Малките островни развиващи се държави по пътя към устойчив просперитет

0
60
Източник: ПРООН/Силке фон Брокхаузен | Общността на остров Нуи маха за довиждане на министър-председателя на Тувалу след посещението му след разрушенията, причинени от циклона „Пам“.
Източник: ПРООН/Силке фон Брокхаузен | Общността на остров Нуи маха за довиждане на министър-председателя на Тувалу след посещението му след разрушенията, причинени от циклона „Пам“.

Този уикенд лидери на малки островни развиващи се държави от цял свят ще се съберат на брега на Антигуа и Барбуда в Карибския басейн, за да представят нов смел план за действие за изграждане на устойчивост по пътя към Целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г.

Четвъртата международна конференция за малките островни развиващи се държави, СИДС4 (SIDS4) ще събере правителства, ООН, гражданското общество, частния сектор и водещи младежки организации, за да превърнат новите идеи в действия, да поемат нови ангажименти за подкрепа и да обсъдят основните предизвикателства пред уязвимата група държави.

 

Живот на ръба

Има 39 малки островни развиващи се държави, от домакините на конференцията Антигуа и Барбуда до Вануату в южната част на Тихия океан, които бяха признати за специален случай за подкрепа по време на Конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г., известна също като първата среща на върха за Земята, въвела промени.

Те се намират в някои от най-застрашените от бедствия региони в света, които са силно уязвими от покачване на морското равнище, климатични сътресения и природни беди. Малките островни държави имат малки вътрешни пазари и са уязвими към икономически спадове.

Други предизвикателства включват бързото нарастване на населението, което оказва натиск върху основните услуги и наличието на работни места, като в същото време те са на предната линия на изменението на климата и са податливи на нестабилност на околната среда.

Много от малките островни държави не разполагат с достатъчна устойчивост, за да се справят с нарастващата честота на природните бедствия – нещо, което жителите на Антигуа и Барбуда са твърде наясно, тъй като пострадаха от опустошителното въздействие на ураганите Ирма и Мария, които връхлетяха Карибите през 2017 г.

Залогът е оцеляването

В интервю за УН Нюз министър-председателят на страната Гастон Браун заяви, че това са едни от най-тежките външни сътресения, които „буквално унищожават нашите икономики и разрушават нашата инфраструктура, нашите сгради, нашите домове“.

Той настоя, че международното сътрудничество за намаляване на глобалното затопляне е от съществено значение, за да могат малките островни държави да оцелеят през следващите десетилетия.

Други общи предизвикателства са високите разходи за внос и износ, ограничените природни ресурси, гъстотата на населението, която е значително по-висока от средната за света, големият дълг и ограниченият достъп до евтини заеми.

През 2014 г. малките островни държави се срещнаха и се споразумяха за Пътя за действие „САМОА“, като разшириха органа на ООН, който отстоява интересите на развиващите се страни без излаз на море и най-слабо развитите страни, с включването на малките островни държави.

 

Време за действие

Заместник-генералният секретар на ООН и върховен представител за най-слабо развитите страни, развиващите се страни без излаз на море и малките островни развиващи се държави, Рабаб Фатима, заяви пред УН Нюз преди началото на конференцията СИДС4, която ще се проведе от 27 до 30 май, че ще „предостави нов смел план за действие за изграждане на устойчивостта на 39 малки островни държави при справянето с най-неотложните предизвикателства в света и постигането на ЦУР“.

Тази нова програма ще определи стремежите на малките островни държави за устойчиво развитие през следващото десетилетие.

Източник: ПРООН/Стефан Белерос | Слънчеви панели се поддържат от работник във фотоволтаична ферма в Мавриций.
Източник: ПРООН/Стефан Белерос | Слънчеви панели се поддържат от работник във фотоволтаична ферма в Мавриций.

Борба с изменението на климата на първа линия

Фатима заяви, че островните държави са били в челните редици при определянето на амбициозни цели за осъществяване на този преход.

„Много островни държави стартираха проекти за постигане на 100 % производство на енергия от възобновяеми източници до 2030 г.“, включително Соломоновите острови, Вануату и Антигуа и Барбуда.

В Тихия океан страни като Фиджи, Самоа, Тонга и Федеративни щати Микронезия правят големи инвестиции в проекти за слънчева, вятърна и водна енергия с подкрепата на финансови институции, включително Азиатската банка за развитие.

 

Източник: UN News

Превод: Мартина Димитрова