Компанията Orbit Fab, разположена в Колорадо, разработва технология, която позволява зареждане на сателитите с гориво, докато са в орбита.
От началото на космическата ера – изстрелването на „Спутник I“ през 1957 г. – хората са изпратили в орбита над 15 000 спътника. Малко повече от половината от тях все още функционират; останалите, след като са изчерпали горивото си и са приключили жизнения си цикъл, или са изгорели в атмосферата, или все още обикалят около планетата като безполезни парчета метал. В това си качество те представляват заплаха за Международната космическа станция и за други спътници, като Европейската космическа агенция изчислява, че до момента са се случили над 640 „разпадания, експлозии, сблъсъци или аномални събития, водещи до раздробяване“. Това е създало ореол от космически боклук около планетата, състоящ се от 36 500 обекта, по-големи от 10 сантиметра (3,94 инча), и 130 милиона парчета с размери до 1 сантиметър (0,39 инча). Почистването на този боклук е скъпо и сложно, като има няколко плана за това, но все още няма осезаеми резултати.
Един от начините да се започне решаването на проблема е да се спре производството на повече боклук – като се зареждат с гориво сателити, вместо да се спират от употреба, след като се изчерпи енергията им. „В момента не можете да заредите сателит в орбита“, казва Даниел Фабер, главен изпълнителен директор на Orbit Fab. Но неговата компания, която се намира в Колорадо, иска да промени това. „Когато горивото на спътниците свърши, те не могат да се задържат на правилното място в орбита и се превръщат в опасни отпадъци, които се носят в пространството с много високи скорости и създават опасност от сблъсък“, обяснява Фабер. „Но също така липсата на гориво създава цяла тенденция, при която хората проектират мисиите на космическите си апарати така, че да се движат възможно най-малко. „Това означава, че не можем да разполагаме с теглещи камиони в орбита, за да се отървем от всякакви отломки, които са останали случайно. Не можем да извършваме ремонти и поддръжка, не можем да модернизираме нищо. Не можем да инспектираме нищо, ако то се счупи. Има толкова много неща, които не можем да правим, и работим по много ограничен начин. Това е решението, което се опитваме да предложим.“
Космическа хирургия
Понятието за зареждане с гориво и обслужване на спътници в орбита е въведено за първи път от НАСА през 2007 г., когато в сътрудничество с DARPA (научноизследователското звено на Министерството на отбраната на САЩ) и Boeing тя изстрелва Orbital Express – мисия, включваща два специално конструирани спътника, които успешно се свързват и обменят гориво. По-късно НАСА работи по Мисията за роботизирано зареждане с гориво (Robotic Refueling Mission – RRM), която продължи да изследва предизвикателствата на зареждането с гориво на съществуващи спътници.
Сега агенцията работи по OSAM-1, която е планирана да стартира през 2026 г. и ще се опита да хване и презареди с гориво Landsat-7 – спътник за наблюдение на Земята, чийто бензин е свършил. „Това е мисия за презареждане с гориво на спътник, който не е бил подготвен за презареждане“, казва Фабер. „Така че те на практика трябва да оперират спътника, като го разрежат, за да получат достъп до тръбите за гориво. Това дава възможност за впечатляващи възможности за ремонт на сателита, но си има цена“. НАСА съобщи, че OSAM-1 ще струва общо около 2 млрд.
Превод: Албена Томанова
