Убит е бивш командир на Ирландската републиканска армия

0
1428

northern-ireland-ira-graffiti

Wikimedia Commons

В столицата на Северна Ирландия Белфаст е бил убит бившия ръководител на Временната ирландска републиканска армия (ВИРА) и симпатизант на нейното политическо крило „Шин Фейн“ Джерард Дейвисън. Свидетели на убийството са станали отиващи на училище деца, тъй като случката се е разиграла във вторник около 9 часа сутринта. Въпреки членството си в паравоенната организация ВИРА Дейвисън по-късно става поддръжник на стратегията за мирно решаване на Северноирландския конфликт.

Кои са страните в Северноирландския конфликт?

Северноирландският политически конфликт, познат още като „The Troubles”, е продължение на Ирландската гражданска война от 20-те години на 20 век, чието избухване е следствие на разделянето на остров Ирландия на две части – южна, която и до днес е независимата Република Ирландия и северна, попаднала в административния състав на Обединеното кралство. Въпреки принадлежността си към Великобритания Северна Ирландия получава частична автономия чрез правото си да има собствен парламент. Частична, защото до края на 60-те години парламентарното мнозинство е доминирано от съставени от унионисти партии, чиято политическа цел е била максимизиране влиянието на Кралството върху новоотделената държава. Така наречените унионисти са били социална група, състояща се предимно от протестанти, чиито предци са се преселили на остров Ирландия от Англия или Шотландия. Противно на тях ирландските националисти и републиканци са призовавали за конституционно сливане на двете населени с ирландци държави. За разлика от унионистите те са явяват малцинство и изповядват католическата религия. Въпреки тази съществена разлика „The Troubles” се характеризира като териториален, а не като конфесионален конфликт.

Общественото разделение и бездействието на парламента в решаването на проблеми като институционализираната дискриминация срещу католиците дават тласък на създаването на паравоенни организации, които да решат спора чрез военни действия. През 1969 като наследник на Ирландската републиканска армия е създадена ВИРА, с което напрежението в Северна Ирландия ескалира. Докато на страната на унионистите действали две паравоенни организации, равносметката за първата година от конфликта била 19 жертви, сред които и цивилни. Изпратени са дори части на Британската армия, с цел да бъде възстановен мира. В резултат на продължилата агресия страната губи правото си на самоуправление, което през 1972 минава в ръцете на Лондон.

Още на следващата година се организира среща на високо ниво, с участието на представители на ирландското и британското правителство, както и на членове на три от северноирландските политически партии. Обсъждат се варианти за включване на Ирландия във вътрешнополитическия живот на страната. Междувременно ВИРА и опонентите им, които не биват поканени на срещата, продължават с поръчковите убийства и атентатите, от които страда и пасивното мирно население.

Провалът на преговорите от 1973 г. става предпоставка за задълбочаване на вътрешнополитическата криза в Северна Ирландия. Дори разширяването на компетенциите на ирландското правителство чрез Англо-ирландското споразумение от 1985 г. е посрещнато и от двете обществени групи с неодобрение. Съгласно споразумението ирландските управляващи започват да играят ролята на политически съветник, докато промяна в конституционния статус на страната може да бъде постигната единствено след съгласието на народа на Северна Ирландия. В отговор на това ВИРА заявява, че въоръжената борба няма да спре, а свързаната с нея републиканска партия „Шин Фейн“ обявява готовността си да промени статуквото по всички възможни демократични начини. Унионистите, от друга страна, считат институционализираната намеса на ирландското правителство във вътрешната политика за противозаконна.

Първият сериозен успех към постигане на мир отбелязва официалното спиране на огъня от страна на ВИРА през 1994 г., с което паравоенната организация признава, че „войната“ не може да бъде спечелена. Финалният етап от мирни преговори между всички партии и организации, участващи в конфликта, започва през 1996 г. и минава под надзора на американския сенатор Джордж Мичъл. Общо над 3500 наброяват жертвите на Северноирландския конфликт, от които повече от половината са цивилни, когато на 10 април 1998 г. в Белфаст се подписва Споразумението от Разпети петък, затварящо най-тъмната страница от северноирландската история. Съгласно текста отново се създават северноирландски парламент и правителство. Най-големите партии на унионистите и републиканците – Ълстерската унионистка партия и Социалдемократическата и лейбъристка партия – с единодушие си поделят управлението на страната. Единственият инструмент за отделянето на Северна Ирландия от Великобритания и евентуалното и сливане с Република Ирландия остава волята на гражданите, чието мнозинство се обявява против този акт, участвайки в референдум, проведен през същата година.

Как се развиват събитията след Белфасткото споразумение?

Въпреки постигнатия консенсус проблемите на политическата сцена не стихват. През 2002 г. депутатите от Ълстерската унионистка партия отказват да заседават заедно с „Шин Фейн“ заради съмнения в шпионаж на парламентарната сграда, извършван от членове на ВИРА. Оказва се, че се случва точно обратното, след като шефът на канцеларията на „Шин Фейн“ Денис Доналдсън е уличен в изнасяне на конфиденциална информация, предоставяна на британските тайни служби. Няколко месеца след разкритията Доналдсън е открит убит край северноирландското село Глентис.

Макар всички паравоенни организации да са разпуснати, 15-годишно момче от католическо семейство, двама британски войници и един полицай намират смъртта си след организирани въоръжени нападения в периода от 2006 до 2011 г.. На 4 януари 2013 г. се стига до нови кървави сцени между радикални унионисти и националисти в Белфаст след противоречиво решение на доминирания от републиканци градски съвет за сваляне на британския флаг от сградата на кметството.

Има ли връзка смъртта на Дейвисън със Северноирландския конфликт?

Преди смъртта си Джерард Дейвисън работи като служител на Асосиацията за пазарно развитие в Белфаст. През 1988 г. неговият чичо, също член на ВИРА, е убит от една от паравоенните организации на унионистите при подобни обстоятелства. 7 години след постигането на мира Дейвисън е разпитан относно убийството на 33-годишния Робърт МакКартни, но бива освободен без присъда. Сестрата на жертвата твърди, че бившият командир на ВИРА е поръчал убийството, след като той и брат и са имали спречкване в местен бар.

Северноирландската полиция отрича в покушението срещу Дейвисън да са замесени бивши членове на паравоенните организации, както и че подбудата за деянието е била от религиозен характер.

 

Източници: BBC, Telegraph, The Guardian

Изготвил: Даниел Янев

NO COMMENTS