За да бъде схванат генезисът на настоящите протести в Турция е необходимо да бъде очертана общата рамка на управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган.
За цяло десетилетие на кормилото на властта анализите показват, че Р. Т. Ердоган постигна редица успехи.
Често се цитирана ръстът на турската икономика, която по темп на нарастване във времена на световна криза е на второ място в света след Китай. По време на своето управление лидерът на ПСР ограничи значително ролята на армията, изтласквайки я постепенно от редица сфери на обществения живот, в които военните преди това играеха важна роля. Активността на турската дипломация се увеличи, Анкара се превърна в значим донор на хуманитарни помощи, разви активна и многовекторна външна политика, насочена не само към традиционната западна посока (ЕС и САЩ), но и спрямо Африка, Близкия изток, Балканите, Кавказ, Средна Азия, Китай, ислямските държави, дори Латинска Америка.
Нито един анализ обаче не може да пропусне и негативните тенденции, проявили се по време на управлението на министър-председателя Ердоган. Ислямизацията на страната беше бавен, но устойчив и непрекъснат процес. Редом с това вървеше и процес на „османизация”, наричан често в медиите „неоосманизъм”. Сърцевината на първия процес е засилването на исляма в обществения и социалния живот чрез различни мюсюлмански асоциации и неправителствени организации, проникването му в образователната система чрез училищата имам-хатип, промяна на учебните програми и др. Неоосманизмът се изразява в идеализиране на османското минало и опити за реабилитирането му.
Все още съществувават и сериозни проблеми със свободата на словото. Любопитен факт е, че броят на арестуваните журналисти в Турция е равен на броя на задържаните журналисти в Китай и Иран взети заедно.
Прочети още… http://mesbg.com/index.php/studiesall-2989/579-0989078yioujioyuytyr86896
