюсюлманите в Германия съставляват почти седем процента от нейното население, като повечето идват от Турция, Близкия и Средния изток и Северна Африка. Имигрантите от първо поколение най-често са от сирийски и афганистански произход, като по-голям процент от тях са от мъжки пол.[1] В доклад на Федералната служба за миграция от 2020 г., се споменава, че макар турците да остават най-многобройната етническа мюсюлманска група в страната, с оглед на миграцията те вече не съставляват абсолютно мнозинство.
Атаката с нож в германския град Солинген разпали отново дебатите за законите относно имиграцията към Германия, след като се оказа, че нападателят е бежанец от сирийски произход.
Германия затяга мерките за сигурност след атаката с нож в Солинген
Имиграция и престъпност
През септември 2023 г. Федералната криминална служба на Германия публикува доклад за престъпността с оглед имиграцията. В периода от 2015 до 2023 в Германия са регистрирани над 2,6 милиона търсещи убежище, като само до третото тримесечие на 2023 г. убежище са получили над 200 хиляди. През 2023 г. преобладаваща част от търсещите убежище в страната са от Сирия, Турция, Афганистан и Ирак. През изминалата година са докладвани 402 хиляди случаи на бежанци, извършили престъпления, което съставлява 20% от общия брой извършители в страната.[2] Съотношението между брой престъпления и брой пребиваващи е най-високо при гражданите на магребските държави Алжир, Мароко, Тунис и Либия. Основните обвинения са за кражба, фалшифициране на документи, средна и тежка телесна повреда и притежание на наркотици.
Конфликтът между немското общество и мюсюлманската общност
Според Федералната централа за политическо образование към вътрешното министерство основните теми на ислямистката пропаганда са проблемите на дискриминацията, враждебността към исляма, асимилацията на мюсюлманската общност, както и конфликтите в Близкия Изток. Тя се цели предимно в млади хора, потребители на платформите Тикток, Инстраграм и Ютуб. Предизвиквайки у тях чувства на фрустрация, гняв, страх и обвързвайки тези чувства с религиозната им принадлежност, пропагандата достига до младите, които се чувстват недостатъчно чути във вземането на решения от страна на правителството. Конфликтът в Газа е един от новите мотиви на ислямистката пропаганда поради ключово си историческо и политическо значение за мюсюлманската общност. Повод за антиправителствени настроения сред мюсюлманите в страната беше и изказването на Олаф Шолц, че израелската сигурност е от държавно значение за Германия, допълвайки, че Израел е в ,,пълното си право да се защитава“.
В последните дни немски Инстаграм страници, отразяващи новини за мюсюлманския свят, изразиха възмущението си по повод отношението на немското правителство към цялата мюсюлманска общност.
Реакциите са провокирани от видео на вътрешното министерство на провинция Байерн, което предупреждава за опасностите от салафизма. Подзаглавието на клипа е ,,Случва се по-бързо, отколкото си мислиш“. Към момента кампанията е спряна, а видеото изтрито поради острия обществен отзвук. Експерти коментират, че подобни кампании са ,,контрапродуктивни“ и по-скоро засилват поляризацията в обществото.[3]
Каква част от мюсюлманите в страната са радикализирани?
Според вътрешното министерство през 2022 г. в страната пребивават 28 хиляди души с ислямистка ориентация. Според доклад на министерството от същата година мнозинството от мюсюлманите принадлежат към така наречения ,,легален ислямизъм“, тоест опасност от тероризъм не съществува, но тези граждани биха желали да имат влияние върху политиката и немското общество чрез пропагандирането на законодателство, което поставя под въпрос демократичните права в страната.[4]
Подобни конфликтни точки между мюсюлманите и правителството са отношението спрямо ЛГБТ общността, както и въпросът за съдържанието на часовете по ислям в немските училища. Дебат, който често бива разпалван, е носенето на хиджаб на обществени места. Според Службата срещу дискриминация мюсюлманските жени редовно страдат от дискриминация на работното си място поради носенето на хиджаб.
Насаждане на омраза чрез социалните мрежи
В апогея си Ислямска държава (ИД) прибягваше до социалните мрежи като Туитър, Фейсбук и Ютуб, за да вербува нови бойци. Това се случваше чрез изображения, ,,документални филми“ и професионално заснети и обработени видеа с насилие, които имаха за основна аудитория млади хора. Докато преди джихадизмът таргетираше предимно мюсюлмани, говорещи арабски, то ИД достигна до глобалната аудитория, използвайки западни езици като английски, френски, немски, руски и дори албански.[5] По този начин „образователните“ материали достигат до възможно най-широк кръг читатели. ИД създаде нов модел на радикализация чрез социалните мрежи, непознат до момента на по-малките групировки. От разпада на Халифата до 2023 г. процентът на радикално настроени мюсюлмани намалява с бавни темпове според проучване на немското контраразузнаване – федералната Служба за защита на конституцията[6].
