Трябва да поговорим за прекомерния риболов

Въпреки множеството различия между Китай и Европейския съюз (ЕС), те имат поне едно общо нещо: наскоро обявиха, че се ангажират да положат усилия за справяне с климатичните промени. Китай се стреми да бъде въглеродно неутрален до 2060 г., а ЕС до 2050 г.

Тези цели със сигурност са похвални, но трябва да се вземе предвид, че 2050 г. е далеч. Двете правителства обаче могат да допринесат за решаването на част от проблема още тази година като се застъпят за забраната на субсидирането на горивата за риболовни кораби, която е част от споразумението на Световната търговска организация (СТО) за прекратяване на вредните субсидии за риболов. Наскоро Нгози Оконджо-Ивеала, която е новият генерален директор на СТО, обяви, че се надява членовете на организацията да постигнат споразумение по този въпрос до средата на тази година.

Според проучване, публикувано в „Marine Policy“ през 2019 г., 36% от всички замърсяващи субсидии за риболов са предоставени от правителствата на Китай и ЕС на техните риболовни кораби. По-голямата част от тях са под формата на субсидии за гориво в размер на 4,16 млрд. долара – близо 20% от общо 22 милиарда долара, които годишно се предоставят от всички правителства под формата на вредни субсидии.

Разбира се, Китай и ЕС не са единствените, които предоставят огромни субсидии за гориво на своите риболовни кораби: Япония, Южна Корея, Тайланд и САЩ също правят това. Но ако Китай и ЕС предприемат сравнително малката стъпка да се застъпят за споразумение на СТО за забрана на субсидиите за горива, то ще покажат на света, че са сериозни в обещанията си за въглеродна неутралност.

Проблемът със субсидиите за риболов

Субсидиите, които подпомагат повишаване на риболовния капацитет, разпалват прекомерния улов, тъй като изкуствено намаляват риболовните разходи и по този начин насърчават неустойчива и нерентабилна дейност. Изчерпвайки популациите на риба в крайбрежните води на собствените си държави и в нуждата да уловят достатъчно риба, за да осигурят прехраната си, рибарите са принудени да излязат извън собствените си води.

ЕС и Китай могат да бъдат взети като основни примери: делът на рибните популации, които са прекомерно уловени във водоемите на ЕС, варира от 38% до 87%, а рибарството в Китай се счита за най-изчерпаното в света. Подкрепени от субсидиите за гориво, флотите могат да пътуват на дълги разстояния отвъд изчерпалите ресурсите си териториални води и вместо това да ловят риба в открито море или във водите на други държави.

Субсидиите за гориво — както под формата на пряка подкрепа за риболовните флотове за закупуване на гориво, така и като непряка подкрепа, например чрез премахване на данъците върху горивата — са често определяни като субсидиите с най-голяма вреда за околната среда и като най-малко ефективният вид подкрепа за рибарите. Миналата година повече от 300 китайски кораба са ловили риба в международните води около островите Галапагос, които са център на биоразнообразието и дом на много застрашени видове. Испания пък е разположила край бреговете на Западна Африка т. нар. “гъргъри флоти“, които представляват големи стени от мрежи. Тези мрежи често водят до фатален улов на видове, които не е целено да бъдат уловени. Според проучване, публикувано в Science Advances през 2018 г., тази риболовна тактика не би била изгодна, ако не са предоставени субсидии.

Не всички субсидии, свързани с риболова, са вредни. Например, някои от тях подобряват рибарското управление или защитават части от океана, където се размножават рибите. Тези видове полезни субсидии трябва да останат в сила и да бъдат засилени – вместо да засилват прекомерния улов, правителствата трябва да влагат средства в инициативи, които помагат на рибарите да подобрят и поддържат икономиките си.

Прекомерният риболов не само компрометира състоянието на океана и способността му да противодейства на влиянието на изменението на климата, но по-големият брой продължително стоящи във водата плавателни съдове също означава повече емисии. Всяка година рибарството генерира повече от 179 милиона метрични тона емисии на парникови газове, според доклад в Nature Climate Change, който анализира данни от 2011 г. – най-скорошната година, за която има налични данни.

Пътят е глобално сътрудничество

Осъзнавайки щетите, които вредните субсидии причиняват на климата и океана, правителствата по целия свят, включително Китай и държавите-членки на ЕС, се договориха през 2015 г. за Целите на ООН за устойчиво развитие — по-специално цел 14.6 — да намалят вредните си субсидии до края на 2020 г. чрез споразумение на СТО. Въпреки че този срок не беше спазен, преговорите се подновиха по-рано тази година.

Програмата на ООН за околната среда наскоро публикува доклад на име “Да постигнем мир с природата“, който синтезира последните глобални екологични оценки и заявява, че правителствените лидери трябва да прекратят вредните субсидии за риболов, наред с други действия, за да могат да бъдат постигнати Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и да се допринесе за постигането на въглеродно неутрален свят до 2050 г.

Потенциалното споразумение със СТО ще даде възможност на ЕС и Китай да обединят усилията си и да изпълнят обещанията си. Би било непоследователно от тяхна страна да поемат ангажимент за въглеродна неутралност, но същевременно да продължат да отделят големи суми от публични пари за намаляване на разходите за гориво — и по този начин да стимулират прекомерния риболов и създаването на повече емисии.

Справянето с климатичните изменения и инвестицията в устойчив океан вървят ръка за ръка: за да се постигне съществена промяна, правителствата трябва да вземат смели решения. Проблемите на околната среда не са ограничени от географски граници – само чрез глобално сътрудничество между държавите може да се постигне напредък, който има мащаб, съответстващ на този на предизвикателствата, които трябват да бъдат преодолени.

Сключването на споразумение със СТО, което забранява субсидиите за гориво и други финансови подкрепи, които водят до прекомерен риболов, е осезаема стъпка, която ще помогне на Китай и ЕС да успеят да изпълнят обещанията си за намаляване на емисиите, като същевременно също ще има позитивно влияние върху бъдещето на океана и поминъка на крайбрежните общности, едновременно по техните брегове и в световен мащаб.

Автор: Изабел Джарет 

Превод: Михаела Атанасова