Върховният командващ на Съюзното командване по операциите на НАТО бе на посещение в България

0
862
General Philip Breedlove (Supreme Allied Commander Europe)
General Philip Breedlove (Supreme Allied Commander Europe)
Снимка: NATO

Генерал Филип Брийдлав, върховният командващ на Съюзното командване по операциите на НАТО, нарече България силен съюзник по време на публична лекция, проведена във Военния клуб на 12 ноември 2014 г. Той подчерта, че въоръжените сили на страната ни трябва да продължат да работят, за да станат напълно оперативно съвместими с войските на НАТО. „Не само военната авиация, но и флотът, и сухопътните сили на българската армия трябва да бъдат съвместими с оборудването и способностите на НАТО.“, допълни той. Лекцията бе организирана от Атлантическия клуб в България.

Ген. Брийдлав пристигна на 11 ноември 2014 г. на двудневно посещение в България. По време на визитата си освен публичната лекция, той се срещна и с министъра на отбраната Николай Ненчев и с началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов.

Публичната лекция беше озаглавена „НАТО след срещата на върха в Уелс” и се проведе пред множество военни, дипломати, министри, журналисти, студентни и др.

По време на лекцията ген. Брийдлав очерта най-важната задача пред НАТО – модернизирането на армиите на страните-членки от Алианса и увеличаване на съвместната им дейност. Ген. Брийдлав обяви, че НАТО няма да претърпи изменения на основните си ценности и принципи, заложени в основаващия документ на алианса – Вашингтонският договор от 1949 г., а именно обща отбрана на държави, обединени от споделени ценности. Но наред с това наблегна, че досегашният оперативен модел на алианса е бил пригоден за работа в условията на противопоставяне между НАТО и Организацията на Варшавския договор по време на Студената война – време на ясни заплахи и доминация на „ядрената дипломация“ между Вашингтон и Москва в международните отношения.

Върховният главнокомандващ постави ударение на факта, че средата за сигурност обаче се е променила много през последните 25 години. И това си личи по тревожната международна ситуация, в която на преден план излизат конфликтът с Русия и Украйна, все по-нарастващото влияние на организацията„Ислямска държава”, както и заплахите, идващи от Близкия Изток и Северна Африка.

По тази причина се налага Алиансът да изгради нови оперативни методи, които да му позволят да действа много по-бързо и гъвкаво при възникване на заплахи за общата сигурност. Отговорът е в създаването на нов корпус за бързо реагиране, образуван от най-подготвените военни от държавите членки, който да може да се разгръща във възможно най-кратки срокове на територията на страните от Алианса и извън нея.

Постигането на тези цели, според генерала, е обвързано с необходимостта нациите да се ангажират с инвестиции за нови въоръжениеяи техника, за да направят своите войски съвместими с НАТО и така да могат да допринасят към Алианса.

Ген. Брийдлав призовава да се обновят армиите на страните-членки от Алианса, защото по негови думи силната защита и силният Алианс започват от вкъщи.  Неговият призив е продължение на взетото вече решение на срещата на върха на НАТО в Уелс, проведена през септември 2014 г., когато страните-членки се разбират да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП, както и постигат споразумение за създаването на корпуса за бързо реагиране.

Брийдлав заяви, че няма съмнение за намесата на руски войски в Украйна. Той посочи, че Русия е ползвала както конвенционални войски, така и тайни операции, за да откъсне полуостров Крим от територията на Украйна, а днес продължава със същите действия в източната част на страната.

Запитан дали НАТО разполага с потвърждение за действията на Русия в източната част на Украйна, генералът отговори, че по данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) руски военни конвои продължават да пресичат руско-украинската границата с танкове, друга бронирана техника и артилерия.

На този етап Aлиансът обаче не е в състояние да излезе с оценка каква е числеността на тези войски или какви са техните намерения. Брийдлав изрази своето предположение, че основната им цел е да осигурят продължаването на поддържането на проруските сепаратисти с оръжие и подкрепления, както и задържането на териториите, отвоювани от украинската армия.

Според него обаче най-сериозният проблем остава факта, че границата между Русия и Украйна в момента е абсолютно отворена и позволява приток на сили, пари, подкрепа, доставки, оръжия и т.н.  Той подчерта, че международните граници трябва да се спазват.

В отговор на въпрос от посланика на Украйна у нас, Микола Балтажи, каква би била реакцията на НАТО, ако Русия продължи да действа по начин, който ескалира ситуацията, ген. Брийдлав припомни, че решението на украинската криза трябва да се постигне само и единствено по политически път, а не по военен, като допълни, че част от страните, членки на НАТО вече имат двустранни споразумения за оказване на военна помощ на Киев, но на този етап Aлиансът не се меси пряко в конфликта.

Що се отнася до заплахата от терористичната организация „Ислямска държава“, Брийдлав заяви, че рязкото разрастване на територията, владяна от екстремистите, може да доведе до демографски проблеми в страните по южната граница на НАТО заради бежанската вълна, като освен това са  възможни и бойни действия и терористични актове, извършвани от бойци, свързани с организацията. Той посочи, че алиансът ще продължи да поддържа своето военно присъствие в Турция и Афганистан, което ще позволи продължаването на борбата срещу „Ислямска държава“.

България е силен и верен съюзник в НАТО и ще продължи да бъде такъв през предстоящия период на адаптация и промяна на стратегическите и оперативните методи на северноатлантическия алианс. По негови думи нашата страна е важна част от НАТО и върши много добра работа в Алианса, която е необходимо   да може да продължи да прави и оттук нататък.

В отговор на въпроса дали Русия наистина е военна заплаха за България или това е само извинение да се иска увеличаване на военния бюджет, ген. Брийдлав отговори, че не може да даде конкретен отговор какви са намеренията на Руската федерация и на г-н Путин към България, но, че президентът Путин вече е демонстрирал какви са неговите способности и как взима решение да ги използва.

На особено интересен въпрос за евентуалното бъдещо присъединяване на Грузия към НАТО и разширяването на влиянието на съюза на изток той отговори, че това е изцяло политическо решение, но за него от военна гледна точка Грузия е напълно готова за тази стъпка.

Генералът заяви, че НАТО днес отдава особена значимост и на киберсигурността, нарушенията на която представляват все по-голяма заплаха.

Изготвил: Даниела Янчовичина