От февруари насам темата за войната е на дневен ред в Европа. Все по-често чуваме да се говори и за ядрените оръжия. В сянката на петте признати според Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) ядрени сили – САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай – обаче стоят други четири държави, които са извършвали ядрени опити и развиват своя ядрена програма. Това са Индия, Пакистан, Корейската народнодемократична република (КНДР, Северна Корея) и Израел.
Настоящата статия представлява обзор на ядрените програми на Индия, Пакистан и Северна Корея. Тя не включва Израел, тъй като страната официално не признава, че притежава ядрени оръжия, макар и да има достатъчно доказателства, които сочат към това.
Ядрените сили и ядрените оръжия
Точният общ брой на ядрените оръжия в света трудно може да бъде определен, но може да се очертае приблизителният им брой.
Според Шведския международен институт за изследваене на мира към януари 2022 г. общият инвентар от ядрени оръжия в световен мащаб възлиза на 12 705 ядрени заряда. Около 90% от тях са притежание на САЩ и Русия, а Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел разполагат с общо приблизително 435 ядрени оръжия. Според Института периодът на редуциране на броя на ядрените оръжия, започнал след края на Студената война, е вече в историята и ядрените сили ще започнат да увеличават своите наличности през следващите десетилетия.
Съществуват три основни носители на ядрени оръжия: базирани на сушата междуконтинентални балистични ракети; оборудвани с ядрени оръжия бомбардировачи; изстрелвани от подводници балистични ракети – т. нар. „ядрена триада“.
Три от петте ядрени сили по ДНЯО притежават ядрена триада – САЩ, Русия и Китай. Сред останалите четири за Индия също се знае, че разполага с ядрена триада, а същото се предполага и за Израел.
Договорът за неразпространение на ядрени оръжия
Договорът за неразпространение на ядрени оръжия влиза в сила през 1970 г. и обединява общо 191 страни. Една-единствена страна го е подписала и вследствие се е оттеглила от договора – Северна Корея.
Страните, които не са подписали ДНЯО, са Индия, Израел, Пакистан и Южен Судан.
Основните цели на ДНЯО са да попречи на разпространението на ядрени оръжия и технологията за създаването им, да насърчава мирната употреба на ядрената технология и да спомогне за изпълняването на целите по ядрено разоръжаване.
През август 2022 г. се проведе 10-тата Обзорна конференция на ДНЯО, която обаче завърши без постигнат консенсус за внасянето на промени в договора. Следващата такава конференция е планирана за 2026 г.
Ядрена сила в сянка №1: Индия
Историята на развитие на ядрения капацитет на Индия може да бъде разделен на няколко основни етапа, от които първият е между 1947-а и 1974 г., когато страната развива ядрена програма с мирни цели.
Целите ѝ в този период са изследователски и са насочени към развиването на ядрена енергетика в страната. Индия решава да се стреми към самостоятелното изпълняване на всички етапи от ядрения горивен цикъл, което в същото време ѝ дава техническата способност да създава самостоятелно ядрени оръжия.
На 18 май 1974 г. по нареждане на тогавашния министър-председател Индира Ганди Индия прави опит с ядрено устройство в рамките на операция с кодово име „Усмихнатия Буда“. Индия описва опита като „мирна ядрена експлозия“. Много страни по света осъждат действията на Индия, което забавя хода на ядрената ѝ програма през следващите две десетилетия.
Индия започва да работи бавно, но стремително, към разработването на ядрени оръжия, мотивирана основно от развиващата се ядрена програма на своя съсед Пакистан. В крайна сметка на 11 и 13 май 1998 г. Индия провежда успешни опити с ядрени оръжия и се самоопределя като ядрена сила.
Малко по-късно следват и ядрени опити от страна на Пакистан, което води до нажежаване на обстановката в региона и налагането на сериозни санкции от САЩ и на двете страни.
В началото на новото хилядолетие Индия започва да работи по изработването на своя ядрена доктрина и така се ражда тяхната политика на „не-първи-удар“. Индия се задължава, че няма да атакува първа, но не изключва ядрен отговор при употребата на биологично или химическо оръжие от ответната страна или при нужда от защита на индийските сили в Пакистан.
През 2005 г. администрацията на американския президент Джордж Буш инициира преговори за подписването на споразумение в областта на ядрената енергетика с Индия. Това споразумение води до вдигането на наложените върху Индия санкции и изважда страната от изолация, като ѝ позволява да си сътрудничи с други страни от Групата на ядрените доставчици.
Следват споразумения с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), с които цивилните ядрени обекти в Индия минават под нейно наблюдение. Индия е подписала и много двустранни споразумения за сътрудничество, сред които са такива с Русия, САЩ, Франция, Великобритания, Южна Корея, Канада, Австралия, Япония, Бангладеш.
В момента в Индия има 22 действащи ядрени реактора и 8, които са в процес на изграждане. Според данните на Шведския международен институт за изследване на мира Индия разполага със 160 ядрени оръжия към януари 2022 г.
Ядрена сила в сянка №2: Пакистан
Историята на пакистанската ядрена програма е силно обвързана с индийската. Пакистан започва да изследва потенциала на ядрената физика още през 50-те години, като първоначално това се случва с цел развиването на ядрена енергетика.
Още през 60-те години обаче идеята за развиването на пакистанска програма за ядрени оръжия се прокрадва в думите на тогавашния президент Зулфикар Али Бхуто: „Ако Индия си направи бомба, ще ядем трева и листа, дори ще гладуваме, но ние също ще се сдобием с такава“.
Същинското разработване на ядрени оръжия в Пакистан започва през 1972 г., а то е допълнително мотивирано и ускорено след индийската операция „Усмихнатия Буда“ през 1974 г.
Ядрената програма на Пакистан буксува заради строгия международен контрол, наложен след ядрения опит на Индия от 1974 г. Ситуацията се променя след завръщането в родината на учения Абдул Кадир Хан, който дотогава работи в компания за обогатяване на уран в Нидерландия. Знанието, което донася със себе си, помага на ядрената програма на Пакистан да напредне и според различни източници през 1984 г. страната се сдобива с първото си ядрено устройство.
В този период Пакистан получава голяма помощ за ядрената си програма от Китай поради индийско-китайския конфликт. Впоследствие Пакистан предава ядрена технологии на Иран, Либия и Северна Корея.
Пакистан извършва общо шест ядрени опита на 28 и 30 май 1998 г., с което официално заявява статута си на ядрена сила. Страната няма ясно очертана ядрена доктрина, но неведнъж висши пакистански държавници са заявявали, че ядрените оръжия на страната са създадени само за сдържане на Индия.
Ядрената програма на Пакистан е много по-непрозрачна в сравнение с тази на Индия, а подозираната обвързаност на пакистанските власти с някои терористични организации и с талибаните в Афганистан са част от причините повечето страни да се противопоставят на включването на Пакистан в Групата на ядрените доставчици, където Индия членува.
Според данните на Шведския международен институт за изследване на мира Пакистан разполага със 165 ядрени оръжия към януари 2022 г.
Ядрена сила в сянка №3: Северна Корея
Историята на ядрената програма на Северна Корея може да се проследи още до първите години след края на Корейската война. Новосъздадената КНДР подписва две споразумения със Съветския съюз за съвместни изследвания в сферата на ядрената физика през 1953 и 1956 г.
През 1964 г. като част от тези споразумения е завършено строителството на Изследователския институт за ядрена физика в град Йонбьон. През 1985 г. Северна Корея се присъединява към ДНЯО под натиска на СССР.
До международната общност за пръв път достига информация за евентуална програма на Северна Корея по разработването на ядрени оръжия едва през 1992 г., когато МААЕ разбира, че страната прикрива голяма част от своите дейности с ядрено гориво.
През 1994 г., малко след смъртта на Ким Ир Сен, Северна Корея подписва Рамковото споразумение със САЩ. Според него КНДР се задължава да прекрати ядрената си програма и да допусне инспектори на МААЕ до своите ядрени обекти. В замяна страната ще получи от САЩ реактори с лека вода и други помощи в областта на енергетиката.
Споразумението е разтрогнато през 2003 г., след като Северна Корея така и не изпълнява своята част от сделката, а през същата година Ким Чен Ир дори изтегля КНДР от ДНЯО.
Китай, Япония, Русия, Южна Корея и САЩ се опитват да разрешат ситуацията чрез дипломация, но Шестранните преговори, които организират, не дават никакъв резултат. През 2006 г. Северна Корея извършва своя първи ядрен опит.
Следва още един опит по време на управлението на Ким Чен Ир – през 2009 г. След смъртта на втория върховен лидер на страната са проведени още четири ядрени опита – един през 2013 г., два през 2016 г. и още един през 2017 г. Всички те са проведени в североизточната част на страната, на полигона „Пунгьери“.
През март 2022 г. стана ясно, че според данни на южнокорейското разузнаване страната се готви за седми ядрен опит. През септември 2022 г. в Северна Корея бе подписан нов закон, с който страната се самообяви за ядрена сила. Върховният лидер на страната обяви решението за „необратимо“ и категорично отхвърли възможността за каквито и да е разговори за ядрено разоръжаване на КНДР.
Според различни изчисления Северна Корея е възможно да разполага с между 15 и 50 ядрени оръжия.
Значението на ядрените програми на Индия, Пакистан и Северна Корея
Индия разполага с най-прозрачната ядрена програма от трите разгледани страни. Единствените проблеми, които биха могли да възникнат в контекста на индийския ядрен арсенал, са свързани с периодичното напрежение между нея и съседен Пакистан.
Що се отнася до ядрената програма на Пакистан, там проблемите са много повече. Малкото налична информация за пакистанската ядрена програма и съмненията, свързани със сигурността на ядрените обекти в страната, тревожат международната общност. Доверието в Пакистан е ниско поради снабдяването на Северна Корея, Либия и Иран с технологията за разработване на ядрени оръжия и поради неясните връзки на пакистанските власти с талибаните в Афганистан. Опасенията, че през Пакистан технологията или самите ядрени оръжия могат да попаднат в ръцете на терористични организация, продължават да бъдат актуални.
За ядрената програма на Северна Корея се знае най-малко и това допълнително усилва притесненията на международната общност. Северна Корея е страната с най-малко население и най-слаба икономика в региона, но въпреки това представлява един от най-ключовите фактори за стабилността в него именно поради притежанието си на ядрени оръжия. Все по-агресивната политика от страна на режима в Пхенян дава повод за възхода на радикални политически и неполитически формации в Южна Корея и Япония, които да агитират за развиването на собствена ядрена програма на тези страни или за позиционирането на чужди ядрени оръжия на тяхна територия. Засиленият стремеж към въоръжаване на Япония говори ясно за настоящата ситуация в Далечния Изток.
Друга опасност, свързана с ядрената програма на Северна Корея, е нейната възможност да разпространи технологията за тяхното създаване към други страни, предимно в Африка. Вече има доказателства за това, че страната на Ким Чен Ун снабдява с конвенционални оръжия, ракети и друга военна техника терористични организации в Африка и Близкия Изток. Това е и един от основните начини, по които дикатурата в Пхенян успява да се финансира. На практика не съществуват гаранции за това, че Северна Корея не би предоставила технологията на трети страни.
По всичко изглежда, че светът ще съжителства с идеята за ядрените оръжия и другите оръжия за масово унищожаване още дълго време.
Автор: Ванеса Николова