Въпреки че ЮНЕСКО предложи създаването на интернационална рамка за управление на социалните мрежи с цел превенция на екстремизма, подобно решение може да разгорещи дебата за свободата на словото, тъй като универсална дефиниция на ,,тероризъм“, чрез която ефективно да се съблюдава и ограничава съдържанието в социалните мрежи, няма.
Интегрирани ли са мюсюлманите в немското общество?
Основните разлики в интеграцията на мюсюлманските общности се пораждат в зависимост кое поколение имигранти са. Родените в Германия мюсюлмани на възраст от 16 до 30 години спазват нормите на Корана и посещават религиозни събития по-често от своите родители.[7] От друга страна, родените в Германия мюсюлмани се молят по-рядко родителите си.
Мюсюлманите от първо поколение, идващи от Близкия и Средния Изток, рядко владеят немски език. 59 процента от тях така и не за завършили немско училище, нито са придобили професионална квалификация. Над 80 процента от мюсюлманската общност споделят, че се чувстват привързани или силно привързани към Германия, но трима от четирима души, които се чувстват привързани по-скоро към родината си, са първо поколение имигранти от Близкия Изток и Северна Африка.
Как реагират немските партии?
През 2020 г. бившият вътрешен министър Хорст Зеехофер свика работна група относно дискриминацията спрямо мюсюлмани. Резултатът от нея беше излязло през 2023 г. проучване за позициите на партиите в немския Бундестаг относно въпросът за интеграцията на мюсюлманите в Германия.
В предизборната програма на християндемократическата партия е записано “Мюсюлмани, които споделят нашите ценности, са добре дошли в Германия”, а поощрен е ,,мирният и интегриращият се ислям“.[8] Девет години след нашумялото изказване на Ангела Меркел ,,Ще се справим с това“, Фридрих Мерц, настоящият лидер на християндемократите, предложи спирането на приема на мигранти от Сирия и Афганистан.
Либералните партии като Свободната демократична партия избягват да говорят за “немско културно пространство” и вместо това се позовават на спазването на Конституцията от всички членове на обществото, като рядко засягат проблемите на исляма и мюсюлманската общност в предизборните си програми.
Социалдемократите апелират за ясното разграничаване между ,,ислям“ и ,,ислямизъм“, смятайки, че мюсюлманите и ислямът са част от живота на страната. В предизборната програма на социалдемократите от 2021 г. темата е засегната лаконично.
Зелените и левите са скептични към мюсюлманските сдружения, но смятат, че интеграцията на изповядващите исляма е отговорност на немските държава и общество и апелират за равнопоставеност на исляма спрямо останалите религии в Германия.
От своя страна Алтернатива за Германия, която спечели мнозинство в три немски провинции на регионалните избори, няколкократно е определяла исляма като ,,несъвместим” с европейската култура, засягайки темата често в предизборните си кампании. През 2016 г. от партията определят исляма като ,,заплаха за немската държава, общество и ценности“ и ,,Алтернатива за Германия“ остава единствената партия в Бундестага, която споделя по-скоро критично отношение към въпросите на имиграцията и исляма.
Във всеки случай темите за интеграцията на мюсюлманите в немското общество остават въпрос на разгорещени дебати в Бундестага и в обществото като цяло. С напрежението в Близкия Изток се засилват и антиправителствените настроения сред мюсюлманската общност в Германия, а европейското законодателство не е готово да възпре пропагандата, която се осъществява чрез социалните мрежи.
Автор: Елина Атанасова
[1] Potenziale von Asylantragstellenden: Analyse der „SoKo“-Sozialstrukturdaten (Bericht für Januar bis Oktober) (bamf.de)
[3] Bayerisches Innenministerium irritiert mit Anti-Salafisten-Video und löscht es – Bayern – SZ.de (sueddeutsche.de)
[4] FAQ: Häufig gestellte Fragen zu Islamismus und Radikalisierung | Infodienst Radikalisierungsprävention | bpb.de
[5] Microsoft Word – ISIS Propaganda and Social Media Strategies Emma edit.docx (researchgate.net)
[6] Bundesamt für Verfassungsschutz – Zahlen und Fakten
[7] *Forschungsbericht 38: Muslimisches Leben in Deutschland 2020 (bamf.de)
[8] *dress-islampolitik-parteien-im-bundestag.pdf (deutsche-islam-konferenz.de)
