[11 септември]

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Обединеното кралство Дейвид Лами пристигнаха в Киев на съвместно посещение, докато Украйна продължава да настоява за правото да използва американски и британски ракети с голям обсег срещу Русия.

Двамата мъже пътуваха заедно за украинската столица след разговори в Лондон. Те трябва да се срещнат с президента Володимир Зеленски, който многократно е призовал Вашингтон да разхлаби ограниченията върху доставяните от САЩ оръжия.

По-рано президентът на САЩ Джо Байдън каза, че администрацията му „работи“ дали да премахне ограниченията.

Настоящите ограничения, наложени от САЩ и Обединеното кралство ще бъдат подложени на по-задълбочен преглед, когато министър-председателят на Обединеното кралство сър Кийр Стармър се срещне с Байдън в Белия дом в петък.

До момента САЩ и Обединеното кралство не са дали разрешение на Украйна да използва ракети с голям обсег срещу цели в Русия поради страх от ескалация.

Но украинските лидери казват, че имат нужда от ракетите, за да ги насочват към руски военни самолети, които изстрелват на бомби срещу Украйна. Тези оръжия често се изстрелват дълбоко от руска територия.

Кремъл заяви в сряда, че Русия ще отговори „по подходящ начин“, ако САЩ позволят украински ракетни удари на нейна територия.

Запитан от репортери във вторник дали САЩ ще премахнат ограниченията върху използването на оръжия с голям обсег от Украйна, президентът Байдън каза, че администрацията му „сега работи по това“.

По-рано тази година САЩ разхлабиха някои от ограниченията, позволявайки на Украйна да използва ракети с голям обсег, за да нанася удари по райони по границата на Русия, където има стрелящи войски.

[10 септември]

Съединените щати официално обвиниха Иран в доставката на балистични ракети с малък обсег на Русия за използване във войната в Украйна и обявиха нови санкции срещу Техеран.

„Русия вече е получила пратки от тези балистични ракети и вероятно ще ги използва до седмици в Украйна‘‘каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, говорейки заедно с британския външен министър Дейвид Лами по време на посещение в Лондон във вторник.

Иран отрече да е предоставил на Русия оръжия, които да бъдат използвани във войната в Украйна. Но Бакшаиш Ардестани, член на Комисията по национална сигурност на парламента в Техеран, заяви, че Русия е получила ирански балистични ракети, които да използва за нападения срещу Украйна.

Министерството на финансите на САЩ и Държавният департамент съобщиха, че налагат санкции на девет юридически лица, базирани в Иран и Русия.

Франция, Германия и Великобритания също заявиха, че анулират споразуменията за въздушни услуги с Иран и обещаха да наложат санкции на Iran Air и онези, които участват в програмата на Иран за балистични ракети и доставят оръжие на Русия.

[3 септември]

Руският президент Владимир Путин беше на посещение в Монголия във вторник и нямаше признаци, че приемащата страна ще се подчини на призивите да го арестува по международна заповед за предполагаеми военни престъпления, произтичащи от нахлуването в Украйна.

Пътуването е първото посещение на Путин в страна-членка на Международния наказателен съд, откакто той издаде заповед за арестуването му преди около 18 месеца. Преди посещението му Украйна призова Монголия да предаде руския президент на съда в Хага, а Европейският съюз изрази опасения, че Монголия може да не изпълни заповедта.

Посещението му поставя държавата в трудна позиция. Членовете на международния съд са длъжни да задържат заподозрения, ако е издадена заповед за арест. В същото време Монголия е страна без излаз на море, силно зависима от Русия за гориво и за част от електроенергията си.

Руският лидер беше посрещнат с церемония на централния площад на столицата от почетна гвардия, облечена в ярки червени и сини униформи. Той и монголският президент Ухнаа Хурелсух се изкачиха по стъпала на правителствения дворец и се поклониха пред статуя на Чингис хан, преди да влязат в сградата на правителството за срещите си.

„Монголия, както всички други страни, има право да развива международните си връзки според собствените си интереси“, заяви говорителят на Европейската комисия Набила Масрали. Но тя добави: „Монголия е страна по Римския статут на Международния наказателен съд от 2002 г., с правните задължения, които той налага“.

Путин, по време на първото си посещение в Монголия от пет години насам, ще се присъедини към церемония за отбелязване на 85-ата годишнина от битката на съветските и монголските войски над японската армия, която пое контрола над Манджурия в североизточен Китай.

През последните месеци Путин осъществи поредица задгранични пътувания, за да се опита да се противопостави на международната изолация, пред която е изправен заради нахлуването в Украйна. Той посети Китай през май, пътува до Северна Корея и Виетнам през юни и отиде в Казахстан през юли за среща на Шанхайската организация за сътрудничество.

[2 септември]

Тази сутрин в Киев местните власти съобщават за поражения по нежилищни сгради и за горящи автомобили след падане на отломки. Градът е обстрелван с повече от 20 крилати и балистични ракети, и има поражения в четири района, посочват от Киевската военна администрация.

В последните три дни Харков два пъти беше подложен на ракетен обстрел. На 1 септември с балистични ракети и авиационни бомби бяха атакувани предимно обекти на градската инфраструктура – търговски център, Двореца на спорта и жилищни сгради. Местните власти съобщават за 44 пострадали.

Атаката в Харков накара украинския президент Владимир Зеленски да поднови призивите към съюзниците да позволят на Киев да изстреля ракети по-дълбоко в Русия.

Късно вечерта на 1 септември има попадение и по център за рехабилитация и социална интеграция на деца в град Суми.

Руските власти съобщават за украински удари по Белгородска област.

По данни на губернатора Вячеслав Гладков в петък при украински обстрел над руския град Белгород са загинали 11 души. Рано тази сутрин има данни за попадения в търговски обект и горящи автомобили. От Министерството на отбраната на Русия съобщават за два свалени дрона тази нощ – над Белгородска област и над Черно море.

В отговор на действията на Запада, Русия би направила промени в доктрината си за използването на ядрени оръжия, съобщи заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Той се позова на публикация в „Ню Йорк Таймс“, че американският президент е одобрил таен документ със сценарии за възможни атаки срещу Китай, Северна Корея и Русия. Според високопоставения руски дипломат тази промяната може да доведе до много „дестабилизиращи последици“. Рябков уточни, че е още рано за реакция и трябва да се изчака официалната информация за американската ядрена стратегия и чак тогава Русия евентуално би направила промени в своите стратегически документи.

Събитията от миналият месец може да проследите тук.

По публикацията работи: Ванеса Сапунджиева

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR