Франция 1 – Германия 0

0
105

Макрон спечели първия етап в битката за енергийната политика, но Германия може да отвърне на удара като по-сериозен военен разпоредител.

Емануел Макрон изигра Олаф Шолц. Този път.
От първия сигнал на срещата на върха на европейските лидери по време на Европейския съвет миналия месец, френският президент постави германския канцлер в защитна позиция.

Пристигайки на срещата на върха на ЕС, Макрон каза пред репортери, че Берлин е „изолиран“ в противопоставянето си на временното ограничение на цената на газа – което Франция предпочита като начин за овладяване на ширещата се енергийна криза в ЕС. Със сигурност тези изолирани германци отстъпиха тази нощ.

За да втрие сол в раната, Макрон също използва срещата на върха в Брюксел като сцена, за да убие ефективно надеждите на Германия за изграждането на така наречения тръбопровод Мидкат, чрез който Берлин се надяваше да достави повече газ от Северна Африка в сърцето на Европа през Испания и Франция. Макрон изпреварващо обяви изграждането на друг енергиен проект, който ще отнеме много повече време, отколкото се иска на Германия.

На фона на повишеното напрежение между Париж и Берлин по ключови политически теми като енергетиката и отбраната, двете страни отмениха ключово съвместно заседание на кабинета, което беше планирано във Фонтенбло, южно от Париж. Германците бяха тези, които бяха принудени да се извинят за отлагането на срещата, защото министрите искаха да бъдат с децата си по време на училищните ваканции. Доста лошо представяне във време на бушуващата война в Европа и излизащите извън контрол сметки.

В края на Съвета, Шолц отвърна смело на сблъсъка. Той отрече да се е чувствал изолиран и настоя, че преговорите са били „много добри“, но също така призна трудностите между двете най-големи сили на ЕС – нещо, което винаги създава проблеми за функционирането на 27-членния блок.

„Има въпроси, по които имаме общи виждания и придвижваме нещата напред, за да подсилим стратегически нашето позициониране“, каза Шолц. „Но също така има и въпроси, които трябва да обсъдим.“

Политика по тръбопровода

Преди няколко седмици именно френският президент изглеждаше изолиран, когато Шолц се обедини с министър-председателите на Испания и Португалия, за да призоват за изграждането на тръбопровода Мидкат, свързващ Иберийския полуостров със Северна Европа, който да доставя алжирски газ като алтернатива на руския.

Но до следващата сутринта нещата бяха други. Франция, Испания и Португалия обявиха с големи фанфари, че са постигнали споразумение да се откажат от предложението на Мидкат в полза на „зелен енергиен коридор“, свързващ Барселона с Марсилия, чрез подводен тръбопровод, наречен БарМар.
На фона на многото поздравления, Макрон написа в Туитър, че проектът е „европейско единство в действие“, докато испанският премиер Педро Санчес приветства „добрите новини“.

На теория всеки получава това, което иска. Испанците и португалците получават по-добри енергийни връзки с останалата част от ЕС, а Германия получава своя тръбопровод. Но проблемът е във времето. Германия иска нещо бързо, което можеше да заработи след осем или девет месеца, докато е ясно, че проектът БарМар все още е в начален стадий. Трябва да се създадат проучвателни групи и да се извършат проучвания за осъществимост.

Екологичните групи вече предупреждават, че би било „отклонение“ да се изгради подводен тръбопровод в защитените морски зони.
Едно съобщение прозвуча силно и ясно: предложението за Мидкат е оставено да престои.

Франция също така желаеше проектът за тръбопровод не само да пренасочи зависимостта на ЕС от въглеводороди към друг източник, но и да създаде канал за чиста енергия. Голямата идея са слънчевите ферми на Иберийския полуостров да могат да произвеждат чист водород — използван като енергиен източник на бъдещето — за износ.

„Или Германия проявява истински интерес към водорода, или не“, каза френски дипломат.

Франция спечели този мач, но реваншът беше планиран за идната седмица. Шолц пътува до Париж, за да се срещне с колегата си на 26-ти октомври.

Макрон, тактикът, който обича да набира политически точки, не може да гарантира победа на реванша срещу резервирания си колега.

Когато разговорът отново се обърне към отбраната, Париж е този, който може да се окаже на заден план, особено в очите на САЩ, които призовават европейците да се активизират пред лицето на заплахата – Русия. В крайна сметка Франция вероятно ще догонва Берлин, тъй като Германия започва сериозно да увеличава разходите си за отбрана.

Редовният военен бюджет на Германия от 50 милиарда евро годишно ще бъде увеличен със специален фонд от 100 милиарда евро за въоръжения и превишава бюджета за отбрана на Франция от 44 милиарда евро за следващата година.

Нещо повече, Шолц най-накрая се ангажира Германия да спазва целта на НАТО да изразходва най-малко 2% от БВП за отбрана, което означава, че в по-дългосрочен план – с прогнозите за по-нататъшен растеж на германската икономика – бюджетът за отбрана ще нарасне до 75 милиарда евро годишно или дори 80 милиарда евро.
Германия също така значително изпреварва Франция с приноса си във войната в Украйна.

Така че европейската политика вероятно ще бъде като футбола. Както каза английският нападател Гари Линекер: Двадесет и двама мъже гонят топка в продължение на 90 минути и накрая германците печелят.

Превод: Моника Мишева

Източник: Politico