На 10.04.2024 г. Европейският парламент окончателно одобри предложения от Европейската комисия нов пакт за миграцията и убежището. Работата по него продължи над 3 години и цели създаването на нов пакет от регламенти и регулации за миграцията към Европейския съюз и на обща система за споделена отговорност относно даването на убежище на търсещите такова. В момента на ред е Съветът на министрите, който трябва да даде формално съгласие, след което през 2026 г. пактът трябва да влезе в сила. В период на предизборна кампания за европейските избори новият пакет от законодателни актове става все по-често тема за дискусия.
В последното десетилетие светът беше разтърсен от няколко сериозни военни конфликта и серия от природни бедствия. Те преобръщат коренно начина на живот на цивилното население. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към края на 2023 г. близо 115 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради войни в близост до тях.
Европа след Втората световна война е символ на мир, единство, икономическо благосъстояние и върховенство на правото. Точно заради това близо 7 милиона души емигрират към Европейския съюз всяка година. Около 300 хиляди човека от тези 7 милиона влизат всяка година нелегално в Европейския съюз в търсене на убежище и по-добър живот. Едни от най-натоварените мигрантски маршрути са през Средиземно море – с особено голямо значение Източният (през Гърция, Кипър и България) и Централният (през Италия и Малта). Повечето мигранти идват от Близкия Изток и Северна Африка и престъпват за първи път европейска граница на територията на страните от Южна Европа – Испания, Италия, Гърция, България. Това превръща тези държави в такива с едни от най-натоварените граници в Общността. Най-често преминаването през южните държави е само транзитно и след стъпването си на европейска територия голяма част от бежанците се пренасочват към вътрешността на ЕС и респективно “по-богатите” страни – Австрия, Германия, Франция, Нидерландия и пр. По данни на Евростат най-много нелегални мигранти са били заловени в тези страни.
Но дори и легалните мигранти не успяват напълно да се интегрират в западните общества и остават капсулирани в отделни малцинствени групи. Наскоро се състояха протести на мюсюлмански имигранти в германския град Хамбург с искане за създаване на “германски халифат”. В Швеция, страната, която бе сред най-толерантните относно миграцията, се наблюдават вече обществени проблеми. Според някои европейски политици мигрантите са начин за задоволяване нуждите на социалните им системи. Други са на мнението, че постоянната миграция от страни от Близкия Изток ще доведе до “разрушаване на европейската култура” и е необходимо въвеждането на нови правила.
Какво се променя с новия пакт?
Точно по тези съображения Европейската комисия предложи нов пакт, целящ от една страна да ограничи миграцията към ЕС, но от друга да ускори процедурите за придобиване на убежище. Новият регламент бе окончателно одобрен от Европейския парламент на 10.04 и се чака формалното одобрение от Съвета. Новите правила ще обхваща 5 ключови аспекта, касаещи пряко управлението на миграцията на европейско ниво.
Регламент за скрийнинга: Новият пакт предвижда създаването на единни правила относно установяването на самоличността и събирането на лични данни като пръстови отпечатъци, модел за лицево разпознаване и здравен статус на пристигащите от трети страни граждани. Важно е да се отбележи, че тази процедура ще се изпълнява само когато неевропейските граждани са а) пристигнали нелегално на европейска територия; б) са спасени в морето; в) отказват да преминат през граничните проверки. Според Европейската комисия чрез тези нововъведения ще се “повиши сигурността в рамките на Шенгенското пространство”. Идентифицирането на пристигащите не би се забавило повече от пет дни.
Регламент за Евродак: Всички гореописани лични данни ще бъдат събирани и обработвани в разширена обща база данни, като по този начин ще се гарантира събирането “на по-точни и пълни данни за откриване на неразрешени движения”.
Регламент за процедурата по предоставяне на убежище: Правилата при този аспект се разделят на две отделни процедури: а) гранична процедура – В рамките ѝ са обхванати всички граждани от неевропейски страни, които са дошли в ЕС нелегално от държави, при които “не съществува непосредствена опасност” или биват сметнати за “риск за националната сигурност“. На всички тези мигранти ще бъде отказан достъп до територията на ЕС и ще бъдат депортирани до държавите, от чийто произход са; б) процедура по получаване на убежище: Тя ще важи за всички, които бягат от военен конфликт и/или други бедствия и/или имат семейства с деца под 12 години. На тях ще им бъде гарантиран достъп до страните членки, здравна грижа и справедлив съдебен процес. “Нашите граждани очакват от нас да защитаваме хората, бягащи от война и преследване. Те очакват да посрещаме хора, които идват законно да работят или учат. Но в същото време те очакват от нас да предотвратим пристигането на нелегални мигранти и бързо да връщаме тези, които нямат право да останат в ЕС”, заявява Илва Йохансон – еврокомисарят по вътрешните работи.
https://twitter.com/EUHomeAffairs/status/1778058196495560862
Регламент относно управлението на убежището и миграцията: Новите правила предвиждат създаването на нов механизъм за солидарност между държавите членки с цел балансиране на настоящата система. Хората, които имат право на убежище, ще бъдат разпределяни между държавите въз основа на квотен принцип. Ако някоя от страните от ЕС откаже да приема мигранти, ще трябва да плаща на останалите – по 20 000 евро на отказана молба. По този начин всички задължително ще допринасят да справянето с проблема.
Регламент за случаите на криза и форсмажорни обстоятелства ще позволи въвеждане на по-бързи проверки с цел идентифициране, като по този начин ще се подсигури способността на Съюза да справи с мигрантски кризи като тази от 2015 г., когато над 1,8 млн бежанци са преминали европейските граници.
Реакциите след приемането на пакта от ЕП
По време на гласуването в Европейския парламент се състояха протести и в пленарната зала на парламента, и пред него. На тях протестиращите са изказвали опасенията си, че новият пакт ще доведе до “нарушаване на човешките права” в центровете по външните граници. Това е позицията и на много неправителствени организации, занимаващи се със защитата на човешките права, и либералните, крайно левите и зелените партии. „Ами нашите ценности на хуманност и солидарност? (…) По-добре е да нямаме сделка, отколкото лоша сделка, сделка, която би била истински провал на цивилизацията.“, сподели Саския Брикмон, евродепутат от белгийските “зелени”. Германският канцлер Олаф Шолц също по-рано бе изразил опасения, че ще стигне до ограничаване на основни права на бежанците.
https://twitter.com/saskiabricmont/status/1778091844347330659
Според крайнодесните и консервативни формации пък новите регламенти не са достатъчно строги и няма да гарантират безопасността на европейските граждани. Българският евродепутат от Групата на европейските консерватори и реформисти Ангел Джамбазки заяви, че се предлага “един абсолютно безгръбначен и политически импотентен пакет”. “Той[пактът] трябва да бъде отхвърлен. Той не просто насърчава, той ще отвори нова вълна от нелегална миграция”, допълва Джамбазки.
Важността на новия пакт
Според много анализатори новият пакт е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. За 2023 г. са били издадени заповеди за депортирането на над 430 000 неевропейски граждани страните им по произход, но под 20% от тези заповеди са били изпълнени към този момент.
В текстовете на новите нормативни актове е записано, че трябва да се задълбочи сътрудничеството с трети страни, т.е. да се сключват споразумения, подобни на това с Тунис от 2023 г. и с Турция от 2016 г., с държавите от Северна Африка и Близкия Изток. Договорът с Турция изтича през 2024 г. , а той е с изключително голямо значение, защото позволява връщането на голяма част от нелегалните мигрантите, преминали от Турция към ЕС, обратно в Турция.
В крайна сметка, новият пакт за миграция и убежище е важна стъпка в борбата с нелегалната миграция, но има още много мерки, които трябва да се вземат, за да може едновременно да се подсигури спазването на човешките права в пограничните центрове и защитата на външните граници на Общността.
Автор: Виктор Златев
