Сривът на Първа Републиканска банка (First Republic bank), последвал фалитите на Силикън Вали в Калифорния и Сигничър Банк в Ню Йорк през март, е третият значителен банков фалит в САЩ през тази година.
За разлика от другите две банки, колапсът на Първа Републиканска се явява вторият по големина фалит за кредитор в САЩ, след фалита на Лемън Брадърс през 2008г., който предизвика глобален финансов срив.
Банката беше на ръба на фалит в продължение на почти два месеца, тъй като моделът ѝ на предоставяне на евтини ипотечни кредити бе засегнат от повишаване на лихвените проценти. Миналият понеделник беше съобщено, че поради този причина Първа Републиканска банка претърпява отлив на депозити в размер на повече от 100 млрд. долара.
На 1 май регулаторните органи продадоха активите на банката на финансовия гигант Джей Пи Моргън Чейс, който беше ключов играч при справянето с финансовата криза през 2008г. и възникналите проблеми в банковата система.
Това поредно банково сътресение породи нов дебат относно най-добрите начини за справяне с подобни заплахи във финансовата система.
В понеделник Федералната корпорация за застраховане на депозитите, която подпомогна фалиралите банки с незастраховани депозити на стойност десетки милиарди долари, публикува нов доклад, в който се очертават различни варианти за реформа на застраховането на депозитите. В доклада се заключава, че Конгресът трябва да разреши по-високи лимити или неограничено застраховане на бизнес сметките.
В свое изявление, председателят на банковата комисия на Сената, Шеррод Браун от Охайо, отбеляза, че „рисковото поведение на Първа Републиканска банка, уникалният бизнес модел и провалите в управлението доведоха до значителни проблеми“, като призова към изграждането „по-силни предпазни огради“, чрез осигуряване на по-широка защита на финансовата стабилност, която да направи банките по-устойчиви срещу фалит и да подсигури конкуренцията в дългосрочен план.
В Европа
Във вторник след фалита на Първа Републиканска банка, акциите на Европейските банки рязко спаднаха.
Много пазари по света претърпяха спад в предоставянето, поради възможността за повишаване на лихвените проценти в САЩ и Европа.
По-високите лихвени проценти могат да спомогнат за забавяне на инфлацията, но могат и да увеличат напрежението в балансите на финансовите субекти.
Водещи инвеститори, споделиха пред Файненшъл Таймс, че финансовите сътресения вероятно ще доведат до ограничаване на кредитирането и допълнително ще забавят икономическия растеж.
Междувременно, директорът на Международния валутен фонд, Кристалина Георгиева, посочи „ненужната дерегулация“ като първопричина за банковите проблеми.
Източници: CNBC, NewsCN, Reuters
Превод: Ния Недялкова