Бившият Съветски съюз беше първата страна, която призна саудитското управление, след като крал Абдулазиз бин Сауд наложи властта си над Хиджаз и войските му влязоха в град Джедда през 1926 г., където имаше съветско консулство.
Въпреки това, руско-саудитските отношения не се развиха особено през следващото десетилетие, тъй като Великобритания имаше силното влияние в Близкия изток, включително Саудитска Арабия, и бе силно мотивирана да държи Съветския съюз далеч от региона под предлог, че предотвратява разпространението на комунистически идеи, което води през 1938 г. до прекъсване на отношенията между двете страни.
След откриването на огромни количества петрол в Саудитска Арабия от американски компании, позицията на кралството се засили в геополитически план, а САЩ станаха негов най-важен търговско-икономически партньор.
По време на Студената война, която последва Втората световна война, Саудитска Арабия се страхуваше от „комунистическа вълна“ в региона и застана на страната на западния лагер, т.е срещу комунистическия.
Нарастващата съветска подкрепа за левите режими в региона, като Южен Йемен и Египет по време на епохата на Насър, и режимът на Мангисту Хайле Мариам в Етиопия, както и подкрепата на Москва за левите движения и партии създава голяма загриженост у Саудитска Арабия, с нейната консервативна, религиозна и прозападна ориентация по това време.
Съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. бележи повратна точка в отношенията на двете страни, тъй като Саудитска Арабия играе важна роля в „афганистанския джихад“ срещу съветските сили. Хиляди арабски джихадисти, включително много саудитци, се стекоха в Пакистан, а оттам в съседен Афганистан, за да се бият с руските сили, които в крайна сметка бяха принудени да се изтеглят от тази страна.
Дипломатическите отношения между двете страни бяха възстановени през 1990 г. след разпадането на Съветския съюз, но не станаха свидетели на забележимо развитие или подобрение в продължение на повече от четвърт век въпреки размяната на посещения на високо ниво между двете страни.
Повратна точка
През 2015 г. саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се срещна с руския лидер Владимир Путин в кулоарите на икономическия форум в Санкт Петербург. Срещата бележи повратна точка в отношенията на двете страни. Двете страни отвориха нова страница в отношенията си и бяха подписани редица споразумения, обхващащи различни области като ядрената енергия, особено след като Саудитска Арабия обяви намерението си да изгради 16 ядрени реактора за мирни цели и инсталира енергийни източници , и активиране на съвместния комитет за военно и космическо сътрудничество, в допълнение към споразуменията за сътрудничество в областта на жилищното строителство и възможностите за инвестиции.
През 2017 г. крал Салман бин Абдулазиз посети Русия и това бе първото посещение на саудитски крал в Москва. Посещението завърши с подписването на споразумения за сътрудничество между двете страни, най-важното от които е споразумение за производство на някои руски оръжия в Саудитска Арабия.
Миналата година саудитският заместник-министър на отбраната принц Халид бин Салман обяви, в кулоарите на Международния военно-технически форум „АРМИЯ 2021“, че двете страни са сключили споразумение за военно сътрудничество.
Няма съмнение, че разширяването на сътрудничеството във военната област между двете страни повдига повече въпроси относно характера на саудитската ориентация в тази област. Кралството разчита на западни оръжия откакто е на политическата сцена- американските оръжия съставляват 79% от саудитските военни покупки, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира, което на свой ред представлява около 24% от американския износ на оръжия.
Сътрудничеството между Москва и Рияд доведе и до създаването на т. нар. ОПЕК+. Двете страни се споразумяха да намалят производството на петрол през 2016 г. след спад в цените на петрола и това е най-голямата област на съвместно сътрудничество между двете страни.
Саудитска Арабия смята, че сътрудничеството с Русия е необходимо за постигане на стабилност на енергийния пазар, както беше потвърдено от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман през 2019 г.
Това взаимодействие доведе до повишаване на цената на петрола и значението на координацията между двете страни в тази област се увеличи след сътресенията на енергийния пазар и покачването на цените на петрола и газа до безпрецедентни нива, след като западните страни наложиха мащабни санкции на Русия поради нахлуването ѝ в Украйна.
Западните страни се опитаха да компенсират недостига на руски петролни доставки за европейския континент поради решението на Европейския съюз да ограничи покупките на руски петрол, като поискаха от Саудитска Арабия да увеличи производството.
Обръщането на Саудитска Арабия към Русия не се случи на момента. Отношенията им преминаха през няколко етапа. Началото бе поставено с пристигането на американския президент Барак Обама в Белия дом през 2009 г., когато Съединените щати преформулираха своите приоритети в региона на Близкия изток. Сред новите насоки беше прекратяването на дългите американски войни в чужбина и избягването на намесата в чужди конфликти и войни, както и американското изтегляне от Ирак, което проправи пътя Иран да консолидира влиянието си в Ирак и да има последната дума при управлението на страната. Това съвпадна с преговорите, които групата P5+1 започна с Иран по отношение на иранската ядрена програма, и завърши със сключването на споразумение между тези страни и Техеран през 2015 г., в което санкциите срещу Техеран бяха отменени в замяна на поставяне на иранските ядрени дейности под международен контрол.
Саудитска Арабия вижда Иран, който се стреми да консолидира своето влияние и регионално присъствие, като свой противник (след Иранската революция 1979 г.). Според Саудитска Арабия споразумението даде свобода на Иран да увеличи дейността си и да засили влиянието си, след като размрази десетки милиарди долари ирански активи, замразени в чужбина. Саудитска Арабия, други държави от Персийския залив и Израел разкритикуваха споразумението за пренебрегване на действията на Иран за подкрепа на политически и военни сили в неговата орбита в Йемен, Сирия, Ливан и Ирак.
По този начин Кралството направи първата крачка към Русия, след като Саудитска Арабия почувства, че не може да се разчита напълно на Съединените щати за гарантиране на нейната сигурност и че те са ненадежден партньор. Тя стана свидетел на руската военна намеса в Сирия за защита на режима на сирийския президент Башар ал-Асад и на това че Русия е придобила по-голяма тежест и роля в региона. Така Рияд стигна до извода, че е в неин интерес да засили сътрудничеството с нея, вместо да „слага всичките си яйца в кошницата на Вашингтон.“
Напрежението, което преобладаваше в отношенията между саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман и западните лидери около случая с убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството на страната му в Истанбул през 2018 г., доведе до засилване на сътрудничеството между Саудитска Арабия и Русия. В резултат на мащабната медийна кампания срещу саудитския престолонаследник в западните медии и обвинението срещу него, че е замесен в даването на заповедта за убийството на Хашоги, всички западни политици избягваха да се срещат или да говорят със саудитския престолонаследник, за разлика от руския лидер Владимир Путин , който се ръкува с него топло по време на срещата на върха на Г-20 в Аржентина през ноември 2018 г.
От началото на руската инвазия в Украйна през февруари, контактите между западните лидери и Путин, чиято страна сега живее под тежестта на най-суровите санкции, които могат да бъдат наложени на една страна, са преустановени. В замяна контактите и срещите между руските официални лица и техните саудитски колеги, водени от престолонаследника принц Мохамед, продължиха.
Няма съмнение, че Русия няма да замени САЩ в областта на предоставянето на оръжие и военна помощ на Саудитска Арабия и стратегическото партньорство с нея, но отношенията с Русия предоставят на Рияд поле за политическо маневриране и своеобразен баланс във външната политика.
Желанието на Саудитска Арабия да диверсифицира доставчиците на оръжия и да намали зависимостта си от Съединените щати ѝ дава повече гъвкавост и пространство да действа според интересите си в светлината на намаляването на присъствието на САЩ в Близкия изток и перспективите за постигане на споразумение за съживяване на иранското ядрено споразумение.
Украинската криза и нейните големи последици върху световната икономика представляват ценна възможност за Саудитска Арабия да преодолее последиците от убийството на Хашоги и Западът бе готов да обърне страницата в замяна на саудитско сътрудничество за облекчаване на енергийната криза, която заплашва глобалната икономика.
Превод: Мелиса Зеки
Източник: BBC