Тайван – малкият остров с голямо значение в американо-китайските отношения

0
93

Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси пристигна в Тайван късно на 2 август, превръщайки се в най-високопоставеният избран американски служител, посетил Тайван, след посещението през 1997 г. на тогавашния председател Нют Гингрич. Китай, който смята Тайван заотцепила се от него провинция, незабавно обяви, че ще проведе военни маневри в отговор за нейното посещение. Напрежението между КНР и САЩ бързо се засили, тъй като визитите на чуждестранни високопоставени служители се приемат от Китай като признание на суверенитета на острова.

Администрацията на американския президент Джо Байдън и Нанси Пелоси заяви, че Съединените щати остават ангажирани с така наречената политика за „един Китай“, която признава Пекин, но позволява неофициални отношения и връзки в областта на отбраната с Тайпе.

Говорителят определи пътуването като част от по-широка мисия във време, когато „светът е изправен пред избор между автокрация и демокрация“. Посещението й идва, след като тя ръководи делегация на Конгреса в украинската столица Киев през пролетта.

Скоро след пристигането на Пелоси, Китай обяви поредица от военни операции и учения, които последваха обещания за „решителни и строги мерки“.

12 дни след посещението на Пелоси, на 14 август, група от петима членове на конгреса направи второ посещение на острова в рамките само на месец. Китай отговори на визитата с нови военни учение във водите около острова, както и с персонални санкции за тайвански политици.

Защо въпросът за Тайван е толкова чувствителен за Китай?

Тайван е остров на около 150 километра от брега на Югоизточен Китай. Историческите източници предполагат, че островът за първи път попада под пълен китайски контрол през 17-ти век, когато династията Цин започва да го управлява. С победата на комунистите гражданска война в Китай между Гуоминдана (националистите), начело с Чан Кайши и комунистическите сили, начело с Мао Дзедун, през 1949 г. Мао Дзедун обявява създаването на Китайската народна република, а Чан Кайши бяга с останките от националистическото си правителство в Тайван.

В продължение на две десетилетия Съединените щати подкрепят Чан Кайши, застъпват се за смяна на режима в континенталната част на Китай и настояват, че Тайпе, а не Пекин, е законната столица, която да представлява страната на международната сцена.

Нещата се променят през 1972 г., когато президентът Никсън предприема политика на привличане на Пекин като партньор на Америка в сдържането на Съветския съюз. Връхна точка на тази политика е посещението на президента Никсън в Пекин през февруари 1972 г. Своеобразна прелюдия към срещата е приемането от САЩ през октомври 1971 г. на резолюция № 2758, озаглавена „Възстановяване на законните права на Китайската народна република в ООН.“ С други думи, мястото в Съвета за сигурност на ООН премина от Тайван към Китай.

С цел нормализиране на отношенията с Пекин, през годините са подписани три внимателно координирани съвместни комюникета. Тези документи, издадени през 1972, 1979 и 1982 г., служат като основа на китайско-американските отношения, затвърждавайки идеята за „един Китай“. В тях Вашингтон обещава, че вече няма да поддържа официални връзки с Тайпе, че няма да има американски войски и военни съоръжения на острова и че САЩ ще продължат да продават само внимателно подбрани отбранителни оръжия на Тайван и то в ограничени количества. С третото комюнике САЩ се съгласяват да ограничат качеството и да намалят количеството на оръжията, продавани на Тайван. Въпреки това, с мълчаливото съгласие на континентален Китай, Съединените щати поддържат други „неформални“ отношения с Тайван. Междувременно Пекин изоставя заявената си решимост да „освободи“ Тайван със сила и започва да полага последователни усилия за мирно прекратяване на разделението на Китай.

През 2005 г. председателите на Китайската комунистическата партия и Гуоминдана се срещат в Пекин. Те се съгласяват с принципа за „един Китай“ и се споразумяват за широк набор от практически връзки през Тайванския пролив. През 2015 г. тогавашният президент на Тайван Ма Инджоу се среща в Сингапур с колегата си от континентален Китай Си Дзинпин. Тази среща бележи кулминацията на разведряването в отношенията между двете страни.

Нагласи в Тайван

В последните години все по-осезаемо се усеща отдръпването на Тайван от договорката за „един Китай“. Според скорошни проучвания все по-голямата част от населението на острова се самоопределя като жители на Тайван.

От друга страна потенциалът на континентален Китай да наложи със сила евентуално обединение с Тайван досега е бил ограничен от собствената му военна неспособност, американските възможностите за възпиране и желанието на Тайван да организира ефективна съпротива срещу нахлуване и окупация. Но все по-решителното утвърждаване на тайванските лидери, деклариращи желанието си да се отделят от Китай, както и желанието на Китай да има водеща роля в световните дела, стартираха сериозна програма за модернизация на Народноосвободителната армия на Китай (НОА) през последните години.

Сепаратистите в Тайван знаят, че не могат да убедят континентален Китай да им предостави независимост или да спечелят войната за отцепване. Те разчитат на намесата на Съединените щати, за да защитят дръзкото си предизвикателство срещу принципа на „един Китай“. Това им позволява да поддържат сравнително ниски разходи за отбрана и да прехвърлят рисковете от провокиране на кървав сблъсък към Съединените щати.

Реакции след посещението

Не е изненада, че китайската реакция не закъсня. В изявление, публикувано още на 2 август, Министерството на външните работи на Китай определи посещението на Пелоси като „сериозно нарушение на принципа за един Китай и разпоредбите на трите китайско-американски съвместни комюникета“. В изявлението КНР твърдо заявява, че Тайванският въпрос е най-важният и чувствителен въпрос в отношенията между Китай и САЩ и, че ще има сериозни последици, ако Щатите не прекратят опитите си да помагат на Тайван в търсенето на независимост от Китай.

Китай не ограничи реакцията си само до публикуването на тази позиция. Китайската армия изстреля 11 балистични ракети във водите около Тайван на 4 август, почти двойно повече от броя, изстрелян през юли 1995 г. по време на Третата криза в Тайванския пролив, провокирана от посещение на тогавашния тайвански президент Ли Тенг Хуей в САЩ.

В допълнение на тези действия, Китай наложи персонални санкции на Пелоси и близки членове на семейството й. Освен това прекрати диалога със САЩ по темите: отбрана, военноморска безопасност, сътрудничеството при връщането на нелегални имигранти, криминалните разследвания, транснационалната престъпност, борба с наркотиците и изменението на климата.

Последното буди доста притеснения, тъй като Китай и Съединените щати са замърсители на климата номер 1 и номер 2 в света, като заедно произвеждат близо 40% от всички емисии от изкопаеми горива.

Съвместна сделка между САЩ и Китай за борба с изменението на климата, сключена от Си и тогавашния президент Барак Обама през ноември 2014 г., се счита за повратна точка, довела до забележителното Парижко споразумение от 2015 г., в което почти всяка нация в света обеща да се опита да ограничи емисии на улавяне на топлина газове.

Правителствата в Югоизточна Азия, от своя страна, се придържат към по-меки изявления, наблягащи на важността на усилията на САЩ и Китай да избягват евентуална по-нататъшна ескалация на напрежението.

Япония, един от най-ентусиазираните поддръжници на китайската стратегия на Вашингтон, увеличи координацията със Съединените щати по отношение на Тайван. Японският министър-председател Фумио Кишида заяви, че китайските военни учения, насочени срещу Тайван, представляват „тежък проблем“, който застрашава регионалния мир и сигурност. Това изказване бе направено, след като пет балистични ракети, изстреляни в рамките на ученията, се приземиха в японската изключителна икономическа зона. Но, въпреки че нагласите в страната са в подкрепа на Тайван, Япония също предпочита да избегне всякакви ненужни нови търкания между Съединените щати и Китай, с когото го свързват значителни търговски връзки.

Интерес предизвика реакцията на президента на Южна Корея – Юн Сук Юл, който не се срещна лично с Пелоси, както бе предвидено в програмата й, оправдавайки решението си с почивка, планирана преди обявяването на визитата й. Действията му бяха разчетени като опит да избегне евентуално напрежение с Китай, който е най-големият търговски партньор на Южна Корея.

Някои анализатори смятат, че оттук-нататък Пекин няма да бъде мотивиран да постига каквито и да било стратегически споразумения с администрацията на Байдън. Евентуалните двустранни споразумения – политически, икономически, военни – ще бъдат предимно тактически, ситуативни. Приоритетите на Китай ще започнат да се изместват към по-надеждни и предвидими партньори за тях партньори, главно сред водещите страни от глобалния Юг.

Въпреки по-скоро сдържаната реакция на Китай след посещението на Пелоси и временното затишие на напрежението, светът ще продължава да следи с интерес събитията в региона.

Автор: Стела Абдулджалил