Размириците в Етиопия продължават: намесата на Еритрея, отнети човешки права и хиляди убити

0
448

Конфликтът между Етиопия и Тиграй – един от регионите в страната, започнал на четвърти ноември миналата година, продължава до днес с намесата на Еритрея. Въпреки призивите от страна на САЩ, Европейския съюз и много африкански държави за незабавно потушаване на напрежението, Еритрея се намеси в конфликта в Етиопия между централната власт и автономната област Тиграй.

Размириците се пораждат, когато военна база на правителствените войски в региона е нападната от регионалните сили. Тогава етиопският премиер Абий Ахмед нарежда военна офанзива срещу областта.

Абий Ахмед е назначен за министър-председател през 2018 г., когато протести срещу етиопската федерална системата на управление сменят правителството. От 1994 г. до 2018 г. страната е била разделена на десет региона, които се управляват от различни етнически групи. Тогава Народният фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ) е лидер на коалицията, управляваща страната, и има огромно влияние върху приемането на тази система на управление.

Абий Ахмед получава Нобелова награда за мир през 2019 г., тъй като прекратява дългогодишния териториален спор между Етиопия и Еритрея, свързан с враждата между Тиграй и еритрейското правителството за определяне на границата с региона. Спор за тази територия е причината за войната, водена между Етиопия и Еритрея от 1998 г. до 2000 г.

Не само смяната на властта е причина за възникналия спор между централната власт в Адис Абеба и Тиграй. Изборите през септември 2020 г. в тиграйския регион са приети като акт на неподчинение на правителството, тъй като етиопският парламент удължи изтичащия мандат на всички регионални правителства заради пандемията от коронавирус, също така отложи всички национални и местни избори, но в Тиграй гласуваха. Адис Абеба не призна резултатите от вота в Тиграй, а федералното правителство прекъсна връзките с региона и спря бюджетната помощ в началото на октомври.

Еритрея все повече засилва своето участие в размириците с Тиграй. В началото на конфликта еритрейците се противопоставят на участието на страната им. Те настояват за намеса от страна на световните лидери и призовават правителството на Еритрея да не изпраща войски в Тиграй, а Етиопия да изтегли силите си от еритейските земи, които използват като „площадка“ за нападение на Тиграй от север.

Народният фронт за освобождение на Тиграй обаче напада Асмара – столицата на Еритрея. Това е причината НФОТ да загуби подкрепата, на която се е радвал от страна на еритрейците.

 

Лидерите на Тиграй твърдят, че еритрейските сили са участвали в битки в западно-централната част (от Бадме до Адва) и северната част на Тиграй (Заламбеса, Адиграт и Рама).

Също така се съобщава, че еритрейските войски са разположени в Ал-Фашка, спорната гранична зона между Етиопия и Судан, което изостря конфликта между тези две страни.

През юли 2018 г., когато Абий Ахмет отива в Асмара, за да подпише мирното споразумение с Исаяс Афуерки, гражданите на страната се надяват, че най-после еритрейският президент ще започне да отделя повече от бюджета за здравеопазване, образование и развитие и ще либерализира политиката си. Нищо от това обаче не се случва.

Смята се, че Исаяс Афуерки е разглеждал мирното споразумение като пакт за сигурност с Етиопия за унищожаване на ръководството на НФОТ, с който и двете страни враждуват.

Държавните медии в Еритрея почти не отразяват размириците в региона. Скорошно интервю на Исаяс Афуерки подсказва за участието на Еритрея, защото той споменава „коригиращи мерки срещу НФОТ“. Президентът критикува Етиопия за разпространението на конфликта.

Някои от редките новини от еритрейската държавна телевизия и радио съобщават за загиналите от Еритрея. От началото на конфликта официално е обявена смъртта на повече от десет висши военни. Основната причина за смъртта им е Covid-19 или други сериозни заболявания. Тези цифри обаче не са включени в официалната статистика на Covid-19, която е 7 смъртни случая. Не се съобщава колко обикновени войници са загубили живота си, като се има предвид големият брой жертви на високопоставени офицери.

Друга жертва на размириците са еритрейските бежанци в Тиграй. Докладите на ООН показват, че 20 000 от около 96 000 еритрейски бежанци в Тиграй не са регистрирани. Хиляди са принудително транспортирани обратно в Еритрея, където са заплашени от затвор и изтезания. Съобщава се, че стотици са били убити от еритрейски войски или местната милиция. Може да се каже, че броят на еритрейците, живеещи в различни градове в Тиграй, е бил по-голям от този в бежанските лагери. Много от тях са емигрирали по незаконен начин, за да избягат от задължителна, неопределена военна служба и репресии или да търсят по-добри възможности за развитие.

На деветнадесети ноември е извършено едно от най-жестоките нападения срещу жителите на Тиграй. Етиопските и еритрейските сили безразборно обстрелват Aксум, в северната част на областта, убивайки и ранявайки невинни граждани. Нападението продължава повече от седмица, като са извършени масови убийства, грабежи и унищожаване на имущество, включително на здравните заведения.

След като милицията на Тиграй и жителите на Аксум нападнаха еритрейските сили на двадесет и осми ноември, за да отмъстят, еритрейските войници извършиха масова екзекуция за период от двадесет и четири часа.

Между декември 2020 г. и февруари 2021 г. международната правозащитна организация „Хюман Райтс Уоч“ интервюира по телефона двадесет и осем свидетели и жертви насилие и техни роднини в Аксум и разгледа видеоклипове на нападенията и последиците от тях. Оцелелите последователно идентифицират еритрейските войски по превозните средства с еритрейски регистрационни номера, техните униформи  и  обувки „конго“, носени от еритрейските сили.

„Хюман Райтс Уоч“ не успява да определи броя на цивилните смъртни случаи в резултат на съвместната етиопско-еритрейска офанзива срещу Аксум и последвалото клане. Въпреки това, въз основа на интервюта с членове на общността, които събират лични карти на убитите, организацията изчислява, че над двеста невинни граждани са били убити най-вероятно само на двадесет и осми и двадесет и девети ноември. Има и списък със сто шейсет и шест имена на жертви, за които се твърди, че са убити в Аксум през ноември, двадесет и един от които съответстват на имената на убитите на двадесет и осми и двадест и девети ноември, дадени от разпитани свидетели.

Нападенията в Аксум са отразени в медиите, както и от международната правозащитна организация Amnesty International. В етиопската комисия по правата на човека също е започнало разследване. „Хюман Райтс Уоч“ предостави своите изводи на етиопското и еритрейското правителство на осемнадесети февруари, но не получи отговор. На двадесет и шести февруари правителството на Етиопия обяви, че ще разследва задълбочено събитията в Аксум и изрази „Готовност за сътрудничество с международни експерти по правата на човека.“

Докато липсата на достъп до конфликтните зони възпрепятства докладването за конфликта, „Хюман Райтс Уотч“ и други организации съобщават за кланета, безразборни обстрели на градове, масови грабежи, включително унищожаване на реколтата и извънсъдебни екзекуции, извършвани от силите на централните власти в Етиопия и Еритрея, както и сили от съседния етиопски регион Амхара.

Друго нападение е извършено на тридесети ноември в Мариам Денгелат, исторически манастирски комплекс, известен с вековна, изсечена в скали църква, където се отбелязва православния фестивал на Цион Мариам, годишен празник, отбелязващ деня, в който етиопците вярват, че ковчегът на завета е донесен в страната от Йерусалим. Група еритрейски войници откриват огън по църквата, докато стотици вярващи присъстват на  литургия, разказват очевидци.

Материал на CNN, основано на интервюта с дванадесет очевидци, над двадесет роднини на оцелелите и фотографски доказателства разказва на света за поредната безмилостна атака.

„Хаосът продължи три дни, като войници избиваха местни жители, разселени хора и поклонници. На втори декември войниците разрешиха неформални погребения, но заплашиха, че ще убият всеки, ако видят почит към мъртвите“, сподели пред CNN Авраам, оцелял от нападението.

Повече от три седмици след като CNN публикува това разследване, еритрейското посолство във Великобритания на двадесет и втори март отрече твърденията за неправомерни действия от еритрейските войници и отрече, че еритрейските войски са в Етиопия.

НФОТ заяви в изявление пред CNN, че нейните сили не са били близо до Денгелат по време на клането. Те призоват за разследване на ООН, което да държи всички страни отговорни за зверствата, извършени по време на конфликта.

В края на ноември Абий Ахмед обяви победа, след като превзе главните градове на Тиграй и подчерта, че „в офанзивата няма пострадали невинни хора“. Етиопският министър-председател отрече страната да е получила подкрепа от Еритрея.

