Строителната индустрия днес е на кръстопът между икономически растеж и екологична криза. Тя допринася за около 40% от глобалните емисии на парникови газове, което я прави ключов фактор в усилията за смекчаване на климатичните промени. В световен мащаб строителството бързо се разраства, като застрашава околната среда с още по-голяма сила. До 2060 г. се очаква двойно увеличение на сградната площ, което ще доведе до още по-сериозни екологични рискове.
Глобалната зависимост от енергоемки материали като бетон и стомана е основна причина за нарастващите вредни емисии. Бетонът, който се използва масово в строителството, генерира около 7% от глобалните емисии на въглероден диоксид, надминавайки дори авиацията. Всяка година се произвеждат милиарди тонове бетон, а производството му включва енергоемки процеси, които изчерпват природните ресурси и замърсяват въздуха. Производството на стомана също отделя значителни количества въглероден диоксид и други токсични вещества, които допринасят за глобалното замърсяване и здравословни проблеми.
Европейският съюз постави амбициозни цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г., но за да се осъществи това, е необходимо да се преосмисли използването на строителни материали. Изборът на екологични материали с нисък или отрицателен въглероден отпечатък може да играе ключова роля в намаляването на емисиите. Такива материали не само намаляват замърсяването, но и абсорбират повече въглеродни емисии, отколкото отделят по време на производството си.
Например, дървесината като строителен материал има уникалната способност да абсорбира въглероден диоксид от атмосферата и да го съхранява в продължение на години. Възобновяеми ресурси като дървесина и коноп могат да заменят енергоемките материали като бетон и стомана, като същевременно предоставят устойчиви решения за бъдещето. Един конкретен пример показва, че замяната на стоманобетонна конструкция с дървесна намалява въглеродния отпечатък на сграда наполовина, като същевременно запазва структурната й здравина.
В световен мащаб сградният сектор е отговорен за около 10% от глобалните въглеродни емисии, а в България този дял е значително по-висок на глава от населението. Въпреки че основният източник на въглероден диоксид в страната е енергийният сектор, строителството също допринася значително за замърсяването на въздуха и влошаването на качеството на живота.
Друг аспект на строителната индустрия, който е често пренебрегван, е огромното количество вода, необходимо за производството на материали като бетон и стомана. Строителството консумира около 30% от глобалните залежи на питейна вода, като допълнително изтощава водните ресурси на планетата. В сравнение с тези енергоемки материали, дървесината почти не консумира вода по време на производството си, което я прави много по-устойчив избор.
В заключение, глобалните климатични промени изискват радикална трансформация в строителната индустрия. Зависимостта от фосилни горива и конвенционални строителни материали води до сериозни екологични и социални проблеми, включително замърсяване на въздуха, водните ресурси и здравето на хората. Необходимо е преосмисляне на строителните практики и преминаване към използването на екологични, естествени материали с нисък или отрицателен въглероден отпечатък. Тази промяна не само ще намали вредните емисии, но и ще допринесе за по-здравословна и устойчива околна среда за бъдещите поколения.
По статията работи: Елеонора Коларова
