Карта: Wikipedia
Днес сме свидетели на конфликти, разтърсващи почти всички региони по света. Държавите непрекъснато са изправени пред вътрешни проблеми, които оказват влияние върху политическата, икономическата и социалната среда. Много от тези конфликти имат отражение и върху външната политика на съответните държави. С този материал Ви представяме някои от най-отличителните масови народни безредици и протести, случили се в периода май – юни 2015 г., в резултат на вътрешни държавни проблеми. Всяко едно от събитията, споменати в настоящата статия се характеризира с различни причини и е следствие от специфични за конкретната държава фактори.
Македония
Бившата югославска република е разтърсена от мащабни протести за първи път от 2012 г. насам, когато серия от убийства става предпоставка за етническо напрежение между македонци и албанци. Настоящият конфликт обаче се отнася до проблеми на политическата сцена. Заедно, представители и на двете етнически групи, формират единия участник в него. Другият участник е министър-председателят Никола Груевски от партията ВМРО-ДПМНЕ, който е начело на Македония от 2006 г.
Предметът на конфликта са изтекли записи, представени от лидера на опозиционната партия СДСМ Зоран Заев и уличаващи Груевски в изборни манипулации, шпионаж и прикриване на убийство. От самото начало демонстрациите се провеждат в столицата Скопие, пред сградата на македонското правителство, а основното искане е оставка на министър-председателя и предсрочни избори.
Междувременно, малко след разпалването на протестите в северния град Куманово в престрелка между македонската полиция и предполагаеми албански терористи, подготвяли атентати срещу сгради на администрацията, загинаха 18 души. Протестиращите и опозицията смятат, че инцидентът е инсцениран, за да се създаде пореден междуетнически конфликт и да се отвлече вниманието на обществото от престъпленията на Груевски. След случката в Куманово директните протести бяха заменени с палатков лагер, отново разположен пред правителствената сграда в Скопие.
От ВМРО-ДПМНЕ отхвърлиха обвиненията и определиха изтеклите записи за изфабрикувани от чужди тайни служби. В действителност пратеници на ОССЕ не съобщиха за сериозни нарушения или манипулации по време на парламентарните избори от 2011 г., чиито резултат се оспорва от Заев и СДСМ. Съществува хипотеза, че ЦРУ манипулира антиправителствените протести, за да спре реализирането на проекта „Турски поток“, който минава през Македония. По този начин САЩ би могъл да ограничи руското влияние в региона. Дни след като настъпи кризата, в столицата се проведе и контрапротест в подкрепа на македонския премиер, събрал многобройна тълпа от около 20 000 души. Според него политическият му опонент се опитва да дестабилизира страната и подготвя държавен преврат.
В ръцете си Груевски държи могъщо оръжие в лицето на най-големите македонски медии, които са държавна собственост. Откакто неговата партия е на власт страната се свлича от 34-то до 117-то място в световната класация за свобода на словото. Друг политически проблем за югозападната ни съседка е неуспешната европейска интеграция и присъединяване към НАТО, които Гърция възпрепятства заради конституционното и име. Дялът на безработните в страната е над 30 %, а все повече младежи и студенти виждат своето бъдеще зад граница. Нивото на корупцията също се смята за изключително високо.
Обществото в Македония е дълбоко разединено, а дали евентуална смяна на политическия елит ще доведе до края на злоупотребите с власт, предстои да разберем. Преговорите между представените в македонския парламент партии продължават, докато демонстрациите все още не са прекрачили границите на мирна съпротива. Преди няколко дни опозиционният лидер Зоран Заев се срещна в София с българския премиер Бойко Борисов, който подкрепи усилията на македонците за преодоляване на кризата по демократичен път.
Бурунди
В съседната на Руанда източноафриканска държава гражданите започнаха демонстрации срещу президента Пиер Нкурунзиза в края на април, заради неговите амбиции да се кандидатира още веднъж за президент. По този начин Нкурунзиза може да спечели рекорден трети мандат, което според опонентите му противоречи на конституцията на Бурунди.
Държавният глава аргументира законосъобразността на кандидатурата си с факта, че при първото си встъпване в длъжност през 2005 г. е бил избран от парламента, а не от народа. Спорът предизвика намесата на Конституционния съд на Бурунди, чийто членове решиха единодушно на 30 април, че Нкурунзиза няма право да участва в следващите президентски избори. Вицепредседателят на Конституционния съд, намиращ се в момента в Руанда, призна за получени телефонни заплахи след решението, прикрепени със заповед то да бъде променено. Упражненият от неизвестни лица натиск принуждава него и други членове на съда да избягат в чужбина, докато останалите в страната конституционни съдии отсъждат повторно, този път в полза на Нкурунзиза.
Според протестиращите кандидатурата му е в разрез и с подписаното през 2006 г. мирно споразумение, слагащо край на 13-годишната гражданска война в Бурунди. По сценарий въпросният въоръжен конфликт прилича болезнено на геноцида в Руанда, тъй като в него участват същите етнически групи – Тутси и Хуту, а и броят на жертвите е особено внушителен – 300 000 души.
По време на последната чуждестранна визита на бурундския президент, на която той участва в регионална политическа среща на върха на 13 май, част от държавната войска се опита да го свали от властта, но неуспешно. Нкурунзиза твърди, че насочените срещу него демонстрации са строго дирижирани именно от отцепилите се превратаджии. Междувременно ЕС и влиятелната католическа църква на Бурунди оттеглиха подкрепата си и отказват да изпратят наблюдатели за изборите, съмнявайки се в честното им провеждане поради правителствения контрол над медиите и ежедневните размирици. Първият им тур е насрочен за 26 юни, а на 5 юни ще се проведат и избори за парламент.
Според данни на ООН, от началото на протестите територията на президентската република са напуснали над 110 000 души. Горещата точка на протестите е столицата Бужумбура, където полицаи са открили огън срещу демонстранти, които са ги замеряли с камъни, а пратеник на Ройтерс споделя, че изстрели могат да се чуят чак до късните вечерни часове. Загиналите по време на размириците граждани наброяват 30 души.
Докато преговорите между правителството и опозицията продължават, по всичко изглежда, че до компромисно решение ще се стигне трудно. За края на месеца е насрочена извънредна среща в Танзания между държавните глави на страните в региона, имаща за цел да се обсъди кризисната ситуация. Дали и Пиер Нкурунзиза ще присъства на нея, е все още неясно.
Клийвланд, САЩ
Решението на съда от 23 май, с което бе оправдан американски полицай по обвинение за причиняване на смъртта на мъж и жена в престрелка по време на полицейско преследване през 2012 г. отново повдигна въпроси за полицейското насилие в Щатите. Това е един от поредицата случаи на полицейско насилие и расови проблеми в страната.
Според съда, 31-годишният полицай, Майкъл Брело, е действал правомерно в състоялата се престрелка. Още в събота вечерта протестиращи излязоха по улиците. Процесът срещу Брело, започнал на 6 април, се състои в период, в който всички погледи са насочени критично към американските правозащитни органи, заради използването на сила срещу определени малцинствени групи. Това представлява поредица от широко обсъждани в обществото смъртни случаи на афроамериканци, настъпили в резултат от конфронтация с полицейските органи. Много от тези случаи отприщиха демонстрации по улиците на Фъргюсън, Мисури и Балтимор през последните месеци.
Скоро след като стана ясна присъдата на Брело, малка група демонстранти се появиха по улиците, скандирайки „Няма справедливост, няма мир!“. Скоро след това протестите се разраснаха.
Поне 12 души са били арестуваните, след демонстрациите, по данни на полицията, но точният им бой остава неясен. Освен протестите пред съда, още 200 души за протестирали по улиците, носейки ковчег, а някой от тях са държали надписи, гласящи: „Кой ще бъде следващият?“.
Тел Авив, Израел
В сряда (3-ти юни) стотици етнически етиопци се събраха на антирасистки протести в израелската столица Тел Авив. Много от тях са се опитали да блокират пътни артерии и да попречат на нормалния трафик. Според полицията, двама от 400 са били задържани.
През изминалият месец в Тел Авив се състояха едни от най-агресивните протести в града, повод за които стана видео, в което се вижда как полицай бие момче от етиопски произход. Етиопските евреи отдавна се оплакват от дискриминация спрямо тях. Според световните медии случилото се с младежът бит от полицай може би е знак, че евреите трябва да променят отношението си към емигриралите от Етиопия и техните потомци, които наброяват 130 000 души.
Само 30 години след пристигането на първите етиопски евреи в Израел, взимайки предвид протестите, широка популярност добива мнението, че държавата се е провалила в задачата си да интегрира етиопската общност. Сред етиопците се срещат най-високите нива на бедност, а освен това те са жертва и на полицейско насилие, арести и лишаване от свобода. В резултат, порочният кръг от дискриминация, расизъм, бедност, отчаяние и високи нива на престъпност доведоха до излизането на стотици протестиращи етиопци на улицата.
Гватемала
Хиляди се събраха на главния площад в столицата на Гватемала, за да протестират срещу правителството през изминалата миналата седмица. Причината за случващото се са последните сътресения в Кабинета и оставката на вицепрезидента на страната. Много от протестиращите призоваха президентът, Ото Перез, също да подаде оставката си, а други – недоволството срещу корупцията да се разпространи и в останалите градове на страната.
Антикорупционните протести се разраснаха през последните седмици след като държавници бяха арестувани по обвинения за подкупи. В резултат, президентът Перез освободи от длъжност министърът на вътрешните работи, както и министрите на енергетика и на околната среда.
Ден преди настъпилите размествания в Кабинета, шефът на Централната банка и още 14 души са били задържани по обвинение за сключване на незаконен мулти-милионен договор от Социално осигурителния институт на страната в полза на фармацевтична компания.
Изготвиха: Даниел Янев и Екатерина Димитрова
