Убива ли поляризацията демокрацията в САЩ?

0
472

Американската демокрация е в смъртна опасност. Тя не се поражда от някакъв авторитарен президент, от липса на избирателна активност или дори от по-авторитарно настроени избиратели. Не! Убийството на американската демократична система парадоксално се извършва от механизмите на самата демократична система. Като убиецът в случая е двупартийната система, а методът на убийство – поляризацията.

Америка днес е социално, икономически и културно поляризирана. Най-значителната поляризация обаче е политическата. В последните години американците могат да се съгласят все по-малко и по-малко по различните проблеми на обществото.

Тази статистика на изследователския център „Пю“ показва процентовата разлика в мненията между двете партии по различни проблеми. От ляво-надясно са представени мненията по отношение на оръжията, расата, климата и околната среда, социалните осигуровки, имиграцията, ролята на правителството, пола и сексуалността, бизнеса и икономиката, външната политика и религиозните ценности. Вижда се, че средната процентова разлика между двете страни е 39%, а най-високите достигат 57% и 55%.

Това разделение на обществото е видно при масови протести като Black Lives Matter и контрапротестите на Blue Lives Matter, резултат от убийството на Джордж Флойд или щурмуването на Капитолия в началото на 2021 г. Една от най-лошите последици от поляризацията е склонността на все повече хора да захвърлят демократичната система настрана, за да може „нашето момче” да вземе властта.

 

Как Америка стигна до тук?

Някои автори смятат, че днешната поляризация е резултат от възхода на интернет и социалните мрежи и ехо-камерите, които те създават. Въпреки че интернет наистина може да радикализира и поляризира хората, това не е достатъчно обхватен отговор. Америка е била поляризирана и преди: Движението за Граждански права, Виетнамската война и най-вече Гражданската война. В никой от тези периоди хората не са разполагали с интернет, който да ги поляризира. А и това да се вини интернет не обяснява какви идеи и реторика се използват в неговото пространство, за да се радикализират хората. Трябва да се вникне по-надълбоко, за да се открие отговорът за поляризацията.

Според други днешната поляризация е плод на икономическо неравенство. Поляризацията и неравеството нарастват паралелно от 70-те години насам. Обаче и този отговор не е достатъчно убедителен. Особено като се има предвид, че по време на Голямата депресия повечето хора са били обединени зад политическата платформа на президента Рузвелт. А това е най-голямата икономическа криза в американската история и период, в който икономическото неравенство е било най-високо.

Докато икономическото неравенство е една от големите причини за тази поляризация, то не е нейният корен.

Според трети, политическата поляризация не съществува сред населението. Партиите се поляризират и радикализират не защото у техните гласоподаватели протичат същите процеси, а защото по-малко хора гласуват. И тъй като по-радикални хора гласуват по-често, това значи, че избират по-радикални политици. Това обяснение обаче също си има своите проблеми.

То не взима предвид факта, че много малко политици от статуквото губят своите места в Конгреса. Също не взема предвид, че разделението в Републиканската партия не се дължи на разлика в политиките между радикални и естаблишмънт кандидати, а на готовността за компромис с демократите.

 

Тогава в какво точно се корени поляризацията?

Оказва се, че расата е една от основните причини за поляризацията в Съединените щати днес. Но защо измежду всички проблеми, които влияят на поляризацията, расата е най-големият фактор?

И за да се отговори на този въпрос, трябва малко исторически контекст.

Всичко започва след  влизането в сила на закона за граждански права от 1964 г. И въпреки че президентите, прокарали закона, са от Демократическата партия, тя не е толкова обединена зад него. В този момент Югът е доминиран от бели популисти демократи, които стоят твърдо зад сегрегацията, особено в техните щати. Днес на човек е трудно да си представи това, но по-рано двете партии не са били толкова стриктно разделени на „прогресивната” и „консервативната“ партии. И двете са имали и прогресивни, и консервативни елементи.

В случая този нов закон никак не се харесва на южните демократи. Точно това недоволство един републикански кандидат за президент – Бари Голдуотър през 1964 г. –  се опитва да използва срещу своя опонент-демократ. Той нарича своя план „Операция Дикси” („Operation Dixie”, като в случая Дикси е друго наименование за американския Юг), като по-късно тази тактика ще получи друго наименование: Южната Стратегия (The Southern Strategy). Голдуотър използва своя сенаторски глас против закона, за да апелира към южните бели демократи. С тази тактика той успява да спечели някои южни щати. Но отвъд тях и неговия роден щат Арканзас, той не печели нищо друго.

На следващите надпревари Ричард Никсън продължава с тази стратегия, обаче много по-изкусно и завоалирано. Вместо директно да говори за расови проблеми, той се представя като президент на закона и реда” и правата на щатите”, което сигнализира на гласоподавателите в южните щати, че е против протестите за гражданска права и че ще даде право на южните щати сами да се оправят с расовите си проблеми. Никсън също започва и Войната срещу дрогата”, като тя е насочена предимно срещу чернокожи хора, латиноамериканци и хипита, което той представя на по-консервативните южни гласоподаватели като предпазване точно от тези групи. Заедно с демонизацията на тези групи, Никсън също рисува демократите като слаби либерали, които позволяват тези безредици да се случват.

Тази стратегия, комбинирана с Виетнамската война, позволява на Никсън да победи в президентската надпревара.

И тук вече се забелязва обвързването на расовите проблеми с една по-широка консервативна идентичност и проблематика. И съответно обединението на републиканската партия около тази идентичност. Това обвързване се задълбочава, когато Роналд Рейгън идва на власт и представя един нов стереотип, от който американците да се страхуват: „Кралицата на помощите” (The welfare queen). „Кралицата на помощите“ е чернокожа жена с 80 имена, 30 адреса и 15 телефонни номера, които използва, за да мами системата за социално осигуряване. Това е послание към южните бели гласоподаватели, че ТЕ вече са експлоатираните и че им трябва техен човек на президентският пост, който да оправи нещата. Отвъд това, поставя се и много по-голям акцент върху престъпността, особено извършваната от чернокожи. Подобен пример е един предизборен клип на Джордж Буш – Старши, който показва слабостта на другия кандидат относно престъпността чрез умело заиграване с расистки стереотипи. И един интересен факт: Буш – Старши се смята от много американци за един от последните неполяризиращи президенти.

Така постепенно се консолидира определена идентичност на Републиканската партия. Тоест ако човек е републиканец, той непременно ще подкрепя щатските права, семейните ценности. И ще бъде против дрогата, мекушавите либерали, протестиращите младежи и чернокожите престъпници, като неизменно ще стои твърдо зад полицията, която ги пази от тях.

 

Ала кога точно идва демонизацията и истинската поляризация?

Отговорът на този въпрос е „революцията на Гингрич“. Това име идва от бившия председател на Камарата на представителите Нют Гингрич. Политическата му кариера съвпада с един 42-годишен период, в който републиканците не контролират Конгреса, въпреки че през тези 42 години е имало 5-ма републикански президенти. И в пълен контраст от днешната политическа обстановка, Демократическата и Републиканската партия са си сътрудничили в Конгреса, както и Демократическата партия си е сътрудничела с републиканските президенти от този период. Това обаче никак не се харесва на Нют Гингрич. Защото той иска да възвърне републиканския контрол върху Камарата на представителите и Сената на всяка цена.

И това е цел, която той успява да осъществи.

Неговият успех се крие в това, че е наблегнал още повече на поляризацията. Вместо да бъдат представяни като слаби политици, които позволяват „тихото мнозинство” да бъде ощетено, изведнъж демократите започват да бъдат описвани като комунисти и антипатриоти, които искат да унищожат Америка, американската култура и американската мечта. Гингрич превръща законодателството от процес на договаряне между различните страни в битка между доброто и злото. И това съответно превръща политиката от избор на хора, с които човек е съгласен, в избор срещу хора, които смята, че ще унищожат държавата.

И точно поради този успех старите, готови за компромис републиканци, са изместени от едно ново поколение, готово да използва каквито и да е средства, за да поеме контрол върху американските институции. Което води и до днешната ситуация. Доналд Тръмп въобще не е източник на цялата поляризация в Америка, а е по-скоро резултат на повече от половин век раздяла на американците политически и културно, главно по проблеми, свързани с расата. И тази връзка между Тръмп и тактиките на републиканците лесно може да се види и в неговата реторика и клипове.

 

Как обаче може да се поправи този проблем?

Компромисът е първото нещо, което идва наум – вместо двете партии да превръщат всичко в битка между доброто и злото, нека просто седнат на една маса и се споразумеят. Това обаче може да се окаже трудно.

А дори и да успеят да се споразумеят, вероятно ще остане расовият проблем, който отново много лесно може да бъде използван като оръжие. И като резултат от това, ще останат токсичните идентичности, които също много лесно могат да поляризират страната отново.

Като се има предвид, че цялата поляризация се корени в социални проблеми, особено тези свързани с расата, може би трябва страната, която ще ги реши, да надделее по някакъв начин. Това не е невъзможно и подобно нещо се е случвало преди. Например, републиканците не са напълно съгласни с гей-брака, но пък са много по-отворени към него, отколкото са били преди. Точно това може да се случи и с расовите проблеми.

Това обаче е много по-трудно, отколкото звучи. Легализирането на гей-браковете е едно, поправянето на 400 години расово неравенство е много по-трудно начинание. Особено като се има предвид, че подобни усилия ще бъдат саботирани на всяка стъпка.

Трето решение би било да се приложат политики като премахването на електоралната колегия или някаква вариация на гласуване с преференции. Тези политики наистина биха успели да премахнат много от проблемите на системата. Но поради това, че Републиканската партия единствено ще загуби от това, тя ще се опитва на всяка цена да предотврати имплементирането на подобна политика.

Поради това може да се заключи, че проблемите с американската поляризация не могат да бъдат решени лесно и периодично ще се връщат и ще дестабилизират страната. Дори парадоксално, ера на сътрудничество и споразумение между двете страни може да влоши тези проблеми. От друга страна, поправянето на тези проблеми ще бъде посрещнато с множество препятствия от всички страни. Следователно най-вероятно поляризацията в американското общество няма да изчезне в скоро време и Америка ще продължава да се дестабилизира поради това.

 

Автор: Станислав Петров

Източници САЩ