От времето на Маргарет Тачър, торите изграждат имиджа на общността на индийците като малцинство за пример. Тактиката им се отплаща.
С въвеждането на точковата имиграционна система, „най-индийският кабинет“ в британската история осъществи една своя дългогодишна мечта. Според мнозина, с това действие най-накрая е била очертана границата на „политиката на представителството“- бившият министър на вътрешните работи- Прити Пател, и други трима британски индиийци, назначени в кабинета на Джонсън, са затвърдили расизма на торите. Трябва да се отбележи една по-интересна история, която проследява как съвременната Консервативна партия приема индийците във Великобритания, история, която се заражда в Найроби, Източен Хароу и окупирания Кашмир, пише британският вестник „Гардиън“.
Индийската миграция към Великобритания започва на две вълни. Първата е през 40-те и 50-те години, когато мигрантите са набирани директно от Индия от няколко последователни правителства, за да се запълни липсата на работна ръка след Втората световна война. Те се заселват основно във вътрешността на страната и в северозападната част на Англия, като работят в металургията и в текстилната промишленост. Тези емигранти повлияват на създаването на антирасистки и профсъюзни движения във Великобритания през 50-те и 60-те години. Вземайки за пример борбите срещу колониализма в тяхната родна страна, те обединяват своите общности във Великобритания. И до ден днешен те са от работническата класа и гласуват за лейбъристите.
Втората вълна от индийски мигранти във Великобритания са така наречените „двойни мигранти“, които идват от Източна Африка през 60-те и 70-те години. Те са изгонени или накарани да напуснат от новите независими режими в Уганда, Кения и Танзания. Сeмействата на новия британски министър-председател-Риши Сунак, на бившия министър на вътрешните работи Прити Пател и бившия главен прокурор и настоящ министър на вътрешните работи – Суела Брейвърман, са все представители на тази втора група мигранти.
Но как и защо техните потомци са станали толкова изявени сред първите редици на торите? Отговорът се изяснява още през 1895 г., със създаването на Източноафриканския протекторат. Британските управници са предвиждали протекторатът, който е заемал същата територия като сегашна Кения, да бъде „Америка на индуизма“ – проект за колониално заселване на територията, управляван от индийци, от името на Великобритания.
В началото на 20-ти век хиляди индийци (най-вече гоани, гуджарати и пенджаби) били пратени в Източна Африка, за да служат като представители на цивилизацията в колониите. От тях се изисквало да работят в администрацията, полицията и армията на колонията, за да поддържат реда сред местното население. В същото време, повече от 30 000 работници били докарани от Индия, за да строят железопътната линия- Кения-Уганда.
След построяването на линията много от работниците избрали да останат в протектората. Скоро след това към тях се присъединили много други индийски поданици, които се придвижвали свободно в протектората, в търсене на икономически успех. Индийците, които заемали ролята на втора управляваща класа в Източна Африка, се радвали на успех в бизнеса, финансите и професиите от колониалния период и си спечелили важна роля в икономиката. Когато Кения извоювала своята независимост през 1963 г., индийците, които били по-малко от 3% от населението на страната, притежавали повече от две трети от частните неземеделски активи в нея.
Когато тази група индийци пристигнала във Великобритания, тя пренесла там своето натрупано богатство (но и враждебността си към чернокожите африканци). Други имали предимството, че знаели английски език. Тези предимства гарантирали икономическия успех на дошлите от Източна Африка индийци, особено в търговията на дребно, като част от „предприемаческата икономика“ на Маргарет Тачър, с която скоро станали известни. Майката на Риши Сунак, която е фармацевт и родителите на Прити Пател, собственици на магазини за вестници и списания, са типични представители на това поколение.
