Сутрин е и мъж на възраст 70 години стои пред офиса на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в Аман. Панаталоните му са мръсни. Черните му обувки, които са покрити с прах, се разпадат. Ръцете му треперят силно. Помага му неговата съпруга, която е на възраст 60 години.
Посреща ги служител на ВКБООН. Тя веднага разбира, че мъжът трепери не от сутрешния студ, а от ужасното насилие, което е видял.
Регистрационните документи на мъжа са изтекли, местната аптека няма повече да му предоставя лекартсва, които контролират треперенето и има проблем с достъпа до месечната помощ от 140 долара, която той получава от ВКБООН. Поради неизвестни причини не успява да изтели пари от картата, която му е предоставена. Служителят на ВКБООН веднага подновява документите му и се обажда на друг колега, който да се заеме с банковия проблем.
Още 500 души през същия ден очакват помощ от офиса на ВКБООН в Аман.
Една жена е заедно с петте си деца. Едното от тях страда от недохранване, но се притеснява да отиде до здравния център, за да не би да не получи дневните пари, които и се полагат. Тя веднага получава парична помощ, за да посрещне спешните си нужди. По – нататък ще бъде посетена от друг служител на ВКБООН, който да провери дали всичко е наред и посещават ли децата й училище.
След нея пристига мъж в инвалидна количка. Той живее на втория етаж на сграда и е принуден да достига до помещението, в което живеее, по стълбите. Трябва да плати наема си, а дъщеря му трябва да ходи на училище. Служителят на ВКБООН ще трябва да се срещне с още много други хора. И когато тя се прибере при своето семейство отново ще остави телефона си включен. Има жени, изложени на риск от сексуално насилие, които знаят как да се свържат с нея. Тя отново ще бъде нужна. Това е ритъмът на нейния живот – живот, изпълнен със спешни случаи.
Източник на снимка
