Първата среща на Европейската политическа общност събра лидери от целия континент на 6 октомври 2022 г. в комплекса на Пражкия замък, с цел да се насърчи политическият диалог и сътрудничеството за решаване на въпроси от общ интерес, както и да подобри сигурността, стабилността и просперитета на европейския континентза.
КАКВА Е ИДЕЯТА ЗАД ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБЩНОСТ?
Новата паневропейска групировка беше инициатива на френския президент Еманюел Макрон по време на председателството му в Съвета на Европейския съюз. Той вижда този международен форум като възможност за структуриране на диалог на равна основа между членовете на ЕС и нечленките по въпроси, пред които са изправени всички.
КАКВИ ЦЕЛИ ИМА ЕПО?
Основна цел на Макрон е да прегърне страните кандидатки за ЕС, които губят търпение в очакване на членство в блока, и по този начин да противодейства на опитите на Русия и Китай да получат влияние в южните и източните покрайнини на континента. Макрон се тревожи, че дългият път към изпълнение на критериите за членство в ЕС може да обезсърчи нациите от Западните Балкани, като насърчи популистите и евроскептицизма. Французите също смятат, че е важно да има форум за обсъждане на сигурността с Великобритания, другата голяма военна сила в Европа, или енергетиката с Норвегия, която в момента помага на Европа да се откаже от руския газ.
С КАКЪВ СКЕПТИЦИЗЪМ СЕ СБЛЪСКВА ИДЕЯТА ЗА ЕПО?
Предложението на Макрон първоначално беше прието с подозрение от източноевропейските страни и по-специално от Украйна, които предположиха, че това е трик на Франция, която дълго време не желаеше да приеме повече страни в ЕС. Френският президент подчерта, че ЕПО не трябва да бъде алтернатива на присъединяването, а по-скоро да позволява по-задълбочено сътрудничество с демократичните страни от целия континент.
В своята реч „Бъдещето на Европа“ от Прага канцлерът Олаф Шолц описа бъдещ ЕС от 36 държави-членки, но не без предварителна реформа както на институциите, така и на правилото за единодушие.
Той изведе двете основни европейски безизходици, а именно разширяването (Западните Балкани, последвани от Украйна-Молдова) и преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство. И разширяването, и институционалната реформа изискват единодушие, което възпира вземането на решения. Предвид тези две ключови европейски задънени точки – задълбочаване и разширяване – ЕПО представлява изход.
Друго опасение, което различни дипломати изразиха, е относно големият брой държави, включени в групата – “Има твърде много страни с твърде много интереси… Как да имате Сърбия и да говорите за Русия? Как да имате Турция и Гърция/Кипър заедно? Как да имате Армения и Азербайджан на една маса?“.
Преди срещата на върха в Прага някои европейски дипломати припомниха друга френска инициатива, подета преди повече от десетилетие от тогавашния президент Никола Саркози, която потъна в забрава. „Подобно на Средиземноморския съюз, това ще бъде голям френски проект без голям успех и реално въздействие“, каза балтийски дипломат.
КАКВИ ВЪПРОСИ ЩЕ РАЗГЛЕЖДА СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА ЕПО?
Среща в Пражкия замък започна с дискусии на кръгла маса за заплахите за мира и сигурността и за кризите, пред които е изправена Европа, свързани с енергетиката, климата, икономиката и имиграцията. След това лидерите се събераха на вечеря, за да прегледат своите заключения.
По време на първата среща на върха беше договорена мисия , ръководена от Европейския съюз , да бъде разположена от арменската страна на границата с Азербайджан за период от два месеца за наблюдение след граничната криза между Армения и Азербайджан .
Лиз Тръс, Макрон и холандският премиер Марк Рюте проведоха разговори за миграцията, тъй като Обединеното кралство търси допълнителна помощ за предотвратяване на мигрантите да достигнат бреговете му без разрешение.
Друг френски дипломат каза, че някои конкретни инициативи могат да възникнат от форума, включително университетско сътрудничество след излизането на Великобритания от програмата за обмен Еразъм или дори безплатни телефонни такси за роуминг в страните членки.
ЩЕ ИМА ЛИ РЕДОВНИ ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПО?
Предвижда се всяка година да се провеждат две срещи на върха, редуващи се между страните от ЕС и страните извън ЕС. На 29 септември 2022 г. Обединеното кралство обяви, че ще присъства на срещата, и предложи да бъде домакин на следваща среща. Молдова ще проведе следващата среща и темите, по които лидерите се съгласиха да работят, включват защитата на „ключови съоръжения“ като тръбопроводи, подводни кабели и сателити.
ПОЗИЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО?
В центъра на вниманието в Прага беше британският премиер Лиз Тръс, която – под натиск у дома след само няколко седмици на поста – се присъедини към сцената с лидерите на ЕС.
Решението й да присъства остави някои надежди за рестартиране на отношенията между Брюксел и Лондон, надграждайки по-топъл тон през последните седмици в противопоставянето между двете страни относно търговските споразумения за Северна Ирландия след Брекзит.
Тръс, който по-рано тази година, докато се бореше за министър-председател, заяви, че журито не знае дали Макрон е приятел или враг, каза пред репортери в Прага, че френският президент наистина е приятел на Великобритания.
„Лидерите напускат тази среща на върха с по-голяма колективна решимост да се противопоставят на руската агресия. Това, което видяхме в Прага, е силна демонстрация на солидарност с Украйна и за принципите на свободата и демокрацията“, каза премиерът на Обединеното кралство Лиз Тръс.
КАКЪЕ МЕЖДУНАРОДЕН ОТЗВУК ИМАШЕ СРЕЩАТА?
„Много ясно показахме единството на 44 европейски лидери в осъждането на руската агресия и изразяването на подкрепа за Украйна“, каза Макрон на пресконференция след срещата на върха.
Полският премиер Матеуш Моравецки каза: „Тази среща на върха потвърждава, че Русия е в пълна изолация не само от страните от ЕС, но и от други, включително граничещите с Русия. Всички те осъждат агресията на Русия“.
Украинският президент Володимир Зеленски, обръщайки се към срещата чрез видеовръзка, призова лидерите да превърнат новата политическа общност в „европейска общност на мира“.
Белгийският политик Александър Де Кроо каза, че „ако погледнете само присъствието тук, виждате значението. Целият европейски континент е тук, с изключение на две държави: Беларус и Русия. Така че това показва колко изолирани са тези две страни”.
Турският президент Тайип Ердоган каза, че срещата на върха е „много навременна инициатива“ за обсъждане на проблемите на европейския континент и намиране на общи решения, но предупреди, че ЕПС не трябва да се превръща в алтернатива за страни, които се надяват да се присъединят към ЕС.
Автор: Петрослава Братанова
Източници:ТУК