Резолюция, осъждаща ембаргото срещу Куба, отбелязвайки 30-ия път, в който ООН порицава десетилетната политика на САЩ.
Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) отправи силен укор към ембаргото на Съединените щати срещу Куба, което Хавана поиска да бъде отменено на фона на икономическата криза на карибския остров.
В четвъртък 185 държави гласуваха в подкрепа на необвързваща резолюция, осъждаща ембаргото, като САЩ и Израел гласуваха против, а Бразилия и Украйна се въздържаха.
Това беше 30-ият път, в който ООН гласува да осъди политиката на САЩ, която е в сила от десетилетия.
„Съединените щати се противопоставят на тази резолюция, но ние подкрепяме кубинския народ и ще продължим да търсим начини да му предоставим значима подкрепа“, каза политическият координатор на САЩ Джон Кели пред Общото събрание на ООН в четвъртък.
„Ако правителството на Съединените щати наистина се интересуваше от благосъстоянието, човешките права и самоопределението на кубинците, то можеше да вдигне блокадата“, контрира Юрий Гала, заместник-представител на Куба в ООН.
Политическите отношения между САЩ и Куба от 1960 г. до днес
САЩ наложиха ембаргото през 1960 г. след кубинската революция, водена от Фидел Кастро, и национализацията на имоти, принадлежащи на американски граждани и корпорации.
Две години по-късно мярката, която забранява търговията между двете страни, наред с други ограничения, беше засилена.
Президентът на САЩ Барак Обама предприе значителни стъпки за облекчаване на напрежението с Куба по време на мандата си, включително официално възстановяване на отношенията между САЩ и Куба и извършване на „историческо“ посещение в Хавана през 2016 г.
Същата година САЩ също се въздържаха за първи път по време на гласуване в ООН, осъждащо ембаргото.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп обаче се отказа от подобни усилия и предприе по-твърд подход, като засили санкциите и отмени стъпките към нормализиране.
Администрацията на настоящия президент Джо Байдън не се е отклонила съществено от политиките на Тръмп, но е предприела няколко стъпки за облекчаване на ограниченията върху паричните преводи и полетите до Куба.
Напрежението между Хавана и Вашингтон ескалира
Въпроси като миграцията, сигурността и регионалните отношения предизвикват напрежение мужду двете страни през последните месеци.
Преди гласуването в ООН в четвъртък кубинският външен министър Бруно Родригес обвини администрацията на Байдън, че продължава по пътя на „максимален натиск“. Родригес каза, че по време на 14-те месеца на управление на Байдън ембаргото е струвало на кубинската икономика около 6,35 млрд. долара.
Представители на САЩ контрираха, че икономическите санкции са отговор на нарушенията на човешките права от страна на кубинското правителство, което потуши протестите през юли 2021 г. с искане за политическа свобода и по-добри икономически условия.
Куба санкционира близо 400 души за участие в протестите, давайки много дълги присъди затвор.
Репресиите предизвикаха осъждане от правозащитни организации, както и нови санкции от САЩ.
Хавана отхвърли критиките за спазването на човешките права. „Куба не се нуждае от уроци по демокрация и човешки права, още по-малко от Съединените щати“, каза Гала в четвъртък.
Превод: Елена Сотирова
Източник: Aljazeera