Снимка: UNESCO
Невъзможно е да бъде постигната целта за развитие на хилядолетието за достъп до начално образование по целия свят до 2015 г. Това признават от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Около 58 милиона деца по света не ходят на училище, което означава, че няма „никакъв шанс“, целта да бъде изпълнена.
На 24 юни в Брюксел се проведе конференция за Глобалното партньорство за образование. На нея ЮНЕСКО излезе със статистика, гласяща че не е постигнат достатъчен напредък за подобряване на достъпа до образование от 2007 г. насам. Според доклада, ако сегашните тенденции продължат, около 43 процента от тези които не ходят на училище – 15 милиона момичета и 10 милиона момчета – вероятно никога няма и да стъпят в класна стая.
Според ЮНЕСКО, положението е особено тежкото в Субсахарска Африка, където има бум на населението, оставил повече от 30 милиона деца извън училище. Повечето от тях никога няма да започнат образованието си, а тези, които са го направили е малко вероятно да завършат обучението си. Повече от една трета от децата в региона, които са влезли в образователната система през 2012 г. ще я напуснат преди да стигнат до последната година на началното училище.
От ООН също отбелязват, че не само малките деца пропускат образованието: 63 милиона тийнейджъри от цял свят са напуснали училище през 2012 г. Докато броят на юноши, които не са в сферата на образованието се е понижил с почти една трета в Южна и Югозападна Азия от 2000 г. насам , регионът все още има 26 милиона тийнейджъри, които са извън училищата; в Субсахарска Африка са 21 милиона.
Методи за справяне с проблемите в различните страни
Въпреки мрачните прогнози, от ЮНЕСКО посочват, че има начини за подобряване на ситуацията. Анализ на „Образование за всички“ (EFA) от мониторингов доклад, идентифицира шест политики, които са помогнали на много различни страни като Бурунди, Непал и Никарагуа, за вкарването на повече деца в училище. Докладът регистрира 17 страни, които са намалили дялът на децата извън училище с 86 процента за малко повече от едно десетилетие.
Решението на Бурунди да премахнат таксите за обучение през 2005 г. повишава дялът на децата, записани в начално училище от 54 процента на 94процента през последните шест години. Социално-парични трансфери, въведени в Никарагуа през 2000 г. дават възможност на семействата да компенсират разходите за образование, с което дялът на децата, които никога не са посещавали училище, става от 17% през 1998 г. на 7% през 2009 година.
Желанието на Мароко да се обърне повече внимание на етническите и езикови малцинства чрез въвеждане на преподаването на местния език, Амазигх, в началните училища помогна дялът на децата, които никога не са били на училище да спадне от 9 процента до 4 процента между 2003 г. и 2009 г.
Удвояването на образователните разходи в Гана, повиши броя на децата, записани в училище от 2,4 милиона през 1999 г. на 4,1 милиона през миналата година. Въвеждането на нова учебна програма, фокусирана върху учениците в неравностойно положение във Виетнам, води до намаляване наполовина броят на децата, които никога не са били в училище в периода между 2000 г. и 2010 г.
Други, по-основни подходи, като например преодоляване на конфликти, също помагат: след края на гражданската война в Непал, децата в районите, най-силно засегнати от конфликта достигат същите нива на достъп до училище като тези в по-малко размирните райони. „Тези страни са изправени пред много различни обстоятелства, но всички споделят политическата воля да стигнат до реални промени в областта на образованието“, каза Бокова. „Докато те са достигнали до велика промяна, тяхната задача далеч не е приключила – сега те трябва да гарантират, че всяко дете започва и завършва училище, докато придобие съответните умения, необходими за един продуктивен живот. Други могат да се поучат от опита на страни като Бурунди и Гана: реален напредък е възможен и ние го дължим на децата да се стремим към него.“
Какво правят във Великобритания?
От Глобалната кампания за образование на Обединеното кралство (GCE UK), също се призовава за подновяване действията за постигане на всеобщо начално образование. Техният призив по време на конференцията GPE бе да бъде обърнато специално внимание на децата с увреждания.
Според GCE UK, която има за цел да сложи край на кризата с глобалното образование, около една трета от тези, които не ходят на училище в света – около 19 милиона деца – имат увреждане. В повечето страни с ниски и средни доходи, хората с увреждания е по-вероятно да бъдат извън училище в сравнение с всяка друга група от деца. От организацията искат приоритизиране на нуждите на децата с увреждания в образователната стратегия на Великобритания чрез по-добро финансиране и политики, както и чрез подобряване своите изследвания и оценка за капацитета на въпроса.
Министърът за международно развитие, Лин Федърстоун, заяви, че Великобритания работи усилено, за да помогне на децата с увреждания и призова и други страни да направят този въпрос свой приоритет. „Всяко дете заслужава образование, именно затова всички училища, изградени с нашата подкрепа към момента трябва да бъдат напълно достъпни и да разполагат с подходяща инфраструктура,“ сподели тя. „Ние засилваме фокусът върху хората с увреждания и ще продължим да проучваме как най-добре да децата с увреждания да бъдат вкарани в училище. Ние призоваваме Глобалното партньорство да се присъедини към нас и да направи това приоритет в собствената си работа.“
Източник: The Guardian
Изготвил: Вероника Георгиева