Въпреки това обаче, на 1 март е получен сигнал за разрушаване на села в Тиграй, изсичането на овощни градини, унищожаване на напоителни системи и избиването на десетки хора от малки деца до възрастни хора. Описание на случващото се дава водещият учен от Тиграй Мулугета Гебрехивот, в телефонно обаждане от планините.

Насилствените прояви не свършват тук. Сателитни изображения показаха поне 508 сгради, горящи в и около град Гиджет в южната част на Тиграй. Това е близо до района, където отбранителните тиграйски сили са унищожили етиопска бронирана дивизия две седмици по-рано и в телефонни обаждания от района Тиграй съобщават за пет еритрейски дивизии с около 10 000 войници с танкове, подкрепени от етиопски и еритрейски бойни самолети, провеждащи операция, наречена „Изгорена земя“.

Правителството на Етиопия сериозно ограничи достъпа на журналисти и повечето помощи до области извън контрола на правителството. 80% от територията на Тиграй е недостъпна за хуманитарна помощ, а от такава се нуждаят между 4,5 и 6 млн. души.

Прекъсването на комуникациите по време на бойните действия скрива войната от очите на света. Сега обаче завесата се вдига, тъй като свидетелите, бягащи от части на Тиграй, достигат до места, където има интернет, и телефонните линии са възстановени. Те подробно описват катастрофалния конфликт, породил етническо насилие, включително нападения върху църкви и джамии.

Многобройните съобщения за погазените човешки права са допринесли за промяна в публичните позиции на Адис Абеба относно присъствието на еритрейски войски.

Международната кризисна група – независима международна организация, съобщава, че през третата седмица на март президентът на САЩ Джоузеф Байдън изпраща сенатор Крис Куунс в Етиопия, за да предаде послание на премиера Абий Ахмед. Малко след посещението на сенатора за първи път етиопският министър-председател призна публично ролята на Еритрея в конфликта с Тиграй.

Той заявява пред етиопския парламент, че еритрейските войници пазят окопите на границата, изоставени от етиопците, тръгнали за нападение в Тиграй.

„След като еритрейската армия премина границата на Етиопия, щетите, които нанесе на нашия народ, са неприемливи“, казва Абий Ахмед, цитиран от агенция Франс прес.

В акунта си в Twitter той признава истинността на докладите, показали зверствата в тиграйския регион. „Независимо от пропагандата на НФОТ, всеки войник, отговорен за изнасилването на нашите жени и грабежите на общности в региона, ще бъде поставен под отговорност, тъй като тяхната мисия е да защитават.“

Абий Ахмед описваше конфликта като вътрешен, в опит да избегне международната критика. Той цитира еритрейските власти, които съобщават, че техните войниците ще напуснат веднага щом армията на Етиопия започне отново да контролира границата.

Еритрея обаче все още отрича обвиненията в насилия – особено тези, описани подробно в Аксум – като ги нарича „нелепи“ и „измислени“.

В началото на февруари в прессъобщение на Обединените нации се съобщава за постъпили многобройни сигнали за „извънсъдебни убийства, сексуално насилие, грабежи, масови екзекуции и затруднен достъпа до хуманитарна помощ.“

За много от тези издевателства са обвинени еритрейски войници, чието присъствие предполага, че така прославената мирна сделка на Абий Ахмед с Исаяс Афуерки е поставила началото за войната срещу НФОТ – техният общ враг.

Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет изрази безпокойство за задържаните в Тиграй журналисти и преводачи, работещи за местни и международни медии. Те вече са освободени, но има заплахи от държавен служител, че представители за „подвеждащи международни медии“ ще бъдат държани отговорни.

„Жертвите и свидетелите на нарушения на човешките права и не трябва да бъдат възпрепятствани да споделят своите показания от страх от репресии“, каза Върховният комисар.

Бачелет приветства последните изявления на правителството относно отчетността и мерките, предприети по отношение на достъпа на хуманитарни участници. Тя призова властите да гарантират, че тези ангажименти се превръщат в реалност, и подчерта, че Службата на ООН за правата на човека е готова да подкрепи усилията за напредък на правата на човека, включително усилията на Етиопската комисия по правата на човека, насочени към осигуряване на прозрачност на действията им.

Материала изготви: Кристина Минчева

Източници