[19. септември]

Според ООН атаките срещу електропреносната мрежа на Украйна от страна на Русия вероятно нарушават хуманитарното право. Мониторинговият орган на ООН (HRMMU) твърди, че въздушните атаки са представлявали риск за общественото здраве, образованието и икономиката на Украйна.

Докладът, публикуван в четвъртък, е насочен към девет вълни от атаки между март и август тази година. HRMMU съобщи, че е посетила седем електроцентрали, които са били повредени или разрушени от нападенията, както и 28 общности, засегнати от стачки.

„Има основателни причини да се смята, че многобройните аспекти на военната кампания за повреждане или унищожаване на гражданската инфраструктура на Украйна за производство и пренос на електроенергия и топлинна енергия са нарушили основните принципи на международното хуманитарно право“, се казва в доклада.

От март миналата година Москва значително е засилила дейността си. Всяка вълна от удари оставя украинските градове без ток за часове и седмици наред.

Украйна твърди, че посегателството срещу енергийната ѝ система е военно престъпление, а Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на четирима руски служители и военни за бомбардирането на гражданска енергийна инфраструктура.

Според HRMMU нападенията представляват риск за водоснабдяването, канализацията и санитарните услуги в Украйна, за отоплението и топлата вода, общественото здраве, образованието и икономиката като цяло.

В четвъртък украинският национален оператор на електропреносната мрежа Ukrenergo съобщи, че Русия е атакувала енергийна инфраструктура в Суми през нощта, което е довело до временно прекъсване на електрозахранването в североизточния регион.

В сряда президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че неговият „План за победа“, който има за цел да донесе мир в страната му и същевременно да я запази силна, вече е готов след дълги консултации.

Миналия месец Зеленски обеща да представи плана си на президента на САЩ Джо Байдън, вероятно следващата седмица, когато той ще присъства на заседанията на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН.

Зеленски заяви, че няма алтернатива на мира, „няма замразяване на войната или други манипулации, които просто биха отложили руската агресия за друг етап“.

[17. септември]

Русия е обвинила двама високопоставени военни в приемане на подкуп. Това е последният от поредица арести свързани със съмнения за корупция в Министерството на отбраната. От април насам, Москва е арестувала над десет високопоставени служители, обвинени в корупция.

Двамата арестувани са Иван Популовски, началник на военното представителство на Министерството на отбраната, и неговият подчинен Григорий Зорин. В понеделник (16.09) Следственият комитет съобщи, че двамата са признали, че са взели подкупи на стойност 120 000 долара през последните три години. В замяна, от тях се е изисквало да отслабят надзора и да предоставят привилегии и преференции на компании при изпълнение на държавни поръчки.

Миналата седмица четирима руски служители, включително един, който е работил в министерството, бяха арестувани по отделни случаи на корупция, като най-висшата арестувана фигура до момента е заместник-министърът на отбраната Тимур Иванов. Той е близък с бившия министър на отбраната Сергей Шойгу, който беше отстранен от длъжност от Владимир Путин през месец май. Именно Шойгу е широко обвиняван за провала на Русия да превземе Киев.

 

Путин нареди трето увеличение на броя на руските войски след нахлуването им в Украйна.

Увеличението на въоръжените сили ще бъде с 180 000 войници, като общия брой на активните военнослужещи ще достигне 1,5 млн души, поставяйки страната на второ място по големина на армията след тази на Китай. Указът трябва да влезе в сила от 1 декември. Общият размер на въоръжените сили ще бъде увеличен до 2,38 млн войници.

Според данни от Международния институт за стратегически науки, водещ военен мозъчен тръст, подобно увеличение ще изведе Русия пред САЩ и Индия по брой активни войници, като само Китай ще остане пред нея в класацията.

Указът идва в момент, в който руските сили напредват в Източна Украйна и се опитват да изтласкат украинските сили от Курск.

[11 септември]

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Обединеното кралство Дейвид Лами пристигнаха в Киев на съвместно посещение, докато Украйна продължава да настоява за правото да използва американски и британски ракети с голям обсег срещу Русия.

Двамата мъже пътуваха заедно за украинската столица след разговори в Лондон. Те трябва да се срещнат с президента Володимир Зеленски, който многократно е призовал Вашингтон да разхлаби ограниченията върху доставяните от САЩ оръжия.

По-рано президентът на САЩ Джо Байдън каза, че администрацията му „работи“ дали да премахне ограниченията.

Настоящите ограничения, наложени от САЩ и Обединеното кралство ще бъдат подложени на по-задълбочен преглед, когато министър-председателят на Обединеното кралство сър Кийр Стармър се срещне с Байдън в Белия дом в петък.

До момента САЩ и Обединеното кралство не са дали разрешение на Украйна да използва ракети с голям обсег срещу цели в Русия поради страх от ескалация.

Но украинските лидери казват, че имат нужда от ракетите, за да ги насочват към руски военни самолети, които изстрелват на бомби срещу Украйна. Тези оръжия често се изстрелват дълбоко от руска територия.

Кремъл заяви в сряда, че Русия ще отговори „по подходящ начин“, ако САЩ позволят украински ракетни удари на нейна територия.

Запитан от репортери във вторник дали САЩ ще премахнат ограниченията върху използването на оръжия с голям обсег от Украйна, президентът Байдън каза, че администрацията му „сега работи по това“.

По-рано тази година САЩ разхлабиха някои от ограниченията, позволявайки на Украйна да използва ракети с голям обсег, за да нанася удари по райони по границата на Русия, където има стрелящи войски.

[10 септември]

Съединените щати официално обвиниха Иран в доставката на балистични ракети с малък обсег на Русия за използване във войната в Украйна и обявиха нови санкции срещу Техеран.

„Русия вече е получила пратки от тези балистични ракети и вероятно ще ги използва до седмици в Украйна‘‘каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, говорейки заедно с британския външен министър Дейвид Лами по време на посещение в Лондон във вторник.

Иран отрече да е предоставил на Русия оръжия, които да бъдат използвани във войната в Украйна. Но Бакшаиш Ардестани, член на Комисията по национална сигурност на парламента в Техеран, заяви, че Русия е получила ирански балистични ракети, които да използва за нападения срещу Украйна.

Министерството на финансите на САЩ и Държавният департамент съобщиха, че налагат санкции на девет юридически лица, базирани в Иран и Русия.

Франция, Германия и Великобритания също заявиха, че анулират споразуменията за въздушни услуги с Иран и обещаха да наложат санкции на Iran Air и онези, които участват в програмата на Иран за балистични ракети и доставят оръжие на Русия.

[3 септември]

Руският президент Владимир Путин беше на посещение в Монголия във вторник и нямаше признаци, че приемащата страна ще се подчини на призивите да го арестува по международна заповед за предполагаеми военни престъпления, произтичащи от нахлуването в Украйна.

Пътуването е първото посещение на Путин в страна-членка на Международния наказателен съд, откакто той издаде заповед за арестуването му преди около 18 месеца. Преди посещението му Украйна призова Монголия да предаде руския президент на съда в Хага, а Европейският съюз изрази опасения, че Монголия може да не изпълни заповедта.

Посещението му поставя държавата в трудна позиция. Членовете на международния съд са длъжни да задържат заподозрения, ако е издадена заповед за арест. В същото време Монголия е страна без излаз на море, силно зависима от Русия за гориво и за част от електроенергията си.

Руският лидер беше посрещнат с церемония на централния площад на столицата от почетна гвардия, облечена в ярки червени и сини униформи. Той и монголският президент Ухнаа Хурелсух се изкачиха по стъпала на правителствения дворец и се поклониха пред статуя на Чингис хан, преди да влязат в сградата на правителството за срещите си.

„Монголия, както всички други страни, има право да развива международните си връзки според собствените си интереси“, заяви говорителят на Европейската комисия Набила Масрали. Но тя добави: „Монголия е страна по Римския статут на Международния наказателен съд от 2002 г., с правните задължения, които той налага“.

Путин, по време на първото си посещение в Монголия от пет години насам, ще се присъедини към церемония за отбелязване на 85-ата годишнина от битката на съветските и монголските войски над японската армия, която пое контрола над Манджурия в североизточен Китай.

През последните месеци Путин осъществи поредица задгранични пътувания, за да се опита да се противопостави на международната изолация, пред която е изправен заради нахлуването в Украйна. Той посети Китай през май, пътува до Северна Корея и Виетнам през юни и отиде в Казахстан през юли за среща на Шанхайската организация за сътрудничество.

[2 септември]

Тази сутрин в Киев местните власти съобщават за поражения по нежилищни сгради и за горящи автомобили след падане на отломки. Градът е обстрелван с повече от 20 крилати и балистични ракети, и има поражения в четири района, посочват от Киевската военна администрация.

В последните три дни Харков два пъти беше подложен на ракетен обстрел. На 1 септември с балистични ракети и авиационни бомби бяха атакувани предимно обекти на градската инфраструктура – търговски център, Двореца на спорта и жилищни сгради. Местните власти съобщават за 44 пострадали.

Атаката в Харков накара украинския президент Владимир Зеленски да поднови призивите към съюзниците да позволят на Киев да изстреля ракети по-дълбоко в Русия.

Късно вечерта на 1 септември има попадение и по център за рехабилитация и социална интеграция на деца в град Суми.

Руските власти съобщават за украински удари по Белгородска област.

По данни на губернатора Вячеслав Гладков в петък при украински обстрел над руския град Белгород са загинали 11 души. Рано тази сутрин има данни за попадения в търговски обект и горящи автомобили. От Министерството на отбраната на Русия съобщават за два свалени дрона тази нощ – над Белгородска област и над Черно море.

В отговор на действията на Запада, Русия би направила промени в доктрината си за използването на ядрени оръжия, съобщи заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Той се позова на публикация в „Ню Йорк Таймс“, че американският президент е одобрил таен документ със сценарии за възможни атаки срещу Китай, Северна Корея и Русия. Според високопоставения руски дипломат тази промяната може да доведе до много „дестабилизиращи последици“. Рябков уточни, че е още рано за реакция и трябва да се изчака официалната информация за американската ядрена стратегия и чак тогава Русия евентуално би направила промени в своите стратегически документи.

Събитията от миналият месец може да проследите тук.

По публикацията работи: Ванеса Сапунджиева, Борислава Георгиева и Петя Георгиева

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR