„Войната за вода“ в Нилския басейн

0
95

Басейнът на Нил се отличава със сериозни конфликти относно достъпа до водните ресурси на Нил и правата върху тях между единадесетте крайбрежни държави. Споровете навлязоха в нов етап през 2011 г. когато Етиопия обяви изграждането на големия язовир “Етиопско възраждане” (GERD Grand Ethiopian Renaissance Dam).

 

Ключови факти

Местоположение:  Нил тече от южната част на Екватора на север през Североизточна Африка и се влива в Средиземно море.

Дължина: 6 650 километра

Население в региона на река Нил: 400 милиона души

Население зависимо от ежедневно водоснабдяване от реката: 250 милиона души

Държави по поречието на река Нил: Египет, Бурунди, Танзания, Руанда, Демократична република Конго, Кения, Уганда, Судан, Етиопия и Южен Судан.

Недостиг на вода в района на Нил: 10% (4 млн. души)от населението на района на Нил изпитва недостиг на вода 

Прогнози за недостиг на вода: До 2040 г. 35 % от населението на региона на Нил (80 млн. души) ще изпитва недостиг на вода

 

История на конфликта

Въпреки че Нил е най-дългата река на планетата, тя пренася само ограничено количество вода. Демографският и икономическият растеж на региона и необходимостта от изхранване на стотици милиони хора оказват все по-голям натиск върху речния басейн, който се споделя от единадесет държави. През 1999 г., с подкрепата на големи дарителски институции, бе основана Инициативата за басейна на Нил (NBI Nile Basin Initiative), която постигна известни успехи в опитите си да засили сътрудничеството. Въпреки напредъка, сътрудничеството все още е засенчено от фундаментален конфликт между страните в горното течение на реката, които настояват за правото си да разработват своите водни ресурси, което може да окаже значително въздействие върху речните потоци в долното течение на реката, и Египет, който се стреми да запази настоящите потоци в долното течение на реката. Напрежението достигна кулминационна си точка през 2011 г., когато Етиопия обяви изграждането на хидроенергиен язовир с мощност 6000 MW на Синия Нил – основният приток в басейна на Нил (спор за язовира „Велик етиопски ренесанс“).

Тъй като Египет разчита на Нил за повече от 90% от нуждите си от вода, всяка намеса в потока на реката се счита за въпрос на националната сигурност. Египетската хидрохегемония по Нил контрастира с амбицията на етиопския министър-председател Мелес Зенауи да използва реката за засилване на вътрешната и регионалната социално-икономическа еманципация. За Етиопия язовирът заема централно място в Плана за растеж и трансформация, чиято цел е да се постигне годишен ръст на бртутния вътрешен продук (БВП) от 11-15 % в периода 2010-2015 г. благодарение на създаването на мащабни възможности за чуждестранни инвестиции и на петкратното увеличаване на производството на електроенергия от 2000 на 10 000 мегавата. 

На 20 февруари 2022 г., в условията на продължаваща безизходица в преговорите, Етиопия активира турбините на GERD, с което постави началото на производствената фаза на етиопския хидроенергиен язовир. Това решение, прието без никакви консултации с Египет и Судан, е още един израз на трайния превес на едностранния подход над духа на компромиса и преговорите в тази криза. Актуалният спор покрай язовира GERD показва неспособността (или нежеланието) на Египет, Судан и Етиопия да обмислят компромиси за справедливо разпределение на тези трансгранични водни ресурси и опит за сътрудничество, а заедно с това бяха засенчени и усилията за гарантиране на човешката сигурност и на човешкото право на достъп до вода

 

ООН: Ключов участник в конфликта

Организацията на обединените нации (ООН) има значителна роля в международното право в областта на водите и в разрешаването на конфликти между крайбрежните държави на река Нил. През 1997 г. ООН приема Конвенцията за правото на неморските употреби на международните водни течения – международен договор за използването и опазването на всички водни системи, които пресичат международни граници. В нея се призовава държавите по водните течения да се държат справедливо и разумно, включително като вземат предвид социалните и икономическите нужди на държавите по водните течения и съществуващите и потенциалните начини на използване на водните течения. През юни 2010 г. Египет официално изрази пред ООН недоволството си срещу планираното от Етиопия изграждане на язовира „Ренесанс“ на Сини Нил. Вследствие на това официално оплакване Етиопия поиска от Египет да се срещнат, за да обсъдят сътрудничеството. През 2018 г. ООН публикува доклад за качеството на водата в река Нил, в който се посочва, че до 2025 г. се очаква Египет да се бори да изпълни националните изисквания за водоснабдяване. Докладът също така предупреждава, че в момента водоснабдяването на Египет е под прага на ООН за водна бедност и се движи към абсолютен недостиг на вода. Докладът на ООН засили инициативата на Египет да се бори срещу изграждането на язовира „Ренесанс“, тъй като го разглежда като заплаха за националното водоснабдяване.

Днес не можем да кажем, че конфликтът между Етиопия и Египет е в буквалния смисъл война за вода. Засега Кайро не е предприел никакви военни действия срещу Етиопия. Напрежението остава геополитическо, което не изключва възможността за военно разрастване на конфликта. Рискът от възникване на пожар в района на басейна на Нил остава висок. Конфликтите по отношение на реки, чието течение се контролира от държавата, в която те водят началото си, не са рядкост. При подобни напрежения е необходим регионален дипломатически отговор за тяхното намаляване.

Суша, войни, миграция: защо водната криза в Близкия изток не може да ни остави безразлични

Недостигът на вода ще се увеличава с промяната на климата

Ситуацията в басейна на Нил се усложнява допълнително от голямата несигурност по отношение на бъдещата наличност на вода. Подробните климатични прогнози варират в зависимост от сценариите за емисии и използваните модели, но експертите като цяло са съгласни, че регионът на Нил ще претърпи по-нататъшно затопляне, като в северната част на басейна увеличението ще бъде по-голямо, отколкото в южната. При всички случаи по-високите температури ще увеличат нуждите от иригация. Освен това повишаването на морското равнище ще окаже натиск върху селското стопанство в делтата на Нил – житейската кошница на Египет. Поради интензивното напояване екологичните потоци на Нил вече са силно ограничени, което допринася за неговото минерализиране и прави делтата по-уязвима за нахлуване на морска вода с вредни последици за селскостопанската реколта.

От друга страна, промените във валежите са по-трудни за прогнозиране и резултатите от съществуващите проучвания остават противоречиви (вж. Link et al., 2012; Niang et al., 2014). В резултат на по-високите температури и изпарения, общият обем на речния отток в басейна на Нил може да намалее до края на века. Все пак този ефект може да бъде компенсиран от нарастващите количества валежи и охлаждащия ефект на повишената влажност и разширената облачна площ. Макар че бъдещото въздействие на изменението на климата върху басейна на Нил остава несигурно, възможността за по-нататъшно намаляване на потока на Нил в момента е актуална за отношенията между крайбрежните държави.

 

Автор: Албена Томанова

Източници

Вече можете да ни следвате във Вайбър и Телеграм!