Една година от бежанския лагер Заатри

0
623

51f66df26

Преди една година, на 29 юли, 53 – годишният сирийски бежанец, наречен Исак, пресича границата на Сирия с Йордания. Той е последван от около 450 бежанци тази нощ. Тези изтощени, уплашени хора стават първите жители на чисто новия бежански лагер Заатри (Za’atri), намиращ се в Йордания.

 Една година по – късно Заатри е дом за около 120 000 души, повечето, от които са жени и деца, превръщайки го във втория по големина бежански лагер след Дадааб (Dadaab ) в Кения. Първоначално е бил разглеждан като временна спирка. Исак си спомня, че е мислел, че само след месец ще бъде отново в Сирия.

 Създаването на лагера и неговото разширяване е  голямо предизвикателство. Равнява се на изграждането на град с размера на Кеймбридж в Англия или Фарго в САЩ за една година. Първоначално,  е нямало настилка по пътищата, нито електричество. Днес това е едно от най – населените места в Йордания. Повече от 270 йордански учители работят в училищата в лагера,придружавани от 90 сирийски помощници. Всеки ден в Заатри се раждат десет деца.

 Повечето сирийски бежанци работят заедно с Агенцията на ООН за бежанците  и нейните партньори и  правят всичко възможно, за да подпомогнат лагера. Тъй конфликтът в Сирия не показва знаци за подобряване, някои от бежанците са започнали свой собствен бизнес. Други от тях са построили малки фонтани, които да им напомнят за земята, която са оставили. Един бежанец е създал малка градинка, засята с фасул, царевица и домати. Обяснява, че отново желае да вижда зеленина. Преди това е работел като продавач на зеленчуци в Сирия. Напуснал е родината си преди шест месеца. Зеленината му напомня за дома.

 Луксът на безапосността не е загубен за новопристигналите като 34 – годишната Фатима, която е регистрирана като бежанец преди по – малко от 24 часа.Тя и нейните седем деца напускат дома си след като тяхното село е обстрелвано. Те вървят от селище към селище и на всяка спирка срещат само огъня на войната.Местят се до пустинните области на Сирия, където се осланят на милосърдието на местните жители за храна и вода,преди да пресекат границата и да дойдат в лагера Заатри. Фатима разказва, че просто живеят благодарение на Божията милост.

Източник

Източник на снимка

NO COMMENTS