Ръководителите на Консервативната партия по това време считала тази част от населението за потенциални гласоподаватели. От 1980 г. торите започнали да ухажват една изобретена „индийска общност“, съставена главно от индийци от Източна Африка, населяващи районите около Лондон. Успешните индийци във Великобритания били давани за пример за това какво може да бъде постигнато, благодарение на свободния пазар на правителството на консерваторите. През 1988 г. Тачър приветствала новия върховен комисар на Индия във Великобритания, със следните думи: „Находчивото индийско общество е добре дошло тук във Великобритания. Вие донесохте семейните ценности, трудолюбието, решителността да се борите за по-добър живот… вие показвате изключителни умения за предприемачество и инициативност, които носят предимства не само за вас и вашите семейства, но за индийската общност и цялата нация.“
Ако погледнем напред в 2010 г., ще видим, че консерваторите вече държат 30% от индийския вот. След 30 години тачъристка идеология, британските индийци са етническото малцинство, което подкрепя най-много консервативната партия, след еврейската общност. След десетилетие на плавен напредък, процентът на подкрепящите се увеличава до 40% през 2017 г. На изборите през 2019 г., когато консерваторите се стремят да привлекат на своя страна бели избиратели, чрез расистко всяване на паника, подкрепата в избирателните райони, с преобладаващо индийско население, се увеличава значително. Във всяко отношение, това включва членове и на двете групи от индийски емигранти. В този момент британските индийци съставляват 15% от кабинета на торите.
Торите успяват да спечелят съмишленици извън общността на „двойните мигранти“, благодарение на своята обща кауза – ислямофобията. Подкрепени от правителството на Индия и крайнодясната партия „Бхаратия Джаната“, консерваторите се възползват от засилването на хиндуисткия национализъм в британската индийска общност, за да противопоставят хиндуистките, сикхиските, джайнистките и мюсюлманските общности една срещу друга.
Ясен пример за това е една от предизоборните кампании на Консервативната партия в Източен Хароу, маргинален избирателен район, в който около 25% от избирателите са от индийски произход. Депутатът от консервативната партия в този избирателен район, Боб Блекман, който тогава е с профилна снимка в Twitter с министър-преседателя на Индия- Нарендра Моди, смята за уместно да ретуйтне стара публикация на крайнодесния коментатор Стивън Яксли-Ленън (известен още като Томи Робинсън) от 2017 г., в която се изтъква насилието на мюсюлманите над индусите. Тогава той се извинява, че е направил това по погрешка, но заедно с други членове на неговата партия продължава да окуражава изобразяването на Лейбъристката партия като антихиндуистка и промюсюлманска, цитирайки като доказателство подкрепата на лейбъристите за борбата за самоопределение в област Кашмир. На изборите през 2019 г. мнозинството му се увеличава с повече от 6000 гласа и той полага клетва в парламента, с Бхагавад Гита в ръка.
Седемдесет години след освобождаването на Индия от колониално управление, старата тактика „разделяй и владей“ все още влияе на индийците в метрополията. Преодоляването на това не е невъзможно. Лекотата, с която индийците във Великобритания са се озовали в тази ситуация, е повод за притеснение. Това че последното налагане на по-строг наказателeн граничен режим във Великобритания може да бъде изготвено и одобрено от синовете и дъщерите на мигранти, разкрива поставянето на граници в антирасисткия дискурс, който посочва „преживяния опит“ като предпоставка за полититически действия.
Историята на нашата общност в борбата с расизма във Великобритания може да ни покаже друг път за справяне с тези проблеми. Когато индийските мигранти пристигат за първи път във Великобритания през 50-те, 60-те и 70-те години, те се обединяват с наскоро дошлите афро-карибски мигранти, и съставят една общност за съпротива от „цветнокожи“. Те се борят с пренебрежението на държавата, расистките прояви на насилие и расистки политики с помощта на редица общи радикални инициативи, ръководени от организациите „Алианс на обединените цветнокожи хора“, „Черния освободителен фронт“ и „Британското движение на черните пантери“. Това е история на общностна и класова солидарност, основана на съвместна съпротива срещу расизма. Тази солидарност трябва да бъде възстановена, за да ни подготви за бъдещите битки.
Неха Шах (Nehah Shah) е активист и изследовател в Оксфордския университет.
Източник: The Guardian
Превод: Лора Стойкова
