Последните дипломатически усилия на Китай, свързани с войната в Украйна, ни предлагат възможност да вникнем във възможната роля на Пекин като медиатор в конфликта.
Пекинските дипломати продължават да бъдат активни на международната сцена, стремейки се да позиционират Китай като световен медиатор. На 28 юли китайският представител по Евразийските въпроси Ли Хуй започна серия от пътувания до Бразилия, Южна Африка и Индонезия относно войната в Украйна.
Подновените опити за „совалкова дипломация“ показват засиления интерес на Пекин към прекратяването на войната между Русия и Украйна.
Ли започна първите си дипломатически пътувания през май миналата година, а през март тази година започна втория си тур. И двата тура включваха пътувания до Русия, Украйна и европейски страни, които подкрепят Киев.
По време на третия си кръг от пътувания през май Ли посети Турция, Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ. Също така е провел дискусии с представители от Бразилия, Индонезия, Южна Африка и Казахстан.
В резултат от посещенията през май бе създаден консенсус, състоящ се от шест точки, който в известна степен е подобрил спорният китайски 12-точков мирен план от февруари 2023 г.
Малко страни биха се противопоставили на новия документ, който съдържа общи принципи за преговори при война като: прилагане на „трите принципа“ на деескалация, с фокус върху диалога и медиацията като решение; увеличаване и подобряване на хуманитарната помощ на терен; противопоставяне срещу употребата на ядрени, биологични и химически оръжия, както и срещу атакуването на атомни електроцентрали; засилване на взаимното сътрудничество по отношение на проблеми, свързани със световните вериги за доставки.
Консенсусът беше допълнително формализиран след като Селсо Аморим, съветникът на бразилския президент (и бивш бразилски външен министър по време на първия мандат на президента Лула да Силва – бел. ред.), и министърът на външните работи на Китай – Ван И се срещнаха в Пекин на 23 май. По време на срещата двамата подчертаха, като втора точка, че те „подкрепят международна конференция, проведена в приет и от двете страни момент, с равното участие на всички страни, както и честна дискусия относно всички мирни планове“.
Двамата останаха по-малко конкретни относно естеството на тези преговори и дали ще бъдат предварително изпълнени определени условия, за да могат те да се състоят.
Съгласието за провеждане на конференция за мир дойде само три седмици преди мирната среща на върха в Швейцария през месец юни. Пекин е обсъждал с Швейцария конференцията, но в крайна сметка не присъства на нея, защото Русия не получи покана. На нея присъстваха 92 страни, включително 60 държавни глави и правителства, но срещата се оказа неползотворна.
„Совалковата дипломация“, водена от китайските дипломати през последните 14 месеца, включи и двустранни срещи на министерско ниво. На 12 юли Ван И се срещна с украинския външен министър Дмитро Кулеба в Гуанджоу. На срещата са обсъдили „търсенето на начини за спиране на руската агресия и евентуалната роля на Китай за постигането на продължителен мир“, по информация от външното министерство на Украйна.
Ден по-късно, Ван И е разговарял и с руския външен министър Сергей Лавров по време на срещата на страните от АСЕАН в Лаос. Не е изненадващо, че Лавров е „приел инициативите на Пекин за насърчаване на подходи, които вземат под внимание интересите на всички страни и търсене на решение за причините в основата на този конфликт“. Той обаче не е споменал ролята, която Русия, като агресор, би изиграла в прекратяването на войната. Също така, не е споменал и някакви териториални отстъпки, които Русия би направила.
Китайските ускорени дипломатически дейности, свързани с войната в Украйна, ни предлагат три прозрения за евентуалната бъдеща роля на Пекин като медиатор.
Първо, дипломатическите усилия по отношение на войната в Украйна са станали по-интензивни. На Пекин му отне една година след началото ѝ, за да започне първите дипломатически стъпки, но от март месец тази година, в продължение на четири месеца, Китай проведе три дипломатически тура.
Второ, Пекин разшири своята дипломация от първоначалния си фокус над Русия, Украйна и Европа, към страни, които нямат пряк интерес от определен изход от войната.
И накрая, Пекин се опитва да изгради имидж на глобален актьор по сигурността и мирен медиатор. Един пример за това е скорошното домакинство на Китай на 14-те палестински фракции, включително „Фатах“ и „Хамас“, което доведе до подписването на „Пекинската декларация за обединение“ на 23 юли.
Тази „дипломатическа совалка“ на Пекин показва нарастващото настояване за прекратяване на войната, но и поставя въпроса защо тези усилия се засилиха след втората годишнина от руската инвазията в Украйна. Редица причини биха могли да отговорят на този въпрос: позиционирането на Китай като глобален актьор по сигурността, разсейването на Съединените щати с вътрешната им политика, усиленото партньорство между Китай и Русия и искането на европейските страни за справяне с войната.
Посещението на Кулеба в Гуанджоу илюстрира разбирането на Украйна за това, че Китай ще изиграе роля в развръзката на войната, но Киев не е убеден, че Китай желае или би бил способен да постигне надеждно мирно споразумение. С включването на страни извън Европа най-вероятно Пекин изпраща сигнал към света, че Западът е все повече изолиран в подхода си към войната и Русия трябва да има място на масата на преговорите.
Въпреки това, политиците в Пекин все повече се притесняват за потенциалните последици от войната в Украйна, и евентуалната ѝ ескалация, и какво би означавало това за Китай и региона. Вместо да чака встъпването на длъжност на новия американски президент през януари, Китай реши да действа сам.
Превод: Борислава Георгиева
