В четвъртък, 6 юни, 25 държавни глави, крале и кралици, представители на съюзнически и вражески държави се присъединяват към френския президент Еманюел Макрон на международната церемония в памет на над 150 000 войници, които се приземяват на плажовете на Нормандия на 6 юни 1944 г., преди точно 80 години. Сред присъстващите са президентът на САЩ Джо Байдън, канцлерът на Германия Олаф Шолц, министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо, президентът на Украйна Володимир Зеленски и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Отбелязването на Десанта в Нормандия започна в сряда, когато стотици британски, белгийски, канадски и американски военни парашутисти скочиха от самолети в Нормандия.
Крал Чарлз, кралица Камила, принц Уилям и министър-председателят Риши Сунак присъстваха на събитие в Портсмут, на което се срещнаха с ветерани от Втората световна война и отбелязаха тяхната храброст преди 80 години.
„Наш дълг е да гарантираме, че ние и бъдещите поколения няма да забравим тяхната служба и тяхната саможертва при замяната на тиранията със свобода“, заяви кралят в речта си.
От другата страна на Ламанша френският президент Еманюел Макрон присъства на събития в Бретон и Нормандия, където отдаде почит на ветераните, сражавали се на 6 юни 1944 г., и на загиналите. Американският президент, Джо Байдън, ще се присъедини към 25 държавни глави, които ще присъстват. Руският президент Владимир Путин не е поканен. По време на престоя си във Франция Байдън ще говори „за значението на защитата на свободата и демокрацията“ и ще обсъди „широк кръг от глобални предизвикателства“.
Възпоменанията за Десанта в Нормандия са ключово политическо и дипломатическо събитие за много от световните лидери, но 6 юни не винаги е бил отбелязван с такова внимание.
Дипломацията на честването на Десанта в Нормандия
На 6 юни 1945 г. само няколкостотин души отбелязват първата годишнина от операция „Овърлорд“ – кодовото име на битката за Нормандия. Втората световна война в Тихия океан все още не е приключила, така че церемонията е ограничена до делегация, включваща посланиците на Съединените щати, Обединеното кралство и Канада, както и френските министри на отбраната, флота и военновъздушните сили, които се срещат в град Ароманш. През следващите години, когато Нормандия се възстановява от войната, възпоменателните церемонии са почти изцяло военни и предимно френски.
За 10-ата годишнина от Десанта церемониите придобиват по-официален тон. Френският президент Рене Коти, родом от Хавър, посещава за два дни департаментите Калвадос и Манш. На плажа Юта той присъства на парада на съюзническите войски и открива Музея на Десанта в Нормандия – първият такъв музей.
Десет години по-късно, през 1964 г., честванията за първи път са излъчени на живо по телевизията. Френският президент Шарл дьо Гол обаче отсъства.
„Той отказа да отбележи 6 юни, имайки предвид начина, по който е бил третиран по време на десанта. Той не е участвал в обсъжданията или в изпълнението на плана“, обяснява историкът Дени Пешански.
Дьо Гол предпочита да присъства на честванията на 15 август 1964 г., посветени на десанта на войските по средиземноморското крайбрежие в Южна Франция, и да изтъкне ролята на френските части, особено на базираните във Френска Северна Африка, в Освобождението на Франция.
Истинският прелом за честването на Десанта в Нормандия и неговото значение в световната политика настъпва през 1984 г. За първи път френският президент Франсоа Митеран кани шестима държавни глави, включително президента на САЩ Роналд Рейгън и английската кралица, на международна церемония на плажа, наречен по време на операцията с кодово име „Юта“, на която присъстват хиляди ветерани.
През 1994 г., в края на втория си мандат, Митеран отново председателства международна церемония по случай 50-тата годишнина, на която присъстват множество държавни глави. Пет години след падането на Берлинската стена и последвалото обединение на Германия геополитическият контекст е напълно различен. Студената война е приключила. За първи път е поканен президентът на Полша, Лех Валенса.
През 2004 г. идва ред на Русия и Германия да участват във възпоменанията. Руският президент Владимир Путин присъства на Голд Бийч, както и германският канцлер Герхард Шрьодер.
„Европа научи урока си и ние, германците, няма да се отървем от него“, заявява Шрьодер, а френският президент Жак Ширак му отговаря: „Французите ви приемат повече от всякога като приятел. Те ви приемат като братя“.
През 2004 г. се променя и характерът на церемониите по случай Десанта. Чрез използването на възстановки те се превръщат в телевизионно зрелище.
В рамките на 70-ата годишнина е припомнено влиянието на операцията върху местните общности, а президентът Франсоа Оланд най-накрая отдава национална почит на 20 000 цивилни жертви на битката за Нормандия. Но отбелязването през 2014 г. има и голям международен характер, като на плажа „Меч“ присъстват 24 държавни глави, ръководители на правителства и монарси.
Напрежението между Запада и Русия във връзка с Украйна е основната грижа на лидерите по време на тези чествания. Оланд, след консултация с германския канцлер Ангела Меркел, решава да покани руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко, за да се опитат да сложат край на конфликта, предизвикан от анексирането на Крим. Полуофициалната среща между представители на Германия, Русия, Украйна и Франция, проведена в деня на честванията на 6 юни, стана известна като „нормандския формат“.
Тази година руският президент е обявен за персона нон грата. Париж отхвърля каквото и да е руско представителство на честванията. На плажовете на Нормандия Западът ще се опита да изглежда по-единен от всякога в лицето на Русия. Празненствата се превръщат в изключително политическо събитие, което събира световните лидери на едно място в опит да помнят историята. Въпреки това тези събития се превръщат и в разединяващи спрямо отношенията Изток-Запад.
Последните ветерани
Въпреки дипломатическото значение на световно ниво, празненствата в Нормандия се случват, за да отдадат почит на ветераните, жертвите и цивилните във военната операция. Тази 80-годишнина ще отбележи и нова повратна точка, като вероятно ще бъде последната десетгодишнина, на която ще присъстват ветерани и преки свидетели.
Около 200 ветерани, повечето от които американски или британски, ще участват в церемониите през целия ден на брулените от вятъра плажове, които все още носят белезите от боевете – най-голелият десант в историята, в който загиват хиляди съюзнически войници.
Джефри Уийвинг от Хоршам, Западен Съсекс, е 20-годишен моряк от канадската армия при десанта на плажа Джуно в Нормандия. „Рампата се спусна и всички се втурнаха по пясъка“, казва той. „Видях как ги застреляха. Видях как падат във водата. Имаше кръв във водата“.
„За други, десантният кораб беше спуснал рампата твърде рано, но беше твърде дълбоко, така че много от тези хора загинаха. Водата беше пълна с тела”.
Чарлз Норман Шей е един от 500-те американски индианци, които слизат на брега на плажовете на Нормандия на 6 юни 1944 г. Той е едва 20-годишен и е израснал в индиански резерват в американския щат Мейн. Днес бившият военен медик се е установил за постоянно в областта Калвадос в Нормандия, на няколко километра от мястото, където се е състоял „най-важният ден в живота му“.
„За първи път се върнах на плажовете през 2007 г., а след това придобих навика да посещавам възпоменателните церемонии всяка година“, казва той с усмивка.
По време на честванията преди повече от 10 години Мари-Паскал Легран за първи път предлага на Шей да отседне в просторния си дом в Нормандия и след това продължава да го прави всяка година. 62-годишната Легран, която е родом от региона, посреща американски ветерани повече от 30 години по време на ежегодните чествания.
Въпреки това дълго време идването в Нормандия е било „болезнено“, признава Шей. „Много от моите приятели загинаха на тези плажове. Аз още съм тук, но все още ме боли, когато си помисля за всички онези, които загинаха“.
„Обадиха ни се много рано сутринта, около 1 или 2 часа, да се приготвим да напуснем кораба и да се присъединим към десантните кораби“, обяснява той. „Пристигнахме на плажа Омаха около 5 часа сутринта. Морето беше доста спокойно“.
„Но когато скочихме във водата, много от войниците бяха тежко натоварени с картечници, минохвъргачки и боеприпаси. Видях как много от тях се удавиха. Те не можеха да плуват и нямаше как да ги спасим“, продължава той. С по-лекото си медицинско оборудване той успява да си проправи път до плажа.
След това Шей се съсредоточава върху работата си, като се грижи за ранените. „Не знам колко часа съм прекарал на плажа. Имаше толкова много ранени, толкова много хора, за които трябваше да се грижа. Не знам на колко от тях съм помогнал“.
Щурмът на плажа Омаха е най-кръвопролитната бойна зона от Десанта в Нормандия – 1000 убити и 2000 ранени или изчезнали от 34 250 мъже, които десантират.
„Опитах се да забравя, но не мога“, казва ветеранът от Кралския флот Рон Хендри. „Живях 80 години от този ден, приятелите ми останаха под земята“.
В момент, когато на границите на Европа бушува война в Украйна, милиони са принудени да бягат от войни и вътрешни конфликти в Палестина, Судан и Конго, тазгодишното честване на този повратен момент от Втората световна война има особен отзвук. Годишнината се отбелязва в година на много избори, включително за Европейски и български парламент тази седмица и президентски в САЩ през ноември. Лидерите трябва да направят паралели с Втората световна война и да видят опасностите от надигането на крайната десница.
Автор: Мартина Димитрова
