Снимка: Pixabay
Почти 30 години след полета на първия американски стратегически бомбардировач остаряващата авиация на Въздушните сили на САЩ е предвидена за преустройство, и то доста скъпо.
За първи път от 70те години насам Пентагонът предвижда подобряване на стратегическата си авиация, създавайки високоприоритетен, супер секретен бомбардировач от ново поколение.
Въздушните сили провеждат конкурса за изпълнител на поръчката между най-мощните фирми в индустрията, като се надяват договор с някоя от тях да се сключи до края на годината, а разработените от фирмата иновации да бъдат включени във въздушния флот до средата на 20те години на века. Сред конкуриращите се за договор са Northrop Grumman, която е разработила настоящия бомбардировач B-2, и Boeing и Lockheed Martin, които си партнират.
Въздушните сили заявиха, че планират съществуващите технологии да се използват, за да се запази цената на далекообхватния ударен бомбардировач (Long Range Strike Bomber) достъпна. От Центъра за стратегическо и бюджетно планиране, независима, безпартийна проучвателна група, обаче предупреждават, че „безперспективни, разработени за момента стратегии за придобиване могат да направят въпроса за „достъпността” спорен, тъй като тя трябва да се оцени и в контекста на възможността за ефективност на мисията спрямо планираната продължителност на живот.”
Наред с многоцелевия изтребител F-35 и танкерът КС-46, LRS-B е един от основните приоритети за модернизация на Въздушните сили.
Ген. Дейвид Дептула, бивш зам.началник на американското въздушно разузнаване, изрази мнение, че е неподходящо LRS-B да се категоризира само като бомбардировач и трябва самолетите да се характеризират според различните мисии, които изпълняват, както е било преди. Новият „далекообхватен стрелец”, както го нарича Дептула, ще има способността да създава самоформиращ се, самовъзстановяващ се „боен облак”, способен да споделя информация с други самолети и да провежда разнообразие от видове операции.
Официални лица от Пентагона, подчертаха необходимостта от разработването на нов далекообхватен ударен бомбардировач, наричайки го важен за националната сигурност и ядрената отбрана. Бившият министърът на отбраната на САЩ, Чък Хейгъл, го нарече „абсолютно необходим за осигуряването на нашите отбранителни възможности.”
И други споделят мнението на Хейгъл, че това подобрение в авиацията е необходимо, за да се отговори на нарастващите външни заплахи. „Китайците, иранците и руснаците … са създали напреднали противовъздушни системи и изтребители с далечен обсег, за да атакуват нашите бази и самолетоносачи,” каза Дептула.
Макар че няма официални данни какви са очакваните способности на LRS-B, има индикатори, че те ще включват способност за избягване на засичанене от радари, възможност за пренасяне на традиционни и ядрени оръжия, евентуална възможност да лети с или без пилот.
Дептула коментира, че LRS-B трябва да има далекообхватни способности, възможност да носи голям полезен товар, да има висока способност за оцеляване и да има адаптивност към развиващите се сензорни и оръжейни технологии.
За 2016г. Въздушните сили искат 17 милиарда долара за финансиране на проучване, развитие, тестове и оценка, като програмата за разработване на LRS-B е най-скъпата оръжейна система в този проект. Поискани са 1,2 милиарда долара за програмата в рамките на предложения от президента Обама бюджет на Пентагона за 2016г., възлизащ на 534 милиарда долара.
Още през 2011г. от Пентагона съобщиха, че възнамеряват да закупят 100 самолета, всеки на стойност 550 млн. долара., което прави общата стойност на покупката 55 милиарда долара.
Според Дептула цената не е от такова значение и тя не трябва да се изчислява за отделния самолет, а да се оцени като съотношение между постиженията на LRS-B системата сравнени с разходите за провеждане на операции със самолети, които са с по-малък обсег и изостанали технологии.
Има спорове, че реалната цена на проекта ще превиши посочените цифри. Отбранителната програма на Пентагона за бъдещи години предвижда, че бюджета за проучване, развитие, тестове и оценка на LRS-B ще се повиши на 3,7 милиарда през 2020, което, според Центъра за стратегическо и бюджетно планиране, ще покачи общата цена за разработка на 24 милиарда долара. Ако до средата на 30те години Въздушните сили закупят 100 самолета, общата цена на проекта ще възлезе на 90 милиарда долара.
Изготвил: Габриела Минчева
Източник: CNN